[lwptoc depth=“2″]

Leishmania infantum IgG/IgM (Лайшманиоза)

LOINC 5238-1
Кратко наименование Leishmania infantum IgG/IgM
Пълно наименование на теста определяне на IgM и IgG антитела срещу причинителя на лайшманиоза Leishmania infantum
Мерни единици Ratio,полуколичествен метод
Методика хемилуминесцентен тест (CLIA)
Други имена anti-Leishmania IgM+IgG immunoassay
Материал Серум или плазма
Условия за транспорт и стабилност 2-8º C, до 48 часа
Условия за пробовземане няма специфични
Референтни стойности <0.9 отрицателен, 0.9-1.1 граничен, >1.1 положителен

Какво е Лайшманиоза?

Лайшманиозата е трансмисивно заболяване, което се предизвиква от едноклетъчен паразит от рода Лайшманиа. Преносители на паразита са насекоми от рода Phlebotomus. Изследват се антитела от клас IgM и IgG срещу паразита.

Защо и кога се изследва Лайшманиоза?

Описани са няколко форми на заболяването – кожна, кожно-лигавична, висцерална – със засягане на вътрешните органи. Инфектирането настъпва при ухапване от насекомите, а те самите се заразяват от болни хора и животни – предимно кучета, лисици, чакали, а също и гризачи. По-рядко инфекция може да настъпи с кръвопреливане или при трансплантация, както и трансплацентарно. В преносителя се осъществява част от жизнения цикъл на паразита и той става заразоспособен след около 3 седмици.
При ухапване заразните форми попадат от храносмилателния тракт на насекомото в кръвта на човека (или съответно животно), от където се атакуват белите кръвни клекти. Човекът е случайна брънка в тази верига. Т.е. ако човекът попадне в район, където има източник – заразени животни и векторни заболявания и бъде ухапан от заразен флеботом, може да се разболее от висцерална лайшманиоза.Човекът е случаен приемник, той не попада задължително в епидемиологичня цикъл на това заболяване.

В България, по принцип заболяването е разпространено основно в области, разположени в южната част на страната и по-специално в Благоевград, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Кърджали и Ямбол. В последните години зачестяват случаите от района на Петрич.

Най-тежката форма на болестта е висцералната – kala azar. Причинява се от няколко вида на L. donovani ( infantum, donovani или chagasi). Инкубационният период варира от 3 седмици до година и половина. Изявата на заболяването започва с отпадналост, безапетитие, диария, с характерно повишение на температурата до над 40˚С, постоянна или с няколко пика в денонощието, персистираща дълго време. Белег от ухапването обикновено липсва, с изключение някои форми, разпространени в африканските страни, където може и да е налице кожната рана.
В рамките на първия месец обикновено се появява и увеличение на черния дроб и слезката, както и подуване на лимфни възли. Освен това се наблюдава и понижение на нивото на клетките от почти всеки кръвен ред. Това води до анемия, до повишена уязвимост към инфекции и склонност към кръвоизливи. В разагара на болестта могат да бъдат установени и специфични кожни лезии, съдържащи самите лайшмании. Появата на язви е възможна и по лигавиците, включително тези на храносмилателната сиситема.
Най-често причина за смъртта са насложени тежки инфекции или кръвоизливи. Висцералната лайшманиоза може да протече с различна тежест на кличничната изява – от асимптомна и самоограничаваща се до живото-застрашаваща. Предразположени към това заболяване са лицата с потисната имунна система и недохранване.

Кожната лайшманиоза се изявява с кожни разязвявания. Също се причинява от различни видове лайшмании, обикновено в ендемични райони – в Южна и Централна Америка, но също и в Средиземноморието и Азия. Описват се две форми – суха и влажна. Инкубационният период е различен – от 2 седмици до 2 години, понякога травма провокира изявата на латентна преди това инфекция. Сухата форма или градски тип се наблюдава предимно по Средиземноморието и в Близкия изток.
Започва с появата на червено петно, което бавно нараства до пъпка и се разязвява в рамките на няколко месеца. Много бавно зараства и оставя белези. Влажната форма – селски тип, разпространена е в Африка и Азия, с обикновено по-кратък инкубационен период и по-бърза еволюция, с наслaгване на инфекции, ангажиране на регионални лимфни възли и пътища и зарастване с много груби белези.

Кожно-лигавичната форма на лайшманиозата също протича тежко. Обикновено започва като кожни лезии, а обхващането на лигавиците настъпва впоследствие – дори и години по-късно. Най-често бива ангажирана лигавицата на носната кухина и назофаринка. Язвите могат да обусловят сериозни тъканни поражения, наслагват се и вторчни инфекции. Смърт може да настъпи и вследствие запушване на горните дихателни пътища.

Наблюдава се и още една форма на заболяването – дифузна кожна лайшманиоза, регистрирана в Южна Америка, наподобяваща картината на проказа.

От особено значение за поставянето на диагнозата е клинико-лабораторната находка. Серологичната диагностиката при висцералната лайшманиоза е основен, но не единствен метод за доказването на заболяването. Напоследък вече и полимеразната верижна реакция намира своето място. Но не бива да се подценява значението на епидемиологичните данни.
Директно наблюдение на паразита е възможно след лабораторно третиране на материал, взет от периферна кръв, лимфен възел, биопсия на черен дроб или слезка, или костно-мозъчна такава. При кожните и кожно-лигавичните форми се изследва материал от самите лезии. Освен това се използват и методи за култивиране на паразита.

Условия за взимане на материал, подготовка и манипулация

Взима се венозна или капилярна кръв от която се отделя серум.

Отклонение от нормалните (референтни) стойности

При слабо положителен резултат е необходимо да се изследва и по други ( PCR, Имуноблот, микроскопско изследване на биопсичен материал и др. ), за да се постави сигурна диагноза.

Информация за лекари