Човек се намира в постоянна взаимовръзка с различни физични, химични, бактериални и други. Основно условие за съществуването на организма според Клод Бернард е постоянството на неговата вътрешна среда, тоест „такова съвършенство на организма, при което външните промени могат във всеки един момент да се компенсират и уравновесят“.

По-късно Канон предлага да се означава с понятието „хомеостаза“ – способността на организма да поддържа постоянството на своята вътрешна среда.

Днес под хомеостаза трябва да се разбира постоянството в състава, вида, рН на средата на кръвта, лимфата и тъканната течност. Тези инградиенти са отговорни за поддържане на определени стойности на осмотичното налягане, общата концентрация на електролити и йони, киселинно-алкалното равновесие, съдържанието в кръвта на продуктите от междинната и крайна обмяна на веществата и други.

Понастоящем хомеостазата отразява още и стабилността на всички биологични системи в организма. Така например под вътреклетъчна хомеостаза трябва да се разбира динамичната устойчивост на отношението ядро-цитоплазма, структурно-функционалната връзка между различните органели в клетката.

В групата приспособителни реакции се отделят така наречените компенсаторни процеси. Компенсаторните реакции се осъществяват чрез процесите на:

Адаптирането е термин, използван за описание на начините, по които организмите се променят във времето в отговор на променящите се изисквания на тяхната среда. Организмите като че ли натрупват постепенно някои физиологични, поведенчески и структурни черти, които ги подпомагат в способността им да оцеляват и да се възпроизвеждат при съществуващите условия на околната среда.

Човешкият организъм има биологична пластичност или способност да се адаптират биологично към околната среда. Адаптация е всеки вариант, който може да повиши нивата на биологична годност в определена среда. По-просто е успешното взаимодействие на населението с неговата среда. Адаптациите могат да бъдат от биологичен или културен характер. Биологичните промени, настъпили в живота на индивида, също се наричат функционални адаптации. Какъв тип адаптация се активира често зависи от тежестта и продължителността на стресорите в околната среда. А стресора е всичко, което нарушава хомеостазата.

В човешкия организъм компенсаторни процеси се появяват чрез атрофия, преустройство на тъканите, чрез метаплазия и организация.

Автор: д-р Теодора Тотева-Петкова