Клинична патология при тумори на панкреаса

Кои са туморите на панкреаса?

Туморите на панкреаса, в зависимост от тяхната биология и морфология, се разделят на произхождащи от екзокринната и от ендокринната част на жлезата.

Туморите на ендокринния панкреