Мъжки здравни симптоми

Мъжки здравни симптоми и типични заболявания и нарушения при мъжете

За да може мъжът да остане здрав и в добра кондиция, за него би било добре да знае къде тялото и психиката му са особено уязвими.

Сърце

Както при мъжете, така и при жените коронарната болест на сърцето (прогресиращо заболяване на периферните сърдечни съдове) е най-честата причина за смъртност. Тя се причинява най-вече от отлагания по стените на кръвоносните съдове, които препятстват кръвоснабдяването и обезпечаването с кислород на сърцето.

Последиците могат да бъдат сърдечна недостатъчност (слабост на сърдечния мускул) или сърдечен инфаркт. Основен симптом при мъжете е чувството на тежест в гърдите (ангина пекторис), но болестта може да протича и безсимптомно. Към основните рискови фактори спадат високото кръвно налягане, диабетът, повишеният холестерол и тютюнопушенето. Но също наднорменото тегло и стресът могат да окажат влияние.

Проява на коронарно сърдечно заболяване могат да бъдат и еректилни смущения: ако кръвоснабдяването не достига кавернозното тяло, мъжът може да е кандидат за сърдечен инфаркт. На възраст до 65 години в Европа умират 4 пъти повече мъже, отколкото жени от сърдечен инфаркт. С напредване на възрастта тази разлика намалява и показателите се изравняват до към 75-годишна възраст. Сърдечните заболявания се лекуват предимно медикаментозно. Големите съдове могат да бъдат разтегнати посредством балонен катетър и стент. В екстремни случаи се налага оперативно поставяне на байпас.

Наднормено тегло при мъжа

В Европа две трети от мъжете страдат от наднормено тегло или затлъстяване. Според дефиницията на Световната здравна организация около 44% са с наднормено тегло (BMI – Body-Mass-Index – между 25 и 29,9), а 23% страдат от затлъстяване (BMI над 30). Също разпределянето на телесните мазнини играе важна роля: при мъжете с европейски произход обиколка на талията от 102 см или повече се счита за критична, тъй като коремните тлъстини повишават риска от развитие на високо кръвно налягане, сърдечносъдови заболявания и диабет.

Мъжете, които искат трайно да отслабнат, трябва да не поемат повече калории от необходимото и да увеличат движението.

Депресии при мъжа

Много интернационални изследвания показват, че рискът да заболят от депресия в рамките на живота си е два до три пъти поголям при жените, отколкото при мъжете. Експертите обаче допускат високи скрити показатели при мъжете: от една страна поради факта, че много от тях не признават и не обявяват психическите си проблеми.

А от друга, защото намират за тях типично мъжки „отдушници” в алкохола, насилието, работата или спорта. Успоредно с това се страхуват, че една диагностицирана депресия би ги поставила в образа на немъжествени неудачници със слаба воля. Поради факта, че ролята им в обществото до голяма степен се определя от работата, статуса и половата издръжливост, кризите като загуба на работното място или развод ги правят особено податливи на депресии. Те могат да бъдат провокирани също от постоянен стрес или претоварване. Основните лечебни възможности за депресивни пациенти са психотерапията и приемът на антидепресанти.

Простата (простатна жлеза)

Простатата се причислява към вътрешните полови органи на мъжа. Тя е голяма приблизително колкото кестен, разположена е в тазовото дъно, непосредствено под пикочния мехур и обхваща уретрата. Нейната основна функция се състои в това да произвежда секрет, който прави сперматозоидите по-подвижни и функционално годни.

Възпаление на простатата

Възпалението на простатата (простатит) е най-често срещаното урологично заболяване при мъжете под 50-годишна възраст.

В рамките на живота си почти всеки четвърти мъж се сблъсква с него. Трябва да се разграничава острата, дължаща се на вируси инфекция от хроничния простатит, който се предизвиква предимно от бактерии. При острото възпаление на простатата пациентите изпитват най-често внезапно появили се симптоми като болезнено и затруднено уриниране, повишена температура до втрисане. Могат да се наблюдават също обща отпадналост и гадене. Хроничното възпаление на простатата от друга страна най-често се развива в попродължителен период от време и се характеризира с повтарящи се инфекции на пикочния мехур, оплаквания при уриниране и / или при изхвърляне на семе, както и мигриращи болки в областта на таза, перинеума или пениса.

