Прости чернодробни кисти

Какво са прости чернодробни кисти?

Терминът чернодробни кисти обикновено се отнася до самотни не паразитни кисти на черния дроб, известни също като прости кисти. Те представляват кистични форми, съдържащи бистра течност, които не комуникират с интрахепаталното жлъчно дърво. Въпреки че прости чернодробни кисти се срещат при около 1% от възрастните с аутопсия, малцина стават големи и дори по-малко причиняват симптоми.

Епидемиология и етиология

Обикновено кистите се срещат по-често в десния лоб и са по-разпространени при жените. Съотношението жени: мъже е приблизително 1,5:1 сред тези с асимптоматични прости кисти, докато при тези със симптоматични или сложни прости кисти това е 9:1. Огромни кисти се срещат почти изключително при жени над 50 години.

Причината за прости чернодробни кисти не е известна, но се смята, че те са вродени по произход. Кистите са облицовани с епител от жлъчен тип и може би са резултат от прогресивна дилатация на жлъчните микрохаматоми. Тъй като тези кисти рядко съдържат жлъчка, сегашната хипотеза е, че микрохаматомите не успяват да развият нормални връзки с билиарното дърво.
Обикновено флуидът в кистата има електролитен състав, който имитира плазмата. Жлъчка, амилаза и бели кръвни клетки отсъстват. Течността на кистата непрекъснато се секретира от епителната лигавица на кистата. По тази причина, тънкоиглената аспирация на прости кисти не е лечебна, а рецидивите са чести.

Клинична картина

Простите чернодробни кисти обикновено не причиняват симптоми, но могат да предизвикат тъпа болка в десен горен квадрант, ако са големи. Пациентите със симптоматични прости чернодробни кисти също могат да съобщават за коремно подуване и ранно засищане.Понякога кистата е достатъчно голяма, за да произведе осезаема коремна маса.
Жълтеница, причинена от обструкция на жлъчните пътища, е рядко срещана, както и руптура на кистата и остро усукване на мобилната киста. Пациентите с усукване на кистата могат да се появят с остър хирургичен корем. При пробив на прости кисти, пациентите могат да развият вторична инфекция, водеща до представяне, подобно на чернодробен абсцес с коремна болка, треска и левкоцитоза.

Патологични характеристики

Типичните прости кисти са единични и еднолинейни с диаметри, които варират от няколко милиметра до 20 сантиметра или повече. Наличието на множество кисти трябва да повиши възможността за автозомно доминантно поликистозно заболяване. Кистозната течност обикновено е жълта, но може да изглежда мукозна, или при подходящи обстоятелства, кървава или гнойна. Вътрешната повърхност е гладка и блестяща.

Хистологично кистите са облицовани с един слой кубоидален до колонен епител, който наподобява билиарния епите. Епителните клетки съдържат малки количества муцин и показват слабо имунооцветяване за епителен мембранен антиген и карциноембрионни антигени.
Епителният слой е тънка стена на зряла фиброзна тъкан, понякога съдържаща жлъчни пътища и големи кръвоносни съдове, и променлива външна зона на компресиран чернодробен паренхим. В съседната чернодробна тъкан могат да се наблюдават случайни жлъчни микрохарматоми, но когато те са многобройни, отново трябва да се обърне внимание на поликистозната болест.

Рядко усложнение на прости чернодробни кисти е развитието на карцином. В повечето случаи това е аденокарцином, въпреки че са съобщени и плоскоклетъчен карцином и смесен аденосквамозен (или мукоепидермоиден) карцином.

Автор: д-р Теодора Тотева-Петкова