Инфекциозна мононуклеоза

Инфекциозна мононуклеоза

Инфекциозаната мононуклеоза е една от клиничните прояви на инфекцията с Епщайн-Бар вируса. Тя протича с повишена температура, засягане на общото състояние, уголемяване на лимфните възли и черния дроб и характерна кръвна картина.

Инфекцията с Епщайн-Бар може да се изяви с различна клинична симптоматика, според възрастта и общото състояние на индивида:

• вродена инфекция;
• инфекция в ранна детска възраст, която протича като катар на горните дихателни пътища, среден опит, диария или безсимптомно;
• хронична активна инфекция;

Някои заболявания, които се свързват с Епщайн-Бар вирусна инфекция:

• В-клетъчни лимфоми – повишен риск от развитие при лица с имунодефицитни състояния;
• Орална космоглава левкоплакия (oral hairy leukoplakia) – промени по лигавицата на устната кухина във вид на белезникави налепи с висок онкогенен риск. Често срещана находка при пациенти със СПИН;
• Назофарингеален карцином – злокачествено заболяване на назофаринкса от епителен произход. Заболяването е характерно за населението на Китай. Открива се най-често поради увеличени шийни лимфни възли в следствие на метастазиране в тях. Засяга по-често мъже в средна възраст. Обсъждат се някои рискови фактори – диетични навици, консумация на опушена и осолена риба, наследственост и др.;
• Лимфом на Бъркит – злокачествено заболяване на лимфната тъкан, ендемично в Екваториална Африка. Засяга предимно детската възраст и туморът обхваща долната челюст или други части на лицето. Без лечение, заболяването има фатален край, но при подходяща цитостатична терапия – прогнозата е по-благоприятна.

От какаво се причинява?

Epstein-Barr virus се отнася към род Lymphocryptovirus, сем. Herpesviridae. Вирусът се отнася към едно от подсемействата на човешките херпесни вируси. Той има голямо структурно сходство с тях. Съдържа линейна двойноверижна ДНК със сложно устройство и функционална организация. Характерно за вируса е, че притежава силна трансформационна способност по отношение на лимфоидните клетки в организма (способност да ги направи злокачествени!).

Какви са болестните промени?

Източник на инфекцията са хората. Вирусът се предава от човек на човек чрез тесен контакт, чрез слюнка и пръски от устата. Някои хора обаче съдържат вируса в слюнката си като безсимптомни носители. Те имат най-голямо епидемиологично значение за разпространение на инфекцията.

Входна врата на инфекцията е лигавицата на орофаринкса и назофаринкса. В тези анатомични области се намират клетки, за които се прикрепят вирусните частици по рецепторен механизъм. Вирусите се реплицират във фарингеалните епителни клетки и се пренасят до В-лимфоцотите, където се стимулират процеси на делене и трансформация (нарушава се нормалния клетъчен цикъл и програмирана клетъчна смърт). Трансформацията на В-клетките дисбалансира функцията и на другите звена на имунната система. Нарушава се регулацията на синтеза на имуноглобулини и интерлевкини и се засяга клетъчният имунен отговор. В резултат на тези процеси в периферната кръв се откриват атипични мононуклеарни клетки, които са най-вероятно с произход от Т-лимфоцитите. Тези клетки определят характерната морфология на кръвната натривка. Атипичните клетки се откриват още и в костния мозък и в лимфоидните органи (лимфни възли, слезка, черен дроб).

Какви са симптомите?

Инкубационният период на заболяването е около 5-10 дни. Началната симптоматика е неспецифична – раздразнителност, безсъние, повишена температура, лесна уморяемост. Водещ симптом е увеличението на лимфните възли. Те се болезнени, зачервени, оточни. Засягат се най-често шийните, подчелюстните, тилните, задушните лимфни възли. Те се уголемяват в различна степен, като могат да достигнат до големината на яйце. Възпалението на коремните лимфни възли предизвиква коремна болка, която може да имитира остър апендицит. Увеличават се и слезката и черния дроб, което може да е причина за тежест в коремната област и иктер, поради възпаление на чернодробната тъкан (хепатит). Към симптоматиката се прибавя и ангина, която може да наподобява ангината при дифтерия с наличие на налепи (фибринозни налепи). Гърлото е болезнено, оточно, с налепи, говорът е гъгнив, дишането е затруднено, поради обструкцията на дихателните пътища от възпалението и отока. При част от болните, в хода на болестта, се появява обрив с различен характер.

