Меланоцитите са меланин-продуциращи клетки, разположени в долния слой на епидермиса на кожата, средния слой на окото (увея), вътрешното ухо, вагиналния епител, менинги, кости, и сърце. Меланинът е тъмен пигмент, отговорен главно за цвета на кожата. Веднъж синтезиран, меланинът се съдържа в специални органели, наречени меланозоми, които могат да бъдат транспортирани до близки кератиноцити, за да предизвикат пигментация. Функционално меланинът служи като защита срещу ултравиолетовото лъчение. Меланоцитите също играят роля в имунната система.

Чрез процес, наречен меланогенеза, меланоцитите произвеждат меланин. Тази меланогенеза води до дълготрайна пигментация, която е в контраст с пигментацията, която произхожда от окисляването на вече съществуващ меланин.

Има както базови, така и активирани нива на меланогенеза. Излагането на ултравиолетово-B (UV-B) лъчение причинява повишена меланогенеза. Целта на меланогенезата е да предпази хиподермата от увреждане от UV-B лъчение. Цветът на меланина е черен, позволявайки му да абсорбира по-голямата част от UV-B светлината и да блокира преминаването й през епидермиса.

Тъй като спектърът на действие на слънчево изгаряне и меланогенеза са практически еднакви, те се приемат за индуцирани от същия механизъм. Съгласуването на спектъра на действие с абсорбционния спектър на ДНК води до образуването на циклобутан пиримидинови димери – директно увреждане на ДНК.

Меланин-продуциращите клетки (меланиноцити) са с неврогенен произход. Те могат да станат причина за тумор-подобни образувания (невуси) и меланоми. Групата на тумори от меланинообразуващите тъкани има доста своеобразна хистиогенеза. Туморите от меланинообразуващи тъкани водят началото си от пигментообразуващи клетки. Могат да бъдат доброкачествени и злокачествени.

Автор: д-р Теодора Тотева-Петкова