Legionella pneumophila ДНК

[lwptoc depth=“2″]

Legionella pneumophila ДНК

LOINC 21363-7
Кратко наименование Legionella pneumophila – ДНК PCR
Пълно наименование на теста Качествено определяне на ДНК на Legionella pneumophila
Мерни единици Качествен тест (отрицателен или положителен)
Методика PCR ( Полимеразно-Верижна Реакция)
Други имена Легионерска болест,Понтиак треска
Материал Назофарингеален секрет, храчка, индуцирана храчка, бронхо-алвеоларен лаваж
Условия за транспорт и стабилност 2-8º C, до 24 часа
Условия за пробовземане Препоръчително сутрин, на гладно
Референтни стойности Няма

Какво е Legionella pneumophila ДНК?

Тестът представлява олигохромотографски тест за качествена детекция на ДНК на L.pneumоphila в клинични проби. Базира на амплификация (намножаване) на специфични генни фрагменти от генома на причинителя.Използва се двойнохибиридизиращ метод, който значително повишава специфичността на теста.

Друга възможност за диагностика е да се изследва кръвна проба за :

  • Изследване на IgG антитела срещу причинителя. Теста е специфичен за серотип от 1 до 6
  • Изследване на IgM антитела. Теста е само за серотип 1. Подходящ е за диагностика на остра инфекция

Защо и кога се изследва Legionella pneumophila ДНК?

Изследването трябва да се извърши максимално бързо след началото на клиничните оплаквания при доказана пневмония , тъй като тежките клинични форми се развиват изключително бързо и могат да завършат фатално .Материал са взема по възможност преди началото на антибиотичната терапия.Навременната диагноза дава възможност и за стартиране на правилна етиологична терапия с подходящи антибиотици, което намалява значително и риска от фатален край.Методиката е доста по-бърза и ефективна от другите методи за диагностициране на инфекцията- изолация или определяне на специфични анттела

Условия за взимане на материал, подготовка и манипулация

Като материал за изследване се препоръчват назофарингеален секрет (по възможност взет от лекар-специалист), храчка , индуцирана храчка ,плеврална течност или бронхо-алвеоларен лаваж. Задължително е пробите максимално бързо да бъдат транспортирани и доставени за изследване в лабораторията за анализ.

Кои са често задаваните въпроси за Legionella pneumophila ДНК?

  • Как протича легионелозата и настъпват ли усложнения след преболедуване ?

Легионелозата се характеризира с широк спектър от клинични прояви , които варирарат от напълно безсимптомни до тежки, животозастрашаващи състояния. Най-честата клинична проява е пневмонията, която е симптоматично е неразграничима от другите бактериални пневмонии.-непродуктивна кашлица,миалгия, диария, повишени чернодробни ензими.Тази форма протича изключително тежко и е с фатален край , особено при имунокомпрометирани пациенти (т.нар. Легионерска болест с леталитет между 10-20% ).Характерно е , че тази пневмония рядко се среща при деца.Втората клинична форма е т.нар. Понтиак треска-самоограничаващо се, сравнително леко протичащо грипоподобно заболяване.Като усложнетния на най-тежките и форми на инфекцията са екстрапулмоналните форми(извън белия дроб).Протичат с формиране на абсцеси в мозъка, слезката,лимфните възли , като тези компликации са при пациенти с подлежащо тежко основно заболяване и имуносупресия.

  • Заразен и опасен ли е за близките болният от легионелоза?

Човек се заразява изключително и само при инхалиране на инфекциозни аерозоли (1 до 5 µm в диаметър)от околната среда- от контаминирани с легионели водни системи (системи за климатизация, душове,басейни),както и като нозокомиална инфекция(в болнични условия). Предаване от човек на човек не е възможно и досега не са описани такива случаи.Легионерската болест може да се среща спорадично, ендемично или епидемично, като заболеваемостта зависи от географския регион.Различните видове Legionella причиняват между 1 до 5% от всички случаи на пневмонии.

  • Може ли инфекцията да протече безсимптомно?

Освен с двете клинично изявени форми легионелозата може да протече напълно безсимптомно, само с образуване на специфични антитела в серума без клинична изява.Причина за това са големия брой видове от сем.Legionella, като 90% от симптоматичните случаи се доказва основно от L.pneumоphila.

Legionella pneumophila са Грам-отрицателни бактерии, вътреклетъчни паразити. Причинителят на легионелозата се среща навсякъде в околната водна среда – водата, тинята и по-рядко почвата. Механизмът на предаване е аерогенен и се осъществява при вдишване на легионелни бактерии с аерозоли, образувани от контаминирани водни системи. Основно значение за разпространението на инфекцията имат съоръженията, генериращи водни аерозоли в големи обществени сгради, душови установки, климатични инсталации, декоративни фонтани, плувни басейни, машини за струйно почистване. Legionella pneumophila може да се прояви в две различни клинични форми – Легионерска болест и Понтиак треска. Легионерската болест е тежка форма на пневмония, клинично неотличима от други типове на пневмония, докато Понтиак треската е грипоподобно заболяване.

Тъй като антибиотичното лечение при инфекции причинени от Legionella pneumophila е специфично (не могат да се използват бета-лактамни антибиотици) бързата и точна диагностика е от изключително значение. Изследването на ДНК на Legionella pneumophila чрез PCR метод предоставя възможност за бърза детекция на патогена още в ранната фаза на инфекцията, когато все още няма образувани антитела.