[lwptoc depth=“1″]

Мигрена

Мигрената е хронично заболяване, протичащо пристъпно, като пристъпите се характеризират с повтарящо се едностранно, пулсиращо главоболие, често съпроводено с повръщане, фотофобия и фонофобия. Засегнати от заболяването са приблизително 10% от населението на индустриалните държави, като жените страдат до три пъти по-често от мигрена.

От какаво се причинява?

Етиологията на мигрената не е добре изяснена. По-честото засягане на женския пол насочва към свързване на мигренозните пристъпи с хормоналните промени по време на месечния цикъл. Като възможна причина се подозира и генетичното предразположение към развиване на заболяването. Важна роля в отключването на пристъпа играят промените в околната температура и атмосферното налягане при промяната на сезоните, хроничната преумора, пребиваване в условия на повишени шумови нива. Други фактори, оказващи влияние са тютюнопушенето, употребата на храни като шоколад, червено вино, ядки и др.

Какви са болестните промени?

Смята се, че преди настъпване на мигренозен пристъп в определени зони на главния мозък настъпва понижение на кръвотока. Като компенсаторен механизъм, поради натрупване на определени метаболити, по-късно настъпва вазодилатация. В последствие се получава дразнене на окончанията на троичния нерв (n. trigeminus), което води до отделяне на болкови медиатори като простагландини и хистамин.

Важна роля в патогенезата на мигрената играе и серотонинът (5-хидрокси триптамин). В периодите между пристъпите неговото ниво е ниско, като се покачва непосредствено преди настъпване на пристъп. Допуска се, че повишеното ниво на серотонина има протективен ефект, тъй като предпазва от настъпването на вазодилатация на малките мозъчни съдове, която е и непосредствената причина за болката. Когато количеството на серотонина се изчерпи, вазодилатацията се развива и настъпва болкова симптоматика.

По време на пристъп се възбуждат ядрата на вегетативната нервна система, което води до прояви като гадене, повръщане, промени в кръвното налягане и др.

Какви са симптомите?

Пристъпите при мигрена продължават от няколко часа до две – три денонощия, като честотата им е обикновено веднъж месечно, но е възможна и по-голяма честота. Мигрената се разделя на два основни вида – мигрена с аура и мигрена без аура. Аурата представлява проява на някаква неврологична симптоматика, която предшества болковия пристъп. Обикновено тя продължава по-малко от един час и най-често е с характеристиката на зрително усещане, но може да се изразява и в мравучкане по кожата, намалена подвижност на някой от крайниците, нарушение в говорната способност и др. Според преобладаващите мнения аурата се дължи на временната исхемия на някои мозъчни структури.

След аурата се появява главоболието, като то може да настъпи веднага, без пауза или да има известен светъл период между аурата и главоболието. Болката е силна и трудно поносима, епицентърът й обикновено е в областта на едното слепоочие, от където се разпространява челно и тилно, за да обхване приблизително едната половина на главата (по-старите автори са наричали мигрената хемикрания (haemicrania), което характеризира точно обхващането на половината от главата). Нормално мигренозният пристъп се съпътства от симптоми на гадене и повръщане, както и на фото- и фонофобия.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата на заболяването се поставя изцяло на базата на клиничната картина и анамнестичните данни, които предоставя пациентът. За поставяне на диагнозата мигрена е необходимо да са регистрирани поне два пристъпа с аура или пет без аура, като се изключат всички заболявания, които могат да се проявят и със симптома главоболие, т.е да се изключи симптоматично главоболие.

С какво може да се обърка?

Мигрената трябва да се отдиференцира от различните видове симптоматично главоболие при съдови заболявания на мозъка, травми, тумори и други.

Особено важна е диференциалната диагноза с т. нар. клъстърно главоболие. То се наблюдава предимно при мъже и представлява множество краткотрайни пристъпи на главоболие, които са групирани и общата им продължителност е около два часа. Пристъпите са предимно нощем, а болката е много силна и предимно в слепоочната област. По време на пристъпа от същата страна, на която е болката, се наблюдават слъзна и носна секреция, оток на лигавиците на носа и окото, птоза (падане) на клепача, симптом на Claude Bernard-Horner.

Как се лекува?

В лечението на мигрената има две основни направления – лечение на мигренозния пристъп и профилактика на настъпването на пристъп в междупристъпния период, като двете се различават значително.

Лечение на мигренозен пристъп. То трябва да започне възможно най-рано в хода на пристъпа и включва следните медикаменти:

  • Аналгетични средства от групата на нестероидните противовъзпалителни препарати;
  • Медикаменти с алфаадреноблокиращ централен ефект в съчетание с кофеин предизвиква спазъм на мозъчните съдове и отстранява ефектите на вазодилатацията;
  • Пресинаптични агонисти на серотониновите рецептори. Медикаменти с комплексен механизъм на действие при купирането на мигренозния пристъп;
  • Антиеметични лекарства. Медикаментите от тази група повлияват гаденето и повръщането.

Пациентите трябва да са в пълен покой и в легнало положение, по възможност в затъмена и тиха стая.

Превенция на мигренозния пристъп. Медикаментозна превенция на пристъпите се налга при честота по-голяма от три пъти месечно. Извършва се със следните групи медикаменти:

  • Бета адренергични блокери;
  • Калциеви антагонисти;
  • Трициклични антидепресанти;
  • Антиконвулсанти от класа на валпроатите.

Горепосочените медикаменти се прилагат единично за 2-3 месеца и при липса на ефект се преминава към медикамент от друга група.

Как да се предпазим?

Необходимо е избягването на провокиращите мигрената фактори. Сред тях са някои храни като сирене, какао, шоколад, червено вино, консерви, банани и др. Влияние могат да окажат инякои съдоразширяващи медикаменти.

Важно е избягването на преумората и стреса.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Препоръчително е спазването на стил на живот, съобразен със състоянието и избягване на рисковите фактори за възникване на нови пристъпи. Често при правилно отношение се постигат продължителни ремисии и дори трайно излекуване.