Лейомиом на хранопровода

Какво е лейомиом на хранопровода?

Лейомиомът е най-често срещаният доброкачествен тумор, който се среща в хранопровода, но въпреки това е рядък.

Епидемиология

От всички тумори на хранопровода, доброкачествените тумори представляват по-малко от 10%, от които 4% са лейомиоми. Тези тумори обикновено се срещат в средна възраст и са почти два пъти по-чести при мъжете. Те могат да претърпят кистозна дегенерация, калцификация се случва рядко и злокачествената промяна е рядкост. Описани са обаче злокачествена дегенерация или лейомиом, съпътстващ злокачествени новообразувания.

Етиология

Обикновено лейомиомите се проявяват като интрамурални израстъци, най-често по дисталните две трети от хранопровода. Езофагиалните лейомиоми рядко причиняват симптоми, когато са по-малки от 5 сантиметра в диаметър. Големите тумори могат да причинят дисфагия, неясен ретростернален дискомфорт, болка в гърдите, обструкция на хранопровода и регургитация. Рядко те могат да причинят стомашно-чревно кървене с ерозия на лигавицата. Освен неспецифичните симптоми, свързани с лейомиом на хранопровода, много малко физически находки обикновено се отбелязват.

Лейомиомите представляват хиперпролиферация на преплетени снопове от гладкомускулни клетки, които са добре разграничени от съседна тъкан или от гладка съединително тъканна капсула. Обикновено те възникват като интрамурални израстъци, най-често по дисталните две трети от хранопровода. Те са множествени при приблизително 5% от пациентите.

Повечето лейомиоми са открити случайно по време на оценката за дисфагия или при аутопсия. Кървенето рядко се появява в случаи на доброкачествено заболяване, но обикновено се наблюдава при лейомиосарком, злокачествената двойка на този тумор. Потенциалът за злокачествена дегенерация на лейомиоми е изключително малък.

Лейомиомите обикновено са по-малки от 3 сантиметра и се намират предимно в средната и долната част на хранопровода, частта от хранопровода, покрита с гладък мускул. Те изглеждат макроскопски като гладки или леко лобулирани маси и имат заоблен вид. Леомиомите понякога могат да съдържат плътни области на калциране, но кистозна дегенерация, некроза и язви почти никога не се случват. Тези тумори могат да възникнат от слоевете muscularis mucosae или muscularis propria на езофагеалната стена. 97% са интрамурални, като 10% от тях имат периферен модел на растеж.

Патологични характеристики

Хистологично, лейомиом на хранопровода се състои от снопчета от преплетени гладкомускулни клетки, добре разграничени от съседна тъкан или от окончателна капсула на съединителната тъкан. Туморите са съставени от частици от вретеновидни клетки, които са склонни да се пресичат помежду си при различни ъгли. Туморните клетки имат удължени ядра с тъп край и показват минимална атипия с няколко митотични фигури.

Лейомиомите могат да се различават от стомашно-чревните стромални тумори въз основа на хистологични характеристики. Лейомиомите се оцветяват положително за десмин и актин на гладките мускули, докато стомашно-чревните стромални тумори – не. Освен това, лейомиомите са CD34- и c-Kit (CD117) – отрицателни, докато другите оцветяват положително. Лейомиомите са съставени от гладки мускулни влакна, свързани с влакнеста и нервна тъкан.

Автор: д-р Теодора Тотева-Петкова