Ако заболяването е причинено от бактерии, е възможно лекарят да предпише антибиотици. Често пъти обаче не може да се определи еднозначна причина за оплакванията и това затруднява назначаването на терапия.

Хиперплазия на простатата

Естествено е с напредването на възрастта простатата малко да се увеличи. Ако обаче тя започне непрекъснато да нараства, става въпрос за хиперплазия на простатата, доброкачествено уго-лемяване на простатната жлеза. То се наблюдава при всеки втори мъж над 50-годишна възраст. При 80-годишните почти девет от десет мъже са засегнати от него. Уголемяването на простатата не винаги предизвиква оплаквания. Когато тя започне обаче прогресивно да стеснява уретрата, отделянето на урина се затруднява то става по-продължително, струята е вяла, с прекъсвания и отслабва все повече. С течение на времето настъпва момент, когато мъжът не може да изпразни напълно пикочния си мехур, което благоприятства развитието на пикочни инфекции. В дългосрочен план това би могло да увреди пикочния мехур и бъбреците. Лечението на простатната хиперплазия зависи от сериозността на оплакванията. При неголеми и средно силни симптоми се пробва с медикаментозна терапия:

Растителни средства: В аптеките и дрогериите има над 30 препарати, които могат да бъдат купени без рецепта, но за ефективността им има противоречиви отзиви. С доказана ефективност са препаратите със съдържание на коприва, екстракт от палмата сереноа репенс или от тиквени семки. Алфа-1-рецепторни блокери: Тези изписвани по рецепта медикаменти отпускат простатната мускулатура и по този начин облекчават изпразването на мехура.

Изследванията показват, че при 60% от пациентите симптомите са леко подобрени. Към възможните странични действия се причисляват незадържане на урина, главоболие и ниско кръвно налягане.  5-алфа-редуктазни-инхибитори: Те потискат производството на хормони, които стимулират растежа на простатата, като по този начин целят спирането на процеса на уголемяване. При някои мъже средството намалява сексуалното удоволствие и предизвиква еректилни смущения. Ако процесът не може да бъде овладян с медикаменти, уголемената простата може да бъде оперирана и излишната тъкан отстранена. Съществува риск обаче пациентите между другото да изгубят еякуляционните си способности.

Рак на простата

Ракът на простатата е сред най-често диагностицираните ракови заболявания при мъжете: той се среща при всеки 10-ти мъж на възраст над 50 години. Според специалистите на година от него умират около 0,85% от мъжкото население на Европа. Тъй като туморът обичайно нараства бавно, често пъти не предизвиква оплаквания. С увеличаване на големината му е възможно да се наблюдават трудности при отделянето на урина. С напредване на възрастта рискът от рак на простатата нараства. Но също гените, хормоните, храненето и наднорменото тегло играят значителна роля. За лечението на простатния карцином се използват 4 подхода: пълно отстраняване на простатната жлеза чрез операция; лъчева терапия отвътре или отвън, както и стратегия на активно наблюдение с регулярен контрол. Върху това кой е най-ефективният метод за борба с коварното заболяване все още няма единно мнение в медицинските среди. Може би светлина върху това ще хвърли широкомащабното изследване на 7600 пациенти, залегнало в немската студия PREFERE, започнала от 2013 година. За съжаление резултатите се очаква да бъдат представени едва през 2030 година.

Възпаление на тестикула (орхит) и надсеменника (епидидимит)

Епидидимитът най-често се провокира от бактерии, които могат да попаднат в надсеменника чрез семепровода, докато орхитът въз-никва по-скоро в хода на някоя вирусна инфекция като заушки (епидемичен паротит) или варицела (лещенка). И в двата случая началото на болестта протича неспецифично: в продължение на часове и дори дни тестисът се подува, става болезнен и може да се зачерви. Възможни съпътстващи симптоми са оплаквания при уриниране и повишена температура. Инфекцията е възможна на всяка възраст, сексуалните контакти също биха могли да провокират заболяването. За да бъде предотвратено увреждането на тестикула, трябва навреме да се потърси лекарска помощ. Част от терапията е поне един ден пациентът да се отнася щадящо към организма си, тестисът да не бъде притискан, да бъде поставян нависоко и охлаждан. Също противовъзпалителните обезболяващи средства могат да помогнат. Ако е налице бактериална инфекция, е разумно провеждането на антибиотична терапия. Важно е също така да се провери дали не става въпрос за усукване на тестикула (тестикулна торзия), което е спешен урологичен случай.

