Медта е есенциален микроелемент включен в състава на някои ензими, играещи роля в регулиране метаболизма на желязото, образуването на съединителна тъкан, производството на енергия на клетъчното ниво, производството на меланин и функцията на нервната система.

Медта се намира в много храни: ядки, шоколад, гъби, миди, цели зърна, сушени плодове и черен дроб. Питейната вода може да се обогати с мед, когато тече през медни тръби, а храната, когато се готви или сервира в медни съдове. Организмът абсорбира мед от храна или течности в червата, превръща я в нетоксична форма, като я свързва с протеин и я транспортира до черния дроб. Черният дроб съхранява част от медта, по-голямата част от останалата мед се свързва с друг протеин (апоцерулоплазмин), при което се получава ензима церулоплазмин. Около 95% от медта в кръвта е свързана с церулоплазмин, а останалата част е свързана с други протеини, като албумин. Обикновено в кръвта се намира малко количество мед в свободно (несвързано) състояние. Черният дроб елиминира излишната мед с жлъчката в червата и оттам се отстранява с изпражненията. Медта се елиминира и с урината.

И излишъкът, и дефицитът на мед са редки. Болестта на Уилсън, рядко наследствено заболяване, може да доведе до натрупване на мед в черния дроб, мозъка и други органи. Излишък от мед (токсичност) може да възникне и когато човек е изложен и абсорбира големи количества за кратък период от време (остра експозиция) или различни количества за дълъг период (хронична експозиция).

Дефицитът на мед може понякога да възникне при хора, със заболявания, свързани с тежка малабсорбция като кистозна фиброза и целиакия, и при кърмачета, които се хранят изключително с краве мляко.

Рядко Х-свързано генетично заболяване, наречено синдром на Menkes, предизвиква недостиг на мед в мозъка и черния дроб на засегнатите деца. Заболяването, което засяга предимно мъже, е свързано с припадъци, забавено развитие, анормално развитие на артериите в мозъка и необичайни сиви чупливи коси.

Изследването на мед се използва предимно за диагностика на болестта на Уилсън. По-рядко се назначава за откриване на излишък от мед поради друга причина, за откриване на дефицит на мед или за наблюдение на лечението на едно от тези състояния.

Обикновено успоредно с медта се изследва и церулоплазмин. Ако резултатите от тези тестове са необичайни или неясни, тогава те могат да бъдат последвани от изследване на 24-часова урина за мед, Купренилов тест (за оценка елиминирането на мед в урината), чернодробна биопсия (за оценка на съдържанието на мед в черния дроб), генетично изследване за откриване на мутации в ATP7B гена (открива се при болестта на Уилсън).

Взема се Венозна или капилярна кръв от която се отделя серум. За да бъде правилно отчетена стойността, материала трябва да бъде взет сутрин, на гладно.

Резултатите от изследването на мед трябва да се оценяват заедно с нивата на церулоплазмина. Абнормните резултати от медта не са диагностични за определено състояние, те показват необходимостта от по-нататъшно изследване. Интерпретацията може да бъде усложнена от факта, че церулоплазминът е реагент на острата фаза – той може да бъде повишен при наличие на възпаление или тежки инфекции. Както церулоплазминът, така и медта се повишават по време на бременност и при употреба на естрогени и орални контрацептиви.

• Типична констелация за болестта на Уилсън – ниска серумна мед, повишени нива на мед в урината, нисък церулоплазмин и повишена чернодробна мед
• Повишени концентрации на мед в кръвта и урината, нормални или повишени нива на церулоплазмин могат да се дължат на експозиция на мед или да бъдат свързани със състояния, които намаляват екскрецията на мед, като хронично чернодробно заболяване, или които освобождават мед от тъкани, като остър хепатит
• Намалените концентрации на мед в кръвта и урината и намаления церулоплазмин могат да се дължат на дефицит на мед
• Ако човек се лекува с лекарства, които свързват медта (хелатори) за болест на Уилсън или в случаи на токсична медна експозиция, тогава 24-часовите нива на мед в урината могат да бъдат високи до намаляване на запасите от мед в тялото. В крайна сметка концентрациите на мед в кръвта и в 24-часовата урина трябва да се нормализират

Има ли медикаменти, които могат да повлияят нивата на мед в кръвта?

Да. Медикаменти като карбамазепин и фенобарбитал могат да повишат нивата на медта в кръвта.

Има ли заболявания, които могат да повишат нивата на медта?

Да. Нивата на медта могат да бъдат повишени при ревматоиден артрит, някои видове рак и да са намалени при състояния, свързани с малабсорбция, като кистозна фиброза.