Изследване на натрий в кръвта (серумен натрий)

Изследване на натрий в кръвта (серумен натрий)

 в електролити и микроелементи

Натрий е основният извънклетъчен катион (положително зареден йон), който играе важна роля в поддържането на осмоларитета и обема на извънклетъчната течност. Част от неговите функции са транспорт на някои органични вещества през клетъчните мембрани, алкално-киселинното равновесие на кръвта, активността на някои ензими, възникване на акционен потенциал и др.

Кога се изследва серумен натрий?

Индикациите му за изследване включват:

  1. Нарушения ва водно-електролитния баланс
  2. Полиурия с полидипсия
  3. Нарушения на КАО
  4. Бъбречни заболявания
  5. Хипертония
  6. Отоци
  7. Ендокринни заболявания
    1. Хипотиреоидизъм
    2. Повишена или намалена екскреция на минералкортикоиди

Какви са нормалните стойности на натрий в кръвта?

Референтните граници на натрия са:

  • Възрастни – 135-155 mmol/l
  • Деца < 1 г. – 133-142 mmol/l
  • Деца > 1 г. – 134 – 143 mmol/l

Кога серумният натрий е увеличен?

Увеличените нива на натрий в кръвта се означават като хипернатремия и се наблюдават при:

  • Нарушена концентрационна способност на бъбреците
  • Загуба на вода през бъбреците (нарушена секреция на антидиуретичен хормон)
  • Загуба на вода през храносмилателния тракт

Кога серумният натрий е намален?

Намалените нива на натрий в кръвта се означават като хипонатремия и се наблюдават при:

Хипонатремия, съпътствана с намален обем на извънклетъчната течност и натриев дефицит:

  • Употреба на диуретици
  • Дефицит на минералкортикоиди
  • Дефицит на глюкокортикоиди
  • Осмотична диуреза
  • Метаболитна алкалоза
  • Панкреатит, перитонит, илеус, изгаряния
  • Повръщане, диария

Хипонатремия, съпътствана с увеличен обем на извънклетъчната течност и нормално съдържание на натрий

  • Хипотиреоидизъм
  • Психози
  • След операции
  • Лекарства – никотин, морфин, клофибрат, карбамазепин, антидепресанти, индометацин