Методи на патологията
Методи на патологията
Какво е патология?
Съдържание
Думата „патология“ означава изучаване на болестни процеси.
Патологията включва изследване на причината за заболяването, как се развива, ефекта на заболяването върху клетките и изхода от заболяването. Аспектите на болестта, които могат да бъдат изследвани, включват клетъчна патология, клетъчна некроза или клетъчна смърт, зарастване на рани, образуване на рак и възпаление. Комбинацията от анатомична патология и клинична патология се нарича обща патология.
Какви методи се включват към патологията?
Kъм методи на патологията се включват:
- Макроскопско и хистологично изследване на трупа
- Хистологично изследване
- Цитологично изследване
- Хистохимично изследване
- Имунна хистохимия
- Фазовоконтрастна микроскопия
- Спектрофотометрично изследване
- Електронномикроскопско изследване
- Авторадиографично изследване
- Витално оцветяване на тъканите
Към рубриката макроскопско и хистологично изследване на трупа се отнася аутопсията и хистологичното изследване на некропсични материали. Аутопсията е един от основните и най-стари методи за изследване и диагностика в медицината. Понятието аутопсия е латинизиран превод от гръцки, като е съставено от гръцките думи – auto (сам) и psia (поглед). Тя се осъществява върху трупа на починали болни с помощта на специална техника.
Хистологичното изследване на некропсични материали, спадащо към макроскопско и хистологично изследване на трупа, е важен момент по време на аутопсия. Представлява вземането на късчета от органите и тъканите за хистологично изследване. Тези късчета се вземат от зони, където има изразено отклонение на макроскопския вид от нормата.
Хистологичното изследване изучава микроскопичната анатомия (микроанатомия) на клетките и тъканите на растения, животни и човек. Обикновено се извършва чрез изследване на клетките и тъканите под светлинен микроскоп или електронен микроскоп, като образеца е разрязан (нарязан на тънко напречно сечение с микротом), оцветен и монтиран на микроскопско стъкло. Хистологичните изследвания могат да се провеждат при използване на тъканна култура, където живи човешки или животински клетки се изолират и поддържат в изкуствена среда за различни изследователски проекти.
Какво е цитопатология?
Цитопатология е клон на патологията, която изследва и диагностицира болести на клетъчно ниво. Цитопатологията обикновено се използва за изследване на заболявания, включващи широк спектър от места на тялото, често за подпомагане на диагностицирането на рак, но също и при диагностицирането на някои инфекциозни заболявания и други възпалителни състояния. Например, общоприето приложение на цитопатологията е Пап тестът, скрининг инструмент, използван за откриване на преканцерозни цервикални лезии, които могат да доведат до рак на маточната шийка.
Хистохимичните методи се използват широко при морфологичните изследвания и диагностика. Чрез тях на вътреклетъчно, клетъчно и тъканно ниво се проследяват химичните процеси и промените, настъпващи по време на жизнения цикъл в организма. Особено голямо е значението на хистохимично изследване при диагностика на туморите на стомашно-чревния тракт, кожата, белите дробове, бъбреците, матката и други.
Имунната хистохимия, спадаща към методи на патологията е мощна микроскопична техника за визуализиране на клетъчни компоненти, например протеини или други макромолекули в тъканни проби. Силата й е интуитивната визуална продукция, която разкрива съществуването и локализирането на целевия протеин в контекста на различни типове клетки, биологични състояния и/или субклетъчна локализация в рамките на сложните тъкани.
Техниката на фазовоконтрастна микроскопия използва оптичен механизъм за преобразуване на минутните вариации във фаза в съответни промени в амплитудата, които могат да бъдат визуализирани като разлики в контраста на изображението. Едно от основните предимства на микроскопията с фазов контраст е, че живите клетки могат да бъдат изследвани в тяхното естествено състояние, без преди това да бъдат убивани, фиксирани и оцветени. В резултат на това динамиката на протичащите биологични процеси може да бъде наблюдавана и записана във висок контраст с остра яснота на детайлите на минута проба.
Спектрофотометричното изследване е от голямо клинично значение в почти всички клонове на медицината. Неговата способност да измерва концентрациите на метаболитно важни вещества в телесните течности, като кръв, цереброспинална течност, урина и амниотична течност, е от решаващо значение за правилните диагностични находки и непрекъснатото наблюдение на пациентите. Също рано идентифицираните малки недостатъци на някои съществени вещества могат да помогнат за предотвратяване на свързани здравословни проблеми.
Електронните микроскопи се използват за изследване на ултраструктурата на широка гама от биологични и неорганични образци, включващи микроорганизми, клетки, големи молекули, биопсични проби, метали и кристали. Съвременните електронни микроскопи произвеждат електронни микрографии, използващи специализирани цифрови фотоапарати и камери за заснемане на изображението.
Авторадиографията е техника за записване на образ на препарат, съдържащ радиоактивен елемент, излъчващ бета-частици, като се използва фотографски филм, чувствителен към рентгенови лъчи филм, емулсия или друга среда, чувствителна към излъчване. Пробите се поставят директно върху филма за определен период от време, за да позволят радиоактивните емисии от пробата да взаимодействат с емулсията на филма и да създадат изображение.
Виталното оцветяване на тъканите означава оцветяване, което може да се приложи върху живи клетки, без да се убиват. Стандартните методи за обработка на материята за микроскопско изучаване на органите и тъканите имат съществен недостатък – обектът е винаги в статично състояние, зафиксиран в момента на определена функционална активност или след прекъсване на жизнените процеси. Естествен е стремежът да се търсят методи, позволяващи наблюдение на живи органи и тъкани. Такава възможност се открива с въвеждането в практиката на метода за витално оцветяване на тъканите. Този метод е широко разпространен в експерименталната патология, но в последните години много успешно се прилага и в клиничната дерматология, гастроентерология, хепатология и други.
Автор: д-р Теодора Тотева-Петкова