Рак на тестикулите

Ракът на семенните жлези е найчестото туморно заболяване при мъже на възраст между 25 и 45 години. В днешно време то е лечимо в 95% от случаите. Като рискови фактори за възникването му се считат например високото разположение на тестикулите, както и генетично обусловената предразположеност. Терапията обикновено се състои в оперативно отстраняване на засегнатата семенна жлеза и – според вида на тумора – провеждането на лъчева терапия, химиотерапия или комбинация от двете. Тук също важи правилото: колкото по-рано е открит и лекуван туморът, толкова по-добри са шансовете за оздравяване. Затова всеки мъж трябва сам или с помощта на лекар внимателно да изследва семенните си жлези 2 до 4 пъти годишно. При подозрителна подутина или втвърдяване по повърхността на тестикула трябва спешно да се потърси консултация със специалист.

Еректилни смущения

Под еретилни смущения се разбира невъзможността за сексуална ерекция, втвърдяване на члена и поддържането му в изправено положение, необходими за осъществяването на задоволителен полов акт. Според оценката на специалисти всеки пети до трети мъж на възраст между 50 и 60 години страда от еректилни проблеми, а сред по-възрастните всеки втори. Зад временните еректилни смущения нерядко се крият психически обременявания (проблеми в отношенията с партньора, натиск във връзка с половите способности, стрес, депресии, претоварване), но за една по-дълго проявяваща се импотентност най-често има телесни причини.

Рискови фактори представляват високото кръвно налягане, диабетът и атеросклерозата, но също тютюнопушенето, употребата на алкохол, наркотици, някои медикаменти и неврологични заболявания.За да се справи с еректилните нарушения, мъжът трябва преди всичко да преразгледа навиците си, стила на живот и при необходимост да ги промени. Не по-маловажно е да говори за проблема с партньорката си. Едва когато установи, че въпросните мерки не помагат, може да потърси по-нататъшна помощ:

Фосфодиестераза-5-блокерът е възможна терапия според избора на пациента. Медикаментите от тази група задържат разграждането на определен медиатор, който повишава притока на кръв в пениса при сексуална стимулация. Американска изследователска група, оценила 130 студии за PDE-5-блокерите, стигнала до заключението, че въпросното средство за потентност може да увеличи шансовете за задоволителен полов акт двойно. Ефективни средства за повишаване на потентността са също изписваните по рецепта силденафил (виагра), тадалафил (циалис) и верденафил (левитра). Табу са (между другото и за всички останали) медикаментите, съдържащи нитрати – контрастните им действия могат да бъдат животозастрашаващи.

Тренирането на тазовото дъно е при всички случаи полезно и често пъти много ефективно. При 35 до 60% от мъжете с еректилни проблеми кръвта се оттича от пениса, без да доведе до втвърдяване. Затова добре тренираната мускулатура на тазовото дъно помага да се създаде натиск в кавернозното тяло и да се поддържа ерекция. Студиите показват, че посредством последователно провеждани упражнения много мъже са успели да подобрят еректилните си способности – при това без рискове и странични действия.  По-рядко прилагани терапевтични методи са инжекциите в кавернозното тяло, вакуумните помпи и пенисните протези.

Безплодие (стерилитет) при мъжа

Регулярен незащитен секс с партньорката и тя не забременява? В 20% от случаите причината се крие единствено в мъжа, при други 30 до 40% и в двамата партньори. Като цяло мъжът е плодовит, когато неговата семенна течност съдържа достатъчно количество нормално изградени и подвижни сперматозоиди, които със собствени сили могат да достигнат до яйцеклетката. Близо 2% от мъжете в развитите страни страдат от оплодителна слабост. При стерилните мъже семенните жлези най-често не функционират правилно като производствен център. Така например тестикулната тъкан може да бъде увредена посредством притискане, травма, възпаление, отрови от околната среда и др. Също хормоналните и еякулационните нарушения, приемът на някои медикаменти и продължителната алкохолна зависимост могат да повлияят негативно оплодителната способност. Добре е да се изясни дали мъжът не страда от разширени вени на тестикулите (варикоцеле): възможно е заболяването да намалява подвижността на сперматозоидите и тяхната концентрация. За голяма част от нарушенията не съществува патогенетично лечение. Ако двойката желае да се сдобие с дете, може да се опита изкуствено оплождане.

При медицински преглед силният пол нерядко показва слаби резултати: мъжете често малтретират тялото си и игнорират оплакванията дотогава, докогато е възможно. Към пренебрегването на профилактиката и лошата грижа за здравето се прибавя също неправилният стил на живот и хранене.

На въпроса „Как сте със здравето?” мъжете най-често отговарят: „Добре” или „Отлично”. И си вярват, макар това невинаги да отговаря на реалността.

По природа те действително са надарени с повече мускули и имат по-стабилни кости. Страдат по-рядко от ревматизъм и други автоимунни заболявания, слабост на пикочния мехур или деменция. И могат да създават деца дори в напреднала възраст. При по- внимателно вглеждане обаче се оказва, че предполагаемо силният пол е по-застрашен. Така във високоразвитите индустриални страни средната продължителност на живота на мъжете (77,2 години) е с пет години по-ниска от тази на жените (82,5 години).

Това се дължи на гените само в ограничена степен. Мъжките полови хромозоми X и Y се различават и поради тази причина, за разлика от жените с тяхната двойка повтарящи се Х-хромозоми, им липсва един вид защитно копие. В много по-голяма степен високата им смъртност се дължи на рисковия стил на живот и нехайното отношение към здравето. Мъжете като цяло са по-склонни да поемат рискове от всякакво естество.

Те по-често умират в пътно-транспортни или трудови злополуки, консумират повече алкохол и наркотици, пушат повече и обръщат по-малко внимание на здравословното хранене и профилактиката. Мъжете по- често посягат на живота си и се излагат на повече стрес. Почти всеки 10-ти работи над 60 часа на седмица, много упражняват тежък физически труд. Успоредно с това имат навика да пренебрегват предупредителните сигнали и да търсят лекарски съвет едва тогава, когато нищо друго вече не помага. Възможните последици са опасни до смъртоносни.

В средата на живота си, на възраст между 40 и 50 години, мъжете са пет пъти по- застрашени от инфаркт в сравнение с жените. При това те по-често страдат от рак на белия дроб, устната кухина, хранопровода и дебелото черво. Черният дроб на мъжете също е силно застрашен. Мъжете признават болките в гърба, нараняванията и болестите на дихателните пътища, но отказват да приемат като заболяване психическите нарушения. При това при тях по-често се наблюдават депресии, суицидни наклонности или пък психически смущения, дължащи се на стрес, претоварване и проблеми с адаптацията. Към това се добавят определени заболявания и проблеми, типични единствено за мъжкия пол като еректилни смущения, увеличаване или рак на простата.

За тях също важи: много мъже игнорират оплакванията, докогато е възможно. Тъй като им е трудно да ги съвместят с представата за силния и независим мъж. За това свидетелстват и статистическите данни за профилактиката: над 80% от мъжете-европейци не ходят на редовни профилактични прегледи.

Мъжът под лупа

От десетилетия учените изследват разликите между половете. Но едва от началото на хилядолетието медицинските открития се сравняват систематично, за да може мъжете и жените да бъдат лекувани целенасочено. И действително много от лекарите все още не са в състояние да отчитат специфичните полови разлики при про-филактичните прегледи на пациентите си. При това е установено, че болести, които дълго време са били считани за типично женски, се срещат при мъжете много по-често, отколкото се е считало преди. Така например остеопорозата при мъжете най-често се диагностицира едва след счупване.

Също медикаментите могат да имат различно действие в зависимост от пола: мъжете с рак на белия дроб в напреднал стадий се повлияват по-лошо от химио-терапията, но при тях се наблюдават по-малко странични ефекти в Тестостеронът – уважаваният хормон Без тестостерон мъжете не биха били мъже – ниските му стойности обаче не винаги са повод за безпокойство.

Какво е тестостерон?

Тестостеронът принадлежи към групата на андрогените и до 95% се образува в семенните жлези (тестикулите).

•  Той стимулира растежа на външните полови органи (пенис и тести-кули), грижи се за удебеляването на гласа, порастването на брадата и изграждането на силно телосложение; • стимулира образуването на семенни клетки (сперматозоиди);
• благоприятства изграждането на белтъчини и по този начин повишава нарастването на мускулите и тялото (анаболно действие);
• повлиява сексуалната еректилна способност;
• повлиява разпределението на мазнините в тялото, които при мъжете обичайно се натрупват на корема;
• стимулира агресията и доминиращото поведение;
• при наследствено предразположение води до оплешивяване. При здравите мъже нивото на тестостерона в кръвта обичайно е между 3,5 и 10,1 нанограма на милилитър. Липсата му може да възникне при функционално нарушение на семенните жлези или недостига на хормони, които стимулират дейността на тестикулите. Негативно влияние може да окаже и нездравословният стил на живот, заболяване на бъбреците, черния дроб, щитовидната жлеза или рак.

Съвсем естествено е продуктивността на семенните жлези да започне да намалява след 40-годишна възраст: средно с около половин процент на година. Според статистиката всеки трети мъж над 60 години страда от недостиг на тестостерон. Към симптомите се причисляват умора, депресивни настроения, ниска сексуална издръжливост, еректилна слабост. Независимо от това много мъже се чувстват добре и с ниски нива на тестостерон.

Повечето научават за хормоналния си статус най-вече от направени във връзка с проблеми с потентността изследвания. Ето защо лечение при недостиг на тестостерон се налага единствено в случаите, когато ниските му стойности са свързани с действителни оплаквания. се препарати (витаминни и хормонални), забавящи процеса на стареене при мъжете, чието действие, за съжаление, все още не е убедително доказано.

Разработват се и хормон-заместителни терапии, с които по-възрастните мъже биха могли евентуално да повишат своята виталност и еректил- на способност. Експертите обаче са по-скоро скептични към демонстрираните досега образци. Мотивация за по-здравословен живот Над половината мъже-европейци са на мнение, че трябва да правят повече за здравето си. Мотивацията да се води съзнателно здравословен живот обаче намалява с годините. Много мъже са на мнение, че това няма кой знае колко да промени тяхното състояние. Но промяна винаги настъпва и тя със сигурност си заслужава усилията.

Ето няколко съвета как мъжът по-лесно би могъл да се преустрои към здравословен начин на живот:

• Движението и балансираното хранене са добри както за сърцето, така и за обиколката на корема и самочувствието. А също и за потентността.
• Не е нужно веднага да се променя целият стил на живот. Но една-две порции плодове и зеленчуци на ден са добро начало. Освен това колелото е за предпочитане пред колата, а стълбите пред асансьора. Само 300 крачки повече на ден могат да предотвратят качването на 2 килограма на година!

КОСА Много мъже имат вродена свръхчувствителност на космения фоликул срещу дехидротестостерон (DHT), който води до косопад.

МОЗЪК Психически смущения се срещат при мъжете точно толкова често, колкото и при жените. Диагнозата депресия обаче се среща при жените 2 до 3 пъти по- често. Мъжете под 75 години са с по-висок риск от инсулт от жените, но не умират от неш толкова лесно. Само при 1,9% от мъжете инсултът довежда до летален изход, докато при жените този процент е 3,1.

КОЖА Епидермисът на мъжете е с около 20% по-дебел от този на жените: кожата им е по-здрава, набръчква се по-малко и по-късно. Мъжката кожа съдържа също повече и по-големи мастни жлези, затова често пъти тя е по-мазна и страда преди всичко в младежките години по-силно от акне, комедо- ни и запушване на порите.

КОСТИ Мъжете имат по-големи и по-стабилни кости от жените и са по-малко податливи на загуба на костно вещество (остеопороза). Независимо от това при всеки трети до пети мъж в развитите страни над 50-годишна възраст се регистрира счупване, дължащо се на остеопороза.

СТАВИ Най-често наблюдаваното ставно заболяване е артро- за. Между 45 и 64-шдишните тя засяга една четвърт от мъжете и една трета от жените, а след 65-годишна възраст една трета от мъжете и половината от жените. Рискът да се разболеят от подагра за сметка на това е 4 пъти по-голям при мъжете, отколкото при жените.

ЗЪБИ Три четвърти от мъжете в развитите страни действително мият зъбите си два или три пъти на ден, но само една трета от тях използват медицински конец за междузъбните пространства. Може би това е причината да страдат по-често от по-тежки форми на възпаление на венците, отколкото жените.

УСТНА КУХИНА И ГЪРЛО От рак на устната кухина, фаринкса и хранопровода умират три пъти повече мъже, отколкото жени.

БЕЛИ ДЮБОВЕ От рак на белите дробове умират два пъти повече мъже, отколкото жени. СЪРЦЕ Рискът от остър сърдечен инфаркт при мъжете между 25 и 65 години е пет пъти по-шлям в сравнение с жените на същата възраст. След 65 години разликата постепенно се стопява и показателите се изравняват.

КОРЕМ Около 67% от мъжете в Европа страдат от наднормено тегло или затлъстяване. За жените цифрата е 53%. Поради факта, че мъжете натрупват повече мазнини в областта на корема, те са по-податливи към диабет или сърдечносъдови заболявания.

ИМУННА СИСТЕМА Мъжете се справят по-лошо с тежките инфекции от жените, по всяка вероятност, защото показват по-слаб имунен отговор. Това е и причината да развиват по-рядко автоимунни заболявания като ревматизъм.

Ранна диагностика при мъжа

Ранна диагностика: Време за проверка! На всяка възраст Стоматологична профилактика, 2 пъти годишно. Зъболекарят проверява дали пациентът има кариес, пародонтит или друго заболяване на венците и устната кухина. Също зъбният камък е добре да се отстранява 1 път годишно.

От 35-годишна възраст Обща проверка на здравето, на всеки 2 години. Разумно е веднъж на всеки 2 години да се прави основно изследване на организма, като се проверява за болести на сърдечносъдовата система, диабет, бъбречни и чернодробни заболявания. Към това е добре се направи пълен тест на кръвта и урината, а резул-татите да се обсъдят с лекуващия лекар. Проверка за рак на кожата, на всеки 2 години. При нея дерматолог проверява кожата с невъоръжено око или с помощта на специална лупа (светлинна микроскопия) за съмнителни промени и образувания. Особено препоръчителна е за мъже, които прекарват доста време на открито, имат по рождение много бенки и родилни петна или случаи на кожен рак в семейството.

От 45-годишна възраст Преглед на простатата, ежегодно. При палпиращото изследване лекарят опипва простатата с показалеца през дебелото черво, като следи за нередовни уголемявания или промени. Успоредно с това инспектира половите органи и прилежащите лимфни възли. Независимо, че само част от проявяващите се тумори биват откривани по този начин. Затова при съмнение лекарят може да назначи PSA-тест: една от произвежданите от простатната жлеза белтъчини (т.нар. простатноспецифичен антиген), който обичайно се съдържа в ниски количества в кръвта, може да повиши стойностите си при наличие на тумор. Тестът обаче е несигурен. Според специалистите PSA-стойностите могат да се повишат по различни причини: възпаление, спорт или секс.

При двама от трима мъже се е оказало, че резултатите са предизвикали ненужно безпокойство, докато при 20% от пациентите с наличен тумор PSA-стойностите били нормални и пораждали чувство на фалшива сигурност.

Тест на изпражненията, ежегодно. Имунологичен или химически тест, който отчита също наличието на кръв в изпражненията, може да насочи към тумор на дебелото черво. Тестът може евентуално да бъде допълнен с палпация (изслед-ване посредством опипване) на дебелото черво.

Имунологичните тестове откриват повече тумори от химическите, но и по-често бият фалшива тревога. От 55-годишна възраст Колоноскопия, като алтернатива на теста на изпражненията. Провежда се два пъти в рамките на 10 години. При него през ануса в дебелото черво се вкарва маркуч с камера и лампа. Ако специалистът открие съмнителни промени, взима и тъканна проба. По-големите полипи (доброкачествени образувания по лигавицата) се отстраняват веднага. Макар и неприятна като процедура, колоноскопията многократно намалява риска от заболяване и смъртността от рак на дебелото черво.