Макроскопско и хистологично изследване на трупа

Какво е аутопсия?

Към рубриката макроскопско и хистологично изследване на трупа се отнася аутопсията и хистологичното изследване на некропсични материали.

Аутопсията е един от основните и най-стари методи за изследване и диагностика в медицината. Понятието аутопсия е латинизиран превод от гръцки, като е съставено от гръцките думи – auto (сам) и psia (поглед). Тя се осъществява върху трупа на починали болни с помощта на специална техника.

Аутопсията е високоспециализирана хирургическа процедура, която се състои в задълбочено изследване на труп чрез дисекция, за да се определи причината и начина на смърт и да се оцени всяко заболяване или нараняване, което може да е налице. Обикновено се извършва от специализиран лекар, наречен патолог. Обикновено само малка част от смъртните случаи изискват аутопсия. В повечето случаи медицинският изследовател или съдебният лекар може да определи причината за смъртта.

За какви цели се извършва аутопсията?

Аутопсиите се извършват за юридически или медицински цели. Например, съдебна аутопсия се провежда, когато причината за смъртта може да бъде престъпна, докато клинична или академична аутопсия се извършва за намиране на медицинска причина за смърт и се използва в случаи на неизвестна или несигурна смърт или за изследователски цели. Аутопсиите могат да бъдат допълнително класифицирани в случаите, когато външното изследване е достатъчно, а тези, при които органът е дисектиран и се провежда вътрешно изследване. За вътрешна аутопсия в някои случаи може да се изисква разрешение от близки роднини. След като завърши вътрешната аутопсия, тялото се възстановява, като се шие.

Основната цел на аутопсията е да се определи причината за смъртта, здравословното състояние на лицето преди смъртта му и дали е необходима диагноза и лечение преди смъртта. В повечето западни страни броят на аутопсиите, извършвани в болниците, намалява всяка година от 1955 година насам. Критиците, включително патологът и бившият редактор на JAMA Джордж Лундберг, обвиняват, че намаляването на аутопсиите оказва отрицателно въздействие върху грижите, предоставяни в болниците.

Когато дадено лице е дало разрешение преди смъртта си, аутопсиите могат да се извършват и за целите на преподаване или медицинско изследване. Често се извършва аутопсия в случай на внезапна смърт, когато лекарят не може да напише смъртен акт или когато се смята, че смъртта е резултат от неестествена причина. Това макроскопско и хистологично изследване на трупа се извършват под юридически орган и не изискват съгласието на роднини на починалия.
Най-крайният пример е разследването на жертвите на убийства, особено когато медицинските изследователи търсят признаци на смърт или метода на убийство, като например куршуми и изходни точки, признаци на задушаване или следи от отрова. Някои религии, включително юдаизма и исляма, обикновено обезсърчават извършването на аутопсии на своите последователи. Аутопсиите се използват в клиничната медицина за откриване на медицинска грешка.

Систематичният преглед на проучванията на аутопсията изчислява, че при около 25% от аутопсиите ще се открие голяма диагностична грешка. Този процент обаче намалява с течение на времето и изследването показва, че в една съвременна американска институция 8,4% до 24,4% от аутопсиите ще открият големи диагностични грешки.

Кои основните типа аутопсии?

Има четири основни типа аутопсии:

  • медико-правната аутопсия или съдебномедицинската – стреми се да открие причината и начина на смъртта и да идентифицират смъртта. Те обикновено се изпълняват, както е предвидено в приложимото законодателство, в случаи на насилствени, подозрителни или внезапни смъртни случаи, смъртни случаи без медицинска помощ или по време на хирургични процедури.
  • Клинични или патологични аутопсии – извършват се за диагностициране на определена болест или за изследователски цели. Те имат за цел да определят, изяснят или потвърдят медицинските диагнози, които остават неизвестни или неясни преди смъртта на пациента.
  • Анатомични или академични аутопсии – провеждат се от студенти по анатомия само за целите на проучването.
  • Виртуални или медицински образни аутопсии – извършват се само с помощта на технология за изображения, главно магнитно резонансно изображение и компютърна томография.

В различните страни на света съществуват различни показания за аутопсията. Аутопсионната дейност в една болница или цяла страна се нарича аутопсионна активност. В България, съгласно действащия закон за народно здраве „на аутопсия подлежат всички пациенти, починали в лечебното заведение“. През последните години аутопсионната активност в нашата страна силно намалява, поради отказа на роднини на починалите. За да стандартизира и оптимизира показанията за аутопсия, Американската медицинска асоциация със съдействието на колегията на американските патолози е разработила подробно указание за аутопсия.

Кои са случаите подлежащи на задължителна аутопсия?

