Артериална хипотония (Ниско кръвно налягане)

Артериална хипотония (Ниско кръвно налягане)

В литературата няма общоприети норми за долнограничните стойности на артериалното кръвно налягане. Долногранични стойности на артериалното налягане за един индивид могат да бъдат нормални за друг. Повечето съвременни автори приемат за нормални стойности на артериалното налягане над 90/60 mmHg. С термина хипотония обикновено се означава артериално налягане, което е по-ниско от 90/60 mmHg или е достатъчно ниско, за да причини симптоми.

От какаво се причинява?

Артериалната хипотония се дели на:

  • Първична есенциална хипотония, която е най-честа. Възниква по неизяснени причини. Към този вид хипотония са предразположени, най-вече жени с астеничен тип телосложение. Предразполагащи фактори са фамилност, обездвижване, стрес;
  • Вторични хипотонии:
  • Ендокринно обусловени – например при хипотиреоидизъм, надбъбречна недостатъчност, хипопитуитаризъм;
  • Сърдечно-съдова хипотония – може да се наблюдава при аортна стеноза, ритъмни нарушения, сърдечна недостатъчност и др.;
  • Инфекциозни заболявания;
  • Медикаментозно обусловени – при прием например на вазодилататори, диуретици, антихипертензивни медикаменти и др.;

Неврогенни хипотонии – те се дължат на дисрегулация на кръвообращението и ортостатична хипотония. Вторично, те се срещат при полиневропатия при захарен диабет, болест на Паркинсон, синдром на Гилен-Баре, алкохолизъм и др.

Какви са болестните промени?

За хипотония като болестно състояние може да се говори едва тогава, когато регулаторните механизми на кръвообращението в условие на покой и натоварване са недостатъчни, за да поддържат такова артериално налягане, което да осигурява адекватно кръвоснабдяване на мозъка и другите жизненоважни органи. Хипотонията може да бъде регулаторна и ортостатична. Регулаторната хипотония се среща у добре тренирани индивиди, при които кръвоносната система се „щади” при покой, посредством преобладаване на тонуса на парасимпатиковата нервна система.

Ортостатичната хипотония (нарича се още постурална) представлява понижаване на систоличното артериално налягане с най-малко 20 mmHg или на диастоличното, най- малко с 10 mmHg, в изправено положение, в първите 3 минути след изправяне. Причината за това е рязкото събиране на венозна кръв в долните крайници и вътрешните органи.
При това може да се стигне до симптоми на недостатъчно кръвоснабдяване на мозъка. Посредством промяната в тонуса на малките кръвоносни съдове, мозъчното кръвооросяване подлежи на авторегулация. То се запазва нормално при стойности на систолното артериално налягане между 70 и 180 mmHg. При промени в мозъчните съдове обаче, както и при внезапен спад в артериалното налягане, тази авторегулация се нарушава.

Хипотонията сe манифестира едва в условия на обременяване. Стойностите на артериалното налягане в покой могат да бъдат ниски или нормални.

Какви са симптомите?

Характеризира се с:

  • Намалена работоспособност, бърза уморяемост, нарушено внимание и концентрация;
  • Шум в ушите, главоболие;
  • Световъртеж;
  • Студени крайници;
  • Нарушение на съня, депресивно настроение;

Как се поставя диагноза?

Диагнозата се поставя на базата на: анамнеза, клинична картина, дълговременно измерване на кръвното налягане.

Диагностичен е тестът на Schellong, нормална реакция, при който е понижаване на систолното налягане с не повече от 20 mmHg и на диастолното с не повече от 10 mmHg, от легнало в изправено положение.

В зависимост от промените в пулса и артериалното налягане, при тази проба се различават няколко форми на хипотонична дисрегулация:

  • Симпатикотонична – 2/3 от случаите – систолното артериално налягане се понижава, диастолното се покачва, а пулсът се ускорява с повече от 16 удара в минута;
  • Хипосимпатикотонична – покачване на диастолното и понижаване на систолното налягане с незначително преходно ускоряване на пулсовата честота;
  • Асимпатикотонична – понижаване на систолното и диастолното налягане, както и на пулсовата честота.

С какво може да се обърка?

При внезапен спад на артериалното налягане настъпва загуба на съзнание – синкоп. Синкопът представлява преходна загуба на съзнание с малка продължителност и бързо възстановяване. Синкопът може да възникне още при:

  • Сърдечни заболявания – ритъмно-проводни нарушения, нисък сърдечен минутен обем при аортна стеноза, пулмонална стеноза, миокарден инфаркт, сърдечна тампонада;
  • Мозъчни заболявания – епилепсия, нарколепсия, мозъчно-съдова недостатъчност;
  • Метаболитни нарушения – хипоксия и тежка анемия;
  • Хиповолемия – намален плазмен обем при загуба на голямо количество кръв;
  • Компресия на долна куха вена – v.cava syndrome, по време на третия триместър на бременността, при лежане по гръб;
  • Автономна невропатия;
  • Невро-кардиогенни синкопи – най-честата форма на синкопи при здрави лица. Наблюдават се обикновено при емоционален стрес, страх, болка и др.;

Как се лекува?

При вторични хипотонии – отстраняване на причината, например прекратяване на медикаментите, които причиняват хипотония, лечение на ендокринните нарушения и т.н.

В много страни пониженото артериално налягане се счита за белег на чудесно здраве. Това е така, защото се асоциира с понижен риск от сърдечен или мозъчен инцидент. Но при наличие на оплаквания в резултат на хипотонията се налага лечение. То включва общи мерки и медикаментозна терапия. Към общите мероприятия влизат: повишен прием на готварска сол, упражнения за подобряване на кръвообращението, масажи, бавно ставане от леглото, компресивни чорапи.

Възможни медикаменти, които могат да се приемат са: симпатикомиметици (етилефрин, мидодрин, норфенефрин), минералкортикоиди (флудрокортизон), дихидроерготамин (dihydroergotamin). Медикаментите имат различни странични реакции и трябва да бъдат приемани с повишено внимание и само по лекарско предписание.

Как да се предпазим?

При вторичните хипотонии – профилактика на съответните заболявания, ограничаване приема на медикаменти, които повишават склонността към ортостатизъм и т.н. Първичните хипотонии възникват без конкретна причина и ефективна профилактика не може да бъде проведена. Трябва да се има предвид, че се срещат по-често при жени с астеничен хабитус (слаби, грацилни), при стрес, недохранване, понижена физическа активност.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

При липса на оплаквания – лечение не се налага. При наличие на симптоми се препоръчва предприемане на общи мерки, които много често подобряват състоянието. При недостатъчно добър ефект се преминава към прием на медикаменти.