Мастнотъканна некроза

Мастнотъканна некроза

Какво е мастнотъканна некроза?

Мастнотъканната некроза е форма на некроза, която се характеризира с действието на храносмилателните ензими върху мастната тъкан. При мастнотъканна некроза ензимът липаза освобождава мастни киселини от триглицеридите. След това мастните киселини се свързват с калций, за да образуват така наречените сапуни. Тези сапуни се появяват като бели варовици. Обикновено мастнотъканна некроза  се свързва с травма на панкреаса или остър панкреатит. Тя може да се появи и в гърдата, слюнчените жлези и новородените след травматично раждане.

Какви са причините за мастнотъканна некроза?

Мастнотъканната некроза е псевдо-маса, която може да се развие в гърдите. Често се представя като бучка, която жената открива или може да се появи само на скринингова мамография. Мнозинството от случаите са вследствие на травма. Мастнотъканната некроза може да се развие и след радиационна терапия. Това е напълно доброкачествено откритие. Тя не е свързана с карцином изобщо, а е по-скоро резултат от прекъсване на доставката на кислород към мастните клетки.

Достатъчното кръвоснабдяване на мастните лобули се прекъсва и когато мастните клетки не получат достатъчно кислородна кръв, те умират. След като мастната клетка умре се отделят химически молекули. Този процес включва някои ензими, които разграждат мазнините в по-малки молекули, които могат да бъдат адсорбирани от кръвния поток. Калциевите отлагания, открити в мастната некроза, по същество са резултат от действието на тези ензими.

Кога се появява мастнотъканна некроза?

Мастнотъканната некроза се появява, когато има достатъчно големи натрупвания. Пробите от хистология показват некротични и дегенериращи адипоцити с аморфни отломки, възпалителни клетки (неутрофили, плазмени клетки, лимфоцити) и множество липидни макрофаги (липофаги). Могат да присъстват и многофункционални макрофаги и фибробласти от чуждо тяло.

При кои болести се среща наи-често мастнотъканната некроза?

Мастнотъканната некроза е специфичен вид клетъчна смърт, която се среща при мастна тъкан, причинена от въздействието на панкреасна липаза. Най-често се среща при остър панкреатит, предизвикан от увредени екзокринни панкреатични клетки. Силнодействащите липази са активирани и освободени и те разрушават не само панкреатичната тъкан, но също и мастните клетки в и около панкреаса и навсякъде в перитонеалната кухина. Освободените при тази хидролиза мастни киселини след последващо преципитиране на калций се отлагат локално.

Те образуват макроскопски огнища, които наподобяват капки от лоена свещ или пръски от вар. Хистологично некрозата приема формата на огнища. Техните очертания са неясни от загинали мастни клетки. Съдържанието им е лизирано, а те са заобиколени от възпалителна реакция. Промените са лобуларни и се характеризират с призрачни клетки, които са ануклеатни клетки, съставени от аморфни гранулирани отломки.
Също се наблюдава базофилия поради калцификация. Обикновено има неутрофили около огнищата на мастна некроза и кръвоизлив. Неинволюираната околна мастна тъкан е силно инфилтрирана от остри и хронични възпалителни клетки, включващи голям брой макрофаги, много с пенеста цитоплазма, дължаща се на погълнати липиди, и понякога многоядрени гигантски клетки.

Мастнотъканната некроза на новородено

Мастнотъканната некроза на новороденото е необичайно разстройство, характеризиращо се с твърди, подвижни, еритематозни възли и плаки по торса, ръцете, бедрата, и бузите на новородените. Нодулите и плаките се появяват през първите няколко седмици от живота. Подкожната мастна некроза на новороденото обикновено води самоограничен курс, но може да бъде усложнена от хиперкалцемия и други метаболитни аномалии.

Патогенеза

Точната патогенеза на мастнотъканна некроза на новороденото не е известна. Предполага се, че студът или стрес-индуцирано увреждане на незрели мастни клетки води до развитие на втвърдяване и некроза. Грануломатозни инфилтратни форми, които чрез различни пътища могат да доведат до животозастрашаваща хиперкалцемия.

Оцветяването на биопсични проби показва повишени нива на 1алфа-хидроксилазата в грануломатовия инфилтрат, както се вижда при други грануломатозни състояния като саркоидоза. Алтернативните обяснения за хиперкалцемия включват освобождаването на калций от некротични мастни клетки или повишени нива на паратиреоиден хормон, които косвено повишават серумния калций чрез насърчаване на активността на остеокластите.

Хистология

Ключовите хистологични открития включват некроза на мастна тъкан от лобула, кристализация на масти и липоцити, присъстващи в радиална подредба. Областите на мастната некроза са заобиколени от грануломатозен инфилтрат на лимфоцити, макрофаги и гигантски клетки. Много от мастните и гигантските клетки съдържат иглени цепнатини, които често лежат в радиална форма.
Замразените секции разкриват двойно рефрактивни кристали, които се оцветяват с червено О. Малки калциеви находища се разпръскват в цялата некротична мастна тъкан и понякога могат да се появят големи количества калцификация. Проби от биопсия на по-стари лезии могат да покажат фиброза. Описват се многоядрени гигантски клетки, съдържащи еозинофилни гранули, вероятно освободени от околните дегранулиращи еозинофили.

Автор: д-р Теодора Тотева-Петкова