Микроалбуминурия
Микроалбуминурия
LOINC | |
---|---|
Кратко наименование | |
Пълно наименование на теста | Концентрация на |
Мерни единици | mmol/L |
Методика | |
Други имена | |
Материал | |
Условия за транспорт и стабилност | 2-8º C, до 24 часа |
Условия за пробовземане | |
Референтни стойности |
Информация за лекари
Съдържание
Информация за партьори
През последното десетилетие все по голямо внимание се отдава на т.нар. микроалбуминурия лекостепенно, недоловимо с обичайните методи на изследване, повишаване на количеството на албумина в урината.
Количеството на албумина в урината у здрав човек не надвишава 30 mg/l. При декомпенсиран (най-често ювенилен диабет) постепенно нараства до 150-200 mg/l, когато вече се „долавя“ с тест ивицa. Недоловимото с тест ивица лекостепенно нарастване не съвсем правилно се означава като микроалбуминурия. Важното основание за изследването на микроалбуминурията е, че според редицa проучвания увреждането на базалната мембрана през етапа на микроалбуминурия е обратимо. Системно лечение на диабета може да предотврати настъпването на диабетна нефропатия.
Съществуват наблюдения, че микроалбуминурия има и при начално бъбречно увреждане при хипертония, като също така адекватното лечение е в състояние дa предотврати или поне сериозно да забави развитието на хипертонична нефропатия.
За да ползва предимствата на изследване на микроалбуминурия, клиницистът трябва да ползва количествено определени стойности на албумина в урината, а не качествени или полуколичествени опрделени със специалните тестивици.