Анти- Jo-1 антитела

[lwptoc depth=“2″]

Анти- Jo-1 антитела

Тези антитела се наричат още histidyl- tRNA (tRNA His синтетазни антитела. Нistidyl- tRNA synthetase e ензим, който катализира свързването на аминокиселината хистидин със специфична РНК и затова тези антитела се наричат още анти-РНК антитела.

Клинично значение

  • Анти- Jo-1 са диагностичен маркер за автоимунен миозит. Тук се включват болестите: дерматомиозит/полимиозит, миозити в припокриващ се (оverlap) синдром с други съединителнотъканни автоимунни болести. Диагностичната специфичност е почти 100%, а чувствителността е 18 – 46%. Повечето от болните с миозит и анти-Jo-1 антитела страдат от т.нар. анти-синтетазен синдром.

Прогностичен маркер

  • болни с миозит и положителни анти-Jo-1 имат по-тежко протичане, с чести епизоди на активност и по-лоша прогноза. Над 70% от тях развиват интерстициално белодробно засягане.
  • Титърът на анти-Jo-1 флуктуира с активността на заболяването и те могат да изчезнат от серума след успешно лечение или продължителна ремисия
  • D-penicillamine може да предизвика развиване на анти-Jo-1 положителен полимиозит при болни с ревматоиден артрит. Антителата и миозитът обикновенно изчезват след прекъсване на лечението с D-penicillamine.
  • Около 60 % от анти-Jo-1 положителните серуми имат и анти-Ro52 антитела.

Индикации за изследване

Подозрение за анти-синтетазен синдром Диференциална диагноза на миозит Изясняване на диагнозата при идиопатичен фиброзиращ алвеолит.