По-надолу са изброени всички случаи, подлежащи на задължителна аутопсия:

  • Всички починали родилки
  • Всички починали в перинатална и детска възраст
  • Починали донори или реципиенти
  • Смърт, за която се знае или се подозира, че е във връзка с професионални увреждания
  • Смърт, при която аутопсията може да обясни неочаквани или необясними медицински усложнения
  • Всички случаи на смърт, при които основното заболяване не е уточнено
  • Неочаквана или необяснима смърт в хода на зъболекарски, медицински или хирургични процедури
  • Смърт на пациенти, които са участвали в клинични наблюдения одобрени от съответните институции
  • Неочаквана смърт, която изглежда естествена и не е обект на съдебномедицинска аутопсия
  • Естествена смърт, която е обект на съдебномедицинска аутопсия, но е отказана от следствените органи

Трупът се транспортира до аутопсионната зала на носилка, като това трябва да стане най-рано 24 часа след констатиране на биологичната смърт то лекуващия лекар. Трупът на починалия се съпровожда с изрядно подредена и написана история на заболяването, където е вписана окончателна диагноза и клинична епикриза. Има две части на физическото изследване на тялото: външен и вътрешен преглед. Токсикологията, биохимичните тестове и/или генетичните тестове често ги допълват и често помагат на патолога да определи причината или причините за смъртта.

Как протича аутопсията?

Извършването на аутопсията протича в няколко етапа:

  • оглед на трупа
  • вътрешен оглед
  • редактиране на макроскопсаката патологоанатомична диагноза
  • хистологично изследване
  • редактиране на окончателна патологоанатомична диагноза
  • написване на клиникоанатомична епикриза

От кого се извършва аутопсията?

Аутопсията се извършва от патолога в присъствието на лекуващия лекар. Това е първият етап от аутопсията. Огледът на трупа позволява да се прецени възрастта на трупа, цвета и еластичността на кожата и лигавиците, хабитуса и евентуални отклонения от нормалните характеристики. По време на огледа се търсят белезите на смъртта – трупно вкочаняване и послесмъртни петна.

Как протича аутопсията?

Вътрешен оглед на трупа

Вътрешният оглед на трупа започва с разрязването му. Това има за цел да позволи на патолога да проникне във вътрешните кухини и да прецени тяхното анатомично разположение и отношение към съседните органи. Разрязването на вътрешните органи позволява да се направи макроскопска преценка на формата, теглото, големината, еластичността и консистенцията на органите. При състоянието на органите се отчита техния цвят и макроскопска структура. Всички открити отклонения от нормата трябва внимателно да се проучат и опишат в аутопсионния протокол.

Редактирането на макроскопската патологоанатомична диагноза

Редактирането на макроскопската патологоанатомична диагноза е важен етап от аутопсията. Събраните данни от макроскопскотоизследване по време на външния и вътрешния оглед се анализират, след което се пристъпва към синтетичен процес. Тази диагноза се разглежда като предварителна, тъй като нейното окончателно прецизиране и оформяне става след хистологично изследване на аутопсионния материал.

Хистологично изследване на некропсични материали

Хистологичното изследване на некропсични материали, спадащо към макроскопско и хистологично изследване на трупа, е важен момент по време на аутопсия. Представлява вземането на късчета от органите и тъканите за хистологично изследване. Тези късчета се вземат от зони, където има изразено отклонение на макроскопския вид от нормата. Некропсиите се фиксират в 10% формалин, след което се обработват по специална хистологична техника до хистологични препарати, които се изследват под микроскоп. Хистологичното изследване разширява представите на патолога за характера и същността на патологичните процеси като ги уточнява и прецизира. Нерядко след хистологичното изследване патологът може да коригира макроскопските си преценки за патологоанатомичните находки.

Изграждане на окончателната патологоанатомична диагноза

След написване на протокола се пристъпва към изграждане на окончателната патологоанатомична диагноза, която представлява синтез от данните на макроскопското и хистологично изследване. Окончателната патологоанатомична диагноза включва следните елементи:

  • основно заболяване
  • усложнение от основното заболяване
  • съпътстващо заболяване
  • непосредствена причина за смъртта
  • Редактирането на окончателната патологоанатомична диагноза позволява да се пристъпи към написването на клиникоанатомичната епикриза. Тя представлява по същество анализ на всички клинични и патологоанатомични факти, чрез които патологът се опитва да изясни етиологията, патогенезата, морфогенезата и танатогенезата на случая.

Всички изложени етапи то аутопсионното изследване представляват аналитичната фаза на патологоанатомичното изследване. Резултатите от това изследване се отразяват в аутопсионен протокол, който включва следните раздели:

  • Паспортна част
  • Клинична диагноза
  • Клиникоанатомична диагноза

Патологоанатомичният протокол е основен документ за извършена диагностична работа. Съгласно законите на страната се съхранява в архивите на патологоанатомичните катедри и отделения минимум 15 години.

Автор: д-р Теодора Тотева-Петкова