Характерни са промените в лабораторните показатели: левкоцитоза – 15-20х10⁶/л, увеличение на лимфоцитите – лимфоцитоза. При наблюдение на препарат от кръвна натривка се откриват атипичните мононуклеарни клетки, които се специфична находка при инфекциозната мононуклеоза. Израз на усложнено протичане може да бъде тромбоцитопенията – намаление количеството на тромбоцитите в периферната кръв. Откриват се и увеличени чернодробни ензими – най-често завишени са трансаминазите (ALAT и ASAT).

Заболяването продължава няколко седмици, но рековалесцентният период продължава месеци.

Клиничните форми могат да се разделят на:

• Ангинозна – с преобладаване на тежка ангина;
• Гландуларна – с преоблаващо засягане на лимфните възли;
• Фебрилна – с предимно повишена температура.

Протичащите патологични процеси в различни органи и системи, под действие на вирусната инфекция, могат да доведат до различни усложнения: руптура на слезка, хеморагии, агранулоцитоза, анемия и др. Тези усложнения се свързват с автоимунни механизми, отключени поради инфекцията. От страна на нервната система е възможно да се развие енцефелаит, увреждане на черепно-мозъчни нерви със съответната обща или огнищна неврологична симптоматика. В някои случаи жълтеницата може да се задържи за по-дълъг период от време.

При персистираща симптоматика и маркери за активна инфекция се говори за хронична Епщайн-Бар вирусна инфекция.

Как се поставя диагноза?

Клиничната симптоматика е характерна и насочва към диагнозата: увеличени лимфни възли, температура, ангина и хепатомегалия са много характерни. Заболяването е по-характерно за юношеска и млада възраст. Специфична находка при инфекциозната мононуклеоза са атипичните мононуклерни клетки на кръвната натривка. Диагнозата се потвърждава с помощта на серологични маркери. Използват се експресни тестове за доказване на антитела срещу Епщайн-Бар вируса. Доказването на високи титри антитела от клас ИгГ (IgG) или 4-кратното им нарастване след 1-2 седмици, в хода на болестта, е показателно за диагнозата.

С какво може да се обърка?

Заболяването налага да се различи от широк кръг болести, които могат да протичат с увеличени лимфни възли, ангина, температура и хепатомегалия: токсоплазмоза, дифтерия, туберкулоза, остра HIV инфекция, паротит, някои обривни заболявания (преди появата на обрив в хода на болестта), инфекция с Цитомегаловирус, злокачествени заболявания – Ходжкинов лимфом, остри левкози и др.

Как се лекува?

Лечението е симптоматично: витамини, хепатопротектори, постелен режим и покой в болнични или в домашни условия. При затруднено дишане, поради отока могат да се назначат и кортикостероиди. При настъпили усложнения те се лекуват според характера им. Антибактериална терапия (антибиотици) се налага единствено при вторични бактериални инфекции.

Как да се предпазим?

Профилактиката се извършва чрез спазване на висока лична хигиена, чрез която се избягва възможен контакт със слюнката на инфектирани лица. Да не се допуска пиене на течности от общи съдове, общи кърпи, често миене на ръцете и т.н. Поради онкогенния риск при заразяване с вируса – повишаване риска от злокачествено израждане на клетки, разработването на ваксина все още в процес на проучване.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Препоръчва се спазване на постелен режим, покой, придържане към предписаното лечение и щадяща диета поради засягане на черния дроб – избягване на тлъсти и мазни храни до пълното оздравяване.