Метилентетрахидрофолат редуктазата е ензим, който катализира превръщането на хомоцистеина в метионин посредством ремeтилиране. Различни мутации в гена, кодиращ MTHFR предизвикват промени в ензима, със или без хиперхомоцистеинемия.

Най-разпространената мутация е С677Т, която води до термолабилна форма на ензима с понижаване на активността му. При хомозиготно носителство С677Т в 70% от случаите се наблюдава намалена ензимна активност и около два пъти по-високи нива на хомоцистеин. Хетерозиготните носители само на мутацията С677Т нямат хиперхомоцистеинемия и клинична изява.

Друг често срещан молекулен дефект в гена за MTHFR е А1298С. Той представлява заместване на аденина с цитозин в позиция 1298. Мутацията А1298С засяга регулаторния, а не каталитичния домен на ензима. Тя има алелна честотата 33%, като хомозиготните носители достигат 9 %. При самостоятелното хетерозиготно или хомозиготно носителство на А1298С алела не се наблюдава хиперхомоцистеинемия и съответно няма клинична изява.

Клинично значение има комбинираното наличие на хетерозиготно носителство и на двата генетични дефекта – MTHFR С677Т и MTHFR А1298С, което се наблюдава при 15-20 % от случаите. При тези пациенти има повишени плазмени концентрации на хомоцистеин. Хиперхомоцистеинемията се счита за един от основните независими рискови фактори за развитието на тромбози – кардиоваскуларни, цереброваскуларни или периферни. При бременни жени, носителки и на двете мутации, поради честото наличието на фолатен дефицит се наблюдават много често у плода дефекти на невралната тръба, мъртви раждания и рецидивиращи спонтанни аборти.

Едновременното изследване за двете мутации MTHFR С677Т и MTHFR А1298С е полезно за изясняване на причините за хиперхомоцистеинемия при доказана липса на други фактори, които я предизвикват като: дефицит на фолиева киселина и/или витамин В12; бъбречни заболявания; хипотиреоидизъм; захарен диабет; медикаменти (метотрексат, антиепилептични средства, теофилин и др.); карциноми; възпалителни заболявания на червата; пернициозна анемия; псориазис; лупус и други; Във всички изброени случаи хиперхомоцистениемията може да се коригира чрез допълнителен прием на фолиева киселина.

Индикации за изследване:

• членове на фамилии с известна MTHFR (C677T и/или А1298С) мутация
• фамилна анамнеза за венозен тромбоемболизъм, коронарна болест и/или мозъчносъдова болест
• история на усложнения по време на бременността включително дефекти на невралната тръба, мъртви раждания и/или рецидивиращи спонтанни аборти
• рецидивираща идиопатична тромбоза
• настъпване на тромбоза в ранна възраст (например преди 45 г.)
• Настъпване на тромбоза без видима провокация
• съчетано развитие на артериални и венозни тромбози
• развитие на тромбоза на необичайни места (например в церебрални, портална, мезентериални вени)
• неонатална фулминантна пурпура
• индивиди с установена хиперхомоцистеинемия
• индивиди с други генетични хиперкоагулопатии (например Фактор V Leiden)

При едновременно носителство на MTHFR C677T/А1298С и фактор V Лайден многократно се повишава риска от развитието на венозна тромбоза. В Цибалаб предлагаме пакет от лабораторни изследвания за диагностициране на вродени тромбофилни състояния, който включва освен MTHFR С677Т и MTHFR А1298С, още и протромбин G20210A, Фактор V Leiden и PAI-1 4G/5G.