Какво е орхит?

Орхитът е остра възпалителна реакция на тестиса, но терминът е използван и за описание на болка, локализирана в тестиса, без обективни доказателства за възпаление. Изолираният орхит е значително по-рядък от простатит или епидидимит. Орхитът се различава от другите инфекции на мъжките полови жлези в две важни аспекти – разпространението на кръвта е основният път на инфекция и вирусите са замесени като важни патогени.

Епидемиология

Орхитът най-често се проявява с епидидимит. Епидидимитът обикновено е бактериален по произход. Най-честият патоген е Neisseria gonorrhoeae при мъже на възраст 14-35 години, а Escherichia coli е най-честата причина при момчета по-млади от 14 години и при мъже на възраст над 35 години. Вирусният орхит най-често се причинява от инфекция на паротит, но може да бъде причинен и от неспецифичен възпалителен процес в тестисите.

Орхитът се развива при 14% до 35% от мъжете с вируса на паротит. Най-високият риск е при тези на възраст от 15 до 29 години. Орхитът е рядко срещан при препуберталните мъже. Приблизително 20% от препуберталните пациенти (по-млади от 10 години) с паротит развиват орхит. Едностранна атрофия на тестисите се среща при 60% от пациентите с орхит. Стерилитетът рядко е следствие от едностранния орхит. Освен някои анекдотични съобщения, малко доказателства подкрепят повишената вероятност от развитие на тумор на тестисите след епизод на орхит.

Етиология

Най-често паротитът причинява изолиран орхит. Появата на скротална болка и оток е остра. Други редки вирусни етиологии включват коксаки-вируси, инфекциозна мононуклеоза, варицела и еховирус. Някои доклади за случаи описват орхит срещу паротит след имунизация с ваксината срещу паротит, морбили и рубеола.

Бактериалните причини обикновено се разпространяват от свързан епидидимит при сексуално активни мъже или мъже с простатна хиперплазия. Бактериите включват Neisseria gonorrhoeae, Chlamydia trachomatis, Escherichia coli, Klebsiella pneumoniae, Pseudomonas aeruginosa, както и Staphylococcus и Streptococcus. Бактериалният орхит рядко се среща без свързан епидидимит.

Съобщава се, че имунокомпрометираните пациенти имат орхит със следните етиологични агенти: Mycobacterium avium complex, Cryptococcus neoformans, Toxoplasma gondii, Haemophilus parainfluenzae и Candida albicans.

С изключение на вирусни заболявания, острите инфекции на пикочно-половите пътища, включващи само тестисите, са очевидно необичайни. Пиогенният бактериален орхит обикновено се появява поради съседно разпространение от възпалителен процес в епидидимиса, който причинява епидидимо-орхит. Повечето случаи на пиогенен орхит се причиняват от E. coli, Klebsiella pneumoniae, P. aeruginosa, стафилококи или стрептококи. Понякога остър орхит може да бъде причинен от други организми в резултат на хематогенно засяване. Това засяване изглежда представлява особен риск при бруцелоза в ендемични райони. Описани са редки съобщения за сифилистичен орхит.

Клинична картина

Орхитът се характеризира с тестикуларна болка и подуване. Курсът е променлив и варира от лек дискомфорт до силна болка. Свързаните системни симптоми включват следното:

  • умора
  • безпокойство
  • миалгия
  • треска и втрисане
  • гадене
  • главоболие

Симптомите обикновено започват 4 до 8 дни след появата на паротиден оток, но орхитът може да се появи преди или при липса на паротит. Засягането на тестисите обикновено е едностранно и в повечето случаи епидидимитът е свързан с орхит. Клиничните находки включват висока температура, неразположение, повръщане, болка в долната част на корема и болки в тестисите. Обикновено тестисът е подут и нежен за 3 до 7 дни. Вирусът на паротит е култивиран от семенна течност и РНК вирус на заушка е открит в спермата няколко седмици след заразяването. Повишеният С-реактивен протеин често се наблюдава при орхит от паротит.

Патологични характеристики

Основният патогенетичен механизъм за развитие на орхита е ретроградният път на движение на урината при възпаление на пикочните пътища. В тези случаи във възпалителния процес винаги се въвлича и епидидимът. Ето защо по-правилно е да се използва терминът epididymoorchitis.

В зависимост от клиничното развитие и от морфологичната картина последните се делят на остри и хронични.

При остър орхит много често във възпалителния процес се въвлича и епидидима, вследствие на което се развива остър епидидимоорхит. Промените се откриват в интерстициума, който е оточен и инфилтриран в началото от неутрофилни гранулоцити, но твърде скоро се заменя от лимфоцити. По листовете на туника вагиналис се открива фибринов ексудат. В крайната, оздравителна фаза се развива дифузна фиброза, която води до увреждане на тубулите, до атрофия на герминативния епител и съответно – азооспермия (безплодие). Създават се условия за венозни тромбози и тестикуларни инфаркти.

При хроничен орхит много често във възпалителния процес се въвлича и епидидима, вследствие на което се развива хроничен епидидимоорхит. Макроскопски могат да се наблюдават:

  • Специфични и неспецифични грануломатозни процеси
  • Неспецифични негрануломатозни процеси

При хроничен орхит се развива дифузна фиброза, която води до увреждане на тубулите, до атрофия на герминативния епител и тежко увреждане на тестиса.

Автор: д-р Теодора Тотева-Петкова