Инсулиноподобен растежен фактор I (Insulin-like Growth Factor I, IGF-I)

Инсулиноподобен растежен фактор медипро
LOINC 2484-4
Кратко наименование IGF-I
Пълно наименование на теста Инсулиноподобен растежен фактор I
Мерни единици ng/ml
Методика CLIA “сандвич принцип”, след предварително сепариране на IGF-I от свързващите белтъци.
Други имена Insulin-like Growth Factor I
Материал Серум или плазма
Условия за транспорт и стабилност 2-8º C, до 24 часа
Условия за пробовземане Сутрин, на гладно с посочена възраст на пациента!
Референтни стойности в зависимост от възрастта,предоставени от лабораторията

Какво е Инсулиноподобен растежен фактор 1?

IGF-I, наричан още соматомедин-С е едноверижен полипептид, състоящ се от 70 аминокиселини. 75% от него циркулира като тримерен комплекс заедно с IGFBP-3 (IGF-1 свързващ белтък- 3) и богата на лецитин киселинно-лабилна субединица. Малки количества са свързани с други свързващи протеини и под 1% е свободен. IGF-I имитира структурата на инсулина, откъдето произлиза името му.
Може да се прикачи към инсулиновите рецептори на клетките. Синтезира се основно в черния дроб, а също и в други тъкани. Синтезата му се стимулира от растежния хормон (GH), хранителния режим и др. При хората са идентифицирани 2 пептида: IGF-I и IGF-II. Много от GH-зависимите, анаболни и стимулиращи растежа активности се дължат на IGF-I, чрез засилване на клетъчната пролиферация и белтъчния синтез.

Какво е информативно съдържание и клинично значение?

IGF-I се продуцира през целия живот. Най-ниски са нивата му през ранното детство и напреднала възраст. Най-високи са през пубертета. Повишава се при бременност; – Почти всяка клетка в човешкото тяло се повлиява от IGF-I (мускули, кости, черен дроб, бъбрек, нерви, кожа и бели дробове); – В кръвта, връзката на IGF-I с транспортни белтъци, обяснява сравнително високите му концентрации и липсата на бързи колебания в нивата му. Тази относителна стабилност на IGF-I концентрациите, прави определянето му надежден маркер за оценка продукцията на GH, тъй като нивата на GH варират значително. Секрецията на GH е епизодична и пулсативна: влияе се от хранене, физическо натоварване и др. Между пиковете конценрациите му са ниски и не могат да отдиференцират здрави от пациенти с дефицит на GH.

Значение на IGF-I за диагнозата: Ниски нива на IGF-I при:

  • Дефицит на GH (хипопитуитаризъм). В тези случаи нивата на IGF-I, нарастват след инжектиране на GH
  • В детска възраст: ако IGF-I е в референтния интервал за пола и възрастта, най-често дефицит на GH се изключва; ако IGF-I е понижен, това налага провеждането на допълнителни тестове (стимулационни тестове с изследване на GH) за потвърждаване на дефицит, тъй като понижение на IGF-I се наблюдава и в други случаи т.е ниските нива на IGF-I не потвърждават диагнозата GH-дефицит
  • При възрастни: Нормалните стойности на IGF-I, не са изключващ критерий за диагнозата дефицит на GH. При наличие на ниска стойност на IGF-I и високо суспектен дефицит на GH (множествен хипофизарен дефицит, тежък GH-дефицит от детска възраст), някои експерти препоръчват да се постави диагнозата GH-дефицит, без по нататъшно тестване
  • Малнутриция;
  • Малабсорбция;
  • Хронични заболявания;
  • Муковисцидоза;
  • Хипотиреоидизъм;
  • Дефицит на полови стероиди в юношеството.

Повишени нива на IGF-I при: • Акромегалия/гигантизъм, в резултат ексцеса на GH. Често повишените нива на IGF-I корелират по-добре с клиничната тежест на заболяването от базалните нива на GH и след оГТТ; • Предпазливо следва да се интерпретират повишените нива на IGF-I през пубертета, тъй като нивата му нормално нарастват в това време и могат да бъдат 4-5 пъти по-високи от конценрациите за възрастни; • Бременност; • Високите нива на IGF-I се асоциират с някои тумори, особено с простатен карцином; • IGF-I се използва за контрол на терапията с GH.

Материал за изследване

  • серум