Синдром на Котар
Синдром на Котар
Описание
Това е едно от най-странните психически разстройства, още по-загадъчно даже от синдрома на Турет (наследствено неврологично заболяване, при което пациентът страда от множество двигателни и речеви тикове, които се появяват в детството и периодично се променят). Хората със синдрома на Котар се обявяват за мъртви, че са си загубили кръвта си или вътрешните органи. Затова този синдром го наричат и синдрома на „разхождащия се труп“.
За пръв път през 1880 година той е описан от френския невролог Жюл Котар. Той е лекувал жена, която смятала, че някои части от нейното тяло не съществуват и по тази причина не и е необходима храна. Въпреки многочислените терапии, тя така и не започнала да приема храна и умряла от глад.
Пациентите със синдрома на Котар като правило са асоциални, намират се в постоянна депресия и при тях се наблюдават суицидни наклонности. Невролозите смятат този синдром признак на започваща шизофрения. Те предполагат, че възникването на този синдром е свързано с нарушаване на връзките на областта в мозъка, отговаряща за разпознаването на лица и областта, която свързва емоциите с това разпознаване. Тъй като това състояние се среща крайно рядко, то е слабо изучено и засега не е открит начин за 100% излекуване.