[lwptoc depth=“1″]

Комоцио

От всички черепномозъчни травми най-често се среща мозъчното сътресение (Commotio cerebri). Мозъчното сътресение е най-леката закрита черепномозъчна травма, протича с краткотрайна загуба на съзнанието, без наличие на огнищна симптоматика и на остатъчен дефицит след отшумяване на оплакванията. В мозъчната тъкан не се откриват морфологични промени, освен лек преходен мозъчен оток.

От какаво се причинява?

Причината за мозъчното сътресение е травма на черепа, получена обикновено при удар с твърд тъп предмет или при падане и удряне на главата в терен.
Възможно е комоцио да се получи и при практикуване на различни видове спорт (бокс и други бойни спортове, футбол, волейбол и т. н.), но в тези случаи механизмът на получаване на увреждането не е различен и отново се състои основно в получаването на удар в областта на главата.

Какви са болестните промени?

Основните нарушения при мозъчната контузия са във възходящата ретикуларна формация и в нейните връзки с кората на главния мозък. Основният механизъм, по който се получават преходните разстройства на съзнанието, е вибрационното въздействие. Под действие на вибрациите, получени при удара, се получава разстройство предимно във връзката между невроните на възходящата ретикуларна формация и мозъчната кора. Като следствие на нарушенията в ретикуларната формация се повишава съдовата пропускливост в съдовете, кръвоснабдяващи мозъчното вещество и преходен мозъчен едем, който в основата на характерното за мозъчното сътресение главоболие. Ако мозъчният оток се задълбочи, съществува опастност от сериозни усложнения, дори и от смъртен изход.

Какви са симптомите?

В симптомокомплекса на мозъчното сътресение могат да се маркират следните функционални нарушения:

  • Нарушения на съзнанието – наблюдава се краткотрайно, обикновно няколко секунди, но е възможно и до двадесет минути, количествено нарушение на съзнанието от обнубилацио до повърхностна кома. Степента на нарушение на съзнанието, зависи от тежестта на сътресението;
  • Паметови нарушения – изразяват с в амнезия обикновено за травмата и за събития, случили се във времето около нея;
  • Главоболие – трае от една до четири седмици и е с лека до умерена интензивност. Болката обикновено има стягащ и опасващ характер, като в по-тежките случаи може да се наблюдава повръщане без гадене. Болката се усилва при психично и физическо усилие.
  • Симптоми от страна на автономната нервна система (вегетативни) – ускоряване на сърдечната дейност, забявяне на сърдечната дейност колебания в стойностите на кръвното налягане, ортостатизъм, флъшове, усещане за световъртеж, повишена потливост;
  • Психични нарушения – психомоторна възбуда, делир, фотофобия. Налице са при по-тежките случаи.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата на мозъчното сътресение се поставя основно на базата на анамнестични (от разказа на пациента и близките) и клинични (от прегледа и симптомите) данни, тъй като образните методи на изследване като КТ и ЯМР не показват изменения. Може да се наблюдава преходно покачване на нивото на глутамат, както и неспецифични промени в електроенцефалографското изследване (ЕЕГ).

С какво може да се обърка?

Трябва да се изключи мозъчна контузия, при която загубата на съзнание и дълбочината на количествените промени са значително по-изразени, а се наблюдава и огнищна симптоматика. При други причини за мозъчен оток и произтичащите от него главоболие и повръщане и при нарушения в съзнанието, паметта, вегетативна симптоматика, трябва да се съберат анамнестични данние за претърпяна травма в областта на главата, за да се изключи мозъчно сътресение. Особено внимателно и обстойно трябва да се разпитват децата и родителите им, тъй като комоциото е честа патология в детската възраст.

Как се лекува?

Основният принцип в лечението на мозъчното сътресение е осигуряването на покой на болния за достатъчно дълго време (2 – 3, а ако е необходимо и повече седмици). В този период трябва да се спазва постелен режим с избягване и на психични натоварвания (напр. четене и работа на компютър). Добре е болните да се поставят в затъмнена и тиха стая, за да се избегне всяко дразнене.

Добре повлияват състоянието на болните ноотропните средства, аналгетиците (срещу главоболието), антиеметиците, ако е необходимо приложението им. При инсомния могат да се приложат сънотворни медикаменти (хипнотици).

По преценка на лекуващия специалист могат да се приложат средства срещу мозъчния оток – антиедемни и диуретици.

Как да се предпазим?

Необходимо е предпазване от травми в областта на главата, използване на предпазни каски и шлемове при бойните спортове и на предпазни ръкавици за намаляване на силата на ударите.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Въпреки че се смята за преходно и функционално нарушние, мозъчното сътресение отшумява без последици за около един месец и то при спазване на режим на покой и ненатоварване. Необходимо за пълното възстановяване на мозъчните структури е още известно време да не се допуска физическо и психично пренапрежение.