Лаймска болест (Lyme disease)
Лаймска болест (Lyme disease)
Съдържание
Лаймската болест e инфекциозно трансмисивно заболяване, което се предава на хората чрез ухапване от инфектирани кърлежи. Заболяването преминава през няколко клинични стадия и засяга различни органи и системи.
От какаво се причинява?
Причинителите на Лаймската болест (Lyme – град в щата Кънектикът. В САЩ Лаймската болест е най-честото, предавано от кърлежи заболяване) са няколко вида борелии – Borrelia burgdorferi, B.afsenii, B.japonica, B.garinii, от които в Европа най-разспространеният причинител е B.burdorferi. Борелиите са микроорганизми, които принадлежат към сем. Spirochaetaceae. Те са Грам-отрицателни бактерии със спираловидна форма. Притежават аксиални филаменти – камшичета, чрез които извършват разнообразни движения – ротационни, движения напред-назад, сгъване и разгъване. Антигенната структура на борелиите е силно променлива, което е пречка за създаване на надеждни диагностични методи за откриването им. Силно за взискателни за култивиране и се изолират трудно.
Какви са болестните промени?
Резервоар на заболяването са кърлежите от род Ixodes. Иксодовите кърлежи и дивите гризачи поддържат предаването на инфекцията и циркулацията на причинителя. Кърлежите предават борелиите трансовариално – т.е. още на яйцата в организма на женския кърлеж. В Европа резервоари сред гризачите са горска мишка, полевка, катерица, таралеж. Човек се заразява при ухапване от инфектиран кърлеж, но той трябва да е останал впит в кожата поне 24 часа. Предаване на болестта от човек на човек не е установено.
След ухапване от инфектиран кърлеж, в ранните фази на заразяването борелиите се дисеминират из целия организъм. Първоначално те достигат до кожата и лимфните структури, а впоследствие – чрез кръвообращението, до скелетната мускулатура, ставите и различни органи и системи. Патоморфологичните промени зависят от стадия на заболяването и органното засягане. Засягат се:
- кожа, лимфни пътища, мастни и потни жлези – erythema chronicum migrans, lymphadenosis cutis benigna, acrodermatitis chronica atrophicans.;
- опорно-двигателен апарат- артрити, бурсити, миозити, тендинити – възпалителни промени на мускули, стави и околоставни мекотъканни структури;
- нервна система – разнообразни неврологични отклонения;
- сърдечно-съдова система – ритъмно-проводни нарушения, сърдечна недостатъчност и др.
При еритема мигранс в кожата се наблюдават възпалителни инфилтрати предимно от мононуклеарни клетки, васкулит, увреждане и дилатация на капилярите, отлагане на фибрин, натрупват се и еозинофилни и плазматични клетки. При засягане на лимфните структури се образуват лимфоретикуларни ивици от атрофирала кожа и разрушени еластични влакна. Възпалителни инфилтрати се образуват и в потните и мастните жлези, аксони на нервни клетки, синовията на ставите, костите, сухожилията. Зони на възпаление и исхемия обхващат и нервната система още в началото на заболяването.
Какви са симптомите?
Лаймската болест протича на стадии с периоди на обостряне и на ремисия на разнообразната клинична симптоматика. Заболяването започва с кожни промени – еритема мигранс и прояви на обща интоксикация – 1 стадий. След няколко седмици или месеци се развива 2 стадий – със засягане на нервна, опорно-двигателна и сърдечно-съдова система. Години по-късно се развиват хронични поражения на кожата, нервната система и ставите – 3 стадий.
Първият стадий на заболяването започва с еритема мигранс (еритема – зачервяване, мигранс – който мигрира, мести се). На мястото на ухапването се появява папула, която постепенно се разширява и се образуват обширни ануларни обриви с ярко зачервен ръб. Кожната лезия може да има размери от няколко сантиметра, но може да обхваща и обширни участъци от тялото. Най-често се появяват по бедра, подмишници, седалище.
Еритема мигранс се задържа около 3-4 седмици и може да рецидивира. Обикновено се съпътства от общо неразположение, главоболие, повишена температура. Тези прояви могат да продължат различно дълги време, да се появят преди или след еритема, да рецидивират. В ранните фази на заболяването ставните и мускулни симптоми са слабо изразени – мигриращи мускулни болки, болки по ставите и сухожилията, които са бързопреходни и не се съпътстват от оток и зачервяване. В първи стадий могат да се проявят и леко изразени неврологични симптоми – менингеално дразнене мъчително главоболие и скованост във врата.
През втория стадий на заболяването, няколко месеца след началото се изявяват симптоми от страна на опорно-двигателния апарат – пристъпи на болезненост и оточност на ставите. По-често се засягат големите стави, особено коленните. Те се подуват, стават болезнени, топли или зачервени. С зачестяване на пристъпите усложненията хронифицират, развиват се ерозии, хронично възпаление на костната и хрущялната тъкан.
Изразени отклонения се появяват и от страна на централната нервна система – енцефалит, менингит, неврит на черепно-мозъчни нерви, моторни и сензорни нарушения, миелит. Откриват се промени и в изследване на ликвор – увеличаване на лимфоцитите (лимфоцитарна плеоцитоза) и на белтъчното съдържимо (протеинорахия). Неврологичните нарушения се задържат различен период от време, могат да рецидивират или хронифицират. Често се засяга n.facialis, което води до двустранна пареза на нерва.
Няколко седмици след началото на заболяването се появяват и симптоми от страна на сърдечно-съдовата система. Най-често те се изразяват в ритъмно-проводни нарушения – атрио-вентрикуларен блок (проводно нарушение, при което се забавя провеждането на импулса на възбуждение от предсърдията към камерите на сърцето). Наблюдават се нарушения от страна на ЕКГ (електро-кардиограма), кардиомегалия, сърдечна недостатъчност.
След месеци и години болестта преминава в 3 стадий. Нарушенията от страна на нервната, сърдечно-съдовата и опорно-двигателната система хронифицират, което води до инвалидизиране на пациентите. Измененията по кожата придобиват атрофичен характер – acrodermatitis chronica atrophicans. Появяват се окръглени петна, които склерозират (стават плътни) и атрофират. Атрофичните изменения обхващат и подлежащите меки тъкани и кости, което предизвиква деформация и изкълчване на различни стави от хроничното възпаление, които процеси водят до трайно инвалидизиране.
Как се поставя диагноза?
Диагнозата на Лаймската болест е комплексна и трудна, особено в късните фази на болестта поради разнообразната и множествена клинична симптоматика. Поради силната взискателност на борелиите тяхното изолиране при микробиологично изследване е трудно. Диагнозата се поставя на базата на клинични данни за полиморфно засягане на различни органи и системи и доказване на специфични антитела в серума с имунофлуоресцентен метод, ELISA и др.
Антителата от клас ИгМ се появяват в началните няколко седмици на заболяването, антителата от клас ИгГ постепенно нарастват и персистират в серума дълго време и след излекуване. Антителата обаче реагират кръстосано и с други борелии, причинители на други заболявания, например с Treponema pallidum, която причинява сифилис, което налага допълнителни изследвания.
Освен това в началото на заболяването серологичните реакции могат да бъдат отрицателни. Затова микробиологичните и лабораторните изследвания трябва да се интерпретират комплексно с клиничната картина и хода на болестта. Промените в ликвора – увеличаване на лимфоцитите (лимфоцитарна плеоцитоза) и на белтъчното съдържимо (протеинорахия) имат също оритировъчно значение. Насочващи от клиничните симптоми са: еритема мигранс, ставни, неврологични и сърдечни нарушения.
С какво може да се обърка?
Диференциалата диагноза на заболяването е много обширна. В различните стадии налага разграничаване между редица кожни, ставни, неврологични и стрдечно-съдови заболявания, тъй като възпалителните изменения на органите могат да имат най-разнообразна генеза и причинители.
Как се лекува?
В много случаи по неизяснени механизми заболяването се самоограничава и преминава без терапия. Антибиотично лечение се препоръчва за намаляване продължителността на оплакванията и профилактика на рецидиви и прогресиране в следващ стадий. Антибиотично лечение се започва независимо от стадия, в който се диагностицира болестта. Антибиотици на първи избор са тетрациклините. Прилагат се още и цефалоспорини, пеницилини. Според органното засягане и степента на увреждане може да се приложи и различно симптоматично лечение, но основната терапия е антибактериалната.
Как да се предпазим?
Лесен начин за предпазване от Лаймска болест е предпазване от ухапване от кърлеж чрез вземане на прости мерки – използване на високи чорапи, дълги панталони, при пребиваване в ендемични райони (където е разпространено заболяването и има кърлежи) прилагане на репеленти. В случай на ухапване от кърлеж в рискови райони по преценка на лекар може да се проведе антибиотична профилактика. Има изработена ваксина, но тя не намира широко приложение. Основната профилактика е предпазване от ухапване от кърлеж.
Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?
Лица с ухапване от кърлеж е хубаво да бъдат запознати с първите признаци на болестта и в случаи на поява на симптоми е препоръчително навременно започване на антибиотични средства по преценка на медицински специалист в ефективни дози и продължителен период от време.