Малария

[lwptoc depth=“1″]

Малария

Маларията е протозойно заболяване, което протича пристъпно с треска и фебрилитет, анемия и хепатоспленомегалия.

Маларията е една от най-разпространените тропически паразитни болести в света. Разпространена е ендемично в Африка, Азия, Океания, Централна и Южна Америка.

От какаво се причинява?

Едноклетъчни паразити от рода Plasmodium:

  • Plasmodium vivax  – причинява malaria tertiana (тридневна малария);
  • Plasmodium ovale – причинява malaria ovale (тридневна малария);
  • Plasmodium falciparum – причинява тропическа малария;
  • Plasmodium malariae – причинява malaria malariae – четиридневна малария.

Какви са болестните промени?

Биологичният цикъл на паразита включва полов и безполов цикъл. Безполовият цикъл (шизогония) протича в човека, а половият цикъл се извършва в комари от род Anopheles. Комарите се заразяват, когато смучат кръв от заразен човек. В заразения комар се образуват спорозоити, които се отделят със слюнката при ухапване. Така те навлизат в кръвта на заразения човек и достигат до черния дроб. В хепатоцитите протича т.нар. тъканна шизогония, при което се образуват тъканни мерозоити. Последните навлизат в еритроцитите и там се извършва еритроцитна шизогония – развитие на полови и безполови форми. Продължителността на развитие на безполовите форми в еритроцитите е 48 часа при P.vivax, P. ovale и P.falciparum и 72 часа при P.malariae. Част от получените мерозоити в края на еритроцитната шизогония се развиват като полови клетки – гаметоцити. Те се всмукват от комар при ухапване. Така цикълът се затваря.

Маларията се предава по трансмисивен механизъм – чрез ухапване от женски комари от рода Anopheles.

Цикличните температурни пристъпи, характерни за маларията, се дължат на разрушаването на еритроцитите и отделянето на вещества с пирогенно и токсигенно действие. Отделят се биологично активни вещества, които водят до хемодинамични и вегетативни нарушения. Така се обясняват фазите на студ (треска), последвани от обилно изпотяване. Характерни са още анемията и хепатоспленомегалията.

Какви са симптомите?

В началото на заболяването се появяват нехарактерни симптоми – главоболие, безапетитие, субфебрилитет. Маларийният пристъп продължава 6-12 часа и протича в 3 фази:

  • чувство на студ – за 2-3 часа;
  • фебрилитет – 38-40 градуса, съчетан с болки в мускулите, кръста, ставите, главоболие. Понякога и загуба на съзнание;
  • бързо спадане на температурата и обилно изпотяване.

Маларийните пристъпи се повтарят през определен период от време, според вида на плазмодия: през 48 часа при P.vivax и P.ovale, през 36-48 часа при P. falciparum, през 72 часа при P.malariae.

Хепатоспленомегалията се съпровожда с болезненост и тежест в областта на черния дроб и слезката. Третият характерен признак на маларията е анемията. Тя се изявява с бледа кожа и лигавици, а склерите са субиктерични, поради хемолизата.

Как се поставя диагноза?

На базата на типичната клинична картина и епидемиологичните данни за пребиваване в страни с тропически и субтропически климат. Диагнозата се потвърждава с лабораторни изследвания. В периферната кръв на болен с малария се откриват паразити в различна степен на развитие в еритроцитите. Видовата диагноза се поставя при микроскопиране на кръвна натривка. Използват се още и имунологични и молекулярно-биологични методи за доказване на паразита.

С какво може да се обърка?

Хепатоспленомегалия, анемия и треска може да има при много други инфекциозни заболявания: лайшманиоза, петнист и коремен тиф, бруцелоза, хранителни токсикоинфекции, сепсис и много други. Треската и фебрилитетът са симптоми, които предполагат безкрайно много заболявания. За малария трябва да се мисли при пристъпно протичаща треска и епидемиологична анамнеза за пребиваване в ендемичен район.

Как се лекува?

Лечението се извършва с противомаларийни препарати: 4-аминохинолинови препарати (chloroquine), quininie, mefloquine, някои антибиотици (тетрациклин, доксициклин), primaquin и др. Болните задължително се хоспитализират и се лекуват в специализирано паразитологично отделение.

Как да се предпазим?

Български граждани, заминаващи в страни  с разпространена малария, трябва да провеждат химиопрофилактика. Тя се извършва преди заминаване с някой от използваните за целта противомаларийни препарати.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Ранно диагностициране и радикално лечение в стационарни условия. Болните подлежат на задължителна регистрация и диспансеризация.