Ку-треска, Q-fever

Ку-треска, Q-fever

Ку-треската е остро инфекциозно заболяване, което спада към групата на рикетсиозите. Протича най-често със засягане на белия дроб, но може да има разнообразна клинична изява и механизми на предаване.

От какаво се причинява?

Ку-треската се причинява от Coxiella burnetii. Коксиелите спадат към облигатно вътреклетъчните бактерии. Тяхното възпроизвеждане протича задължително вътреклетъчно, в цитоплазмата на клетките на заразените организми. Коксиелите са Грам-отрицателни микроорганизми и съдържат клетъчна стена, изградена от пептидогликани и външна липополизахаридна мембрана. Имат разнообразна форма. Оцветяват се добре по метода на Гимза. Коксиелите могат да преживяват различно дълго време извън гостоприемникова клетка и проявяват висока устойчивост в околната среда. Коксиелите могат да се изолират от кърлежи, животни и хора.

Какви са болестните промени?

Ку-треската е широко разпространена зооноза – основен източник и резервоар на инфекцията са животните. Заболяването циркулира в природата, като се предава чрез кърлежи или други механизми между кози, овце, гризачи, птици, риби и др. Важен източник на инфекцията са домашните животни – кози, овце. Основен начин за заразяване при човека е въздушно-праховият – чрез инхалиране на аерозоли от заразени животни или прахови частици. Заразяване може да настъпи и по фекално-орален механизъм – чрез консумиране на недобре термично обработено месо от заразени животни. Възможно е и заразяване при ухапване от заразен кърлеж – трансмисивен механизъм.

В голяма част от случаите първичната Ку-треска протича с разнообразни оплаквания или безсимптомно и завършва с оздравяване. Тъй като коксиелите са вътреклетъчни бактерии обаче е възможно част от тях да останат да се размножават в макрофагите на имунната система, при което се развива хронична инфекция. Изходът от инфекцията зависи от клетъчно-медиирания имунитет и имунната компетентност на индивида.

Какви са симптомите?

Рискови групи за заразяване с Ку-треска са професионални работници в сферата на животновъдството, кожарската и млечната индустрия, хора, населяващи селските райони. Инфекцията с Ку-треска варира в твърде широки граници – от безсимптомно протичане, до фатален край. Инфекциите могат да се разделят на остри и хронични.

Острата Ку-треска може да протече безсимптомно или с разнообразни клинични прояви. Най-често клинично проявените случаи протичат с остро самоограничаващо се фебрилно заболяване и силно главоболие, което преминава за 1-2 седмици. Температурата може да се задържа постоянно висока или да има интермитентен характер – с периоди на нормализиране. Друга изява на инфекцията може да бъде първичната атипична пневмония. Тя започва остро с повишаване на температурата, главоболие, отпадналост, втрисане. Появява се суха кашлица, болки зад гръдната кост, задух.
Може да има благоприятен изход или тежко протичане.При преглед находката не е богата. Могат да се чуят сухи хрипове при аускултация. На рентгенова снимка могат да се видят единични засенчвания и данни за плеврален излив. При малка част от болните към клиничната картина може да се добави и бързопреходен обрив с различна характеристика. Инфекцията с коксиела може да протече и с клиничната картина на остър вирусен хепатит – гадене, повръщане, потъмняване на урината, пожълтяване, повишаване на чернодробните ензими и на билирубина в кръвта. Могат да се засегнат и други органи и системи и да се развие миокардит и перикардит, серозен менингит и др.

Хроничната Ку-треска се изразява с възпалителни изменения и увреждания на различни органи и системи – васкулит, миокардит, инфекции на опорно-двигателния апарат – артрит, остеомиелит и т.н.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата на острата Ку-треска се поставя на базата на клинични данни за остро настъпило фебрилно състояние и първична атипична пневмония, като детайлно се изучават епидемиологичните данни на пациента (рискови групи за заразяване са професионални работници в сферата на животновъдството). Изолирането на коксиелите трябва да се извършва във високоспециализирани лаборатории при спазване на мерки за сигурност поради високата инфекциозност на бактериалния агент. За лабораторно изследване могат да се вземат всякакви материали от околната среда, кърлежи, секрети от инфектирани или умрели животни, а от човек – серум, кръв, плазма, биопсия от различни органи.
Коксиелите могат да се изолират чрез различни имунологични или молекулярно-генетични методи. Най-често доказването им в практиката става чрез серологични методи. Откриват се специфични антитела в серума обикновено няколко седмици след началото на заболяването. За целта се използва имунофлуоресцентен метод, ELISA, Western blot и др. Антителата от клас ИгМ са израз на прясна инфекция. Антителата от клас ИгГ говорят за хронична инфекция. Диагнозата се уточнява чрез някои специализирани микробиологични находки.

С какво може да се обърка?

Поради неспецифичната клинична картина и широкия кръг от възможни оплаквания диференциалната диагноза е трудна. Ку-треската трябва да се има предвид при всеки пациент с неясно фебрилно състояние, което продължава дълго време и което не се обяснява с други бактериални или вирусни инфекции. Не трябва да се забравя кои са рисковите групи за заразяване с Coxiella burnetii – професионални работници в сферата на животновъдството, кожарската и млечната индустрия, хора, населяващи селските райони.

Как се лекува?

Лечението на Ку-треската зависи от начина на протичане, тъй като една част от инфекциите протичат безсимптомно и не се диагностицират. При потвърждаване на диагнозата е задължително антибиотичното лечение с препарати от групата на тетрациклините, хинолоните или макролидите. Лечението трябва да продължи поне 2-3 седмици и да бъде в ефективни дози и по лекарско предписание.

Как да се предпазим?

Препоръчително е населението да е запознато с разнообразните начини на заразяване и да спазва мерките за предпазване. Задължителен е и строгият ветеринарен контрол над домашните животни. По възможност е добре да се ограничава контактът с тях. При работа с животни е задължително използване на ръкавици, очила и предпазно облекло. На хора, изложени на висок риск, може да се приложи ваксина.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

При потвърждаване на диагнозата е задължително провеждане на антибактериална терапия в пълен курс и високи дози. Правилно проведената антибиотична терапия намалява риска от хронифициране на инфекцията и развитие на усложнения от страна на различни органи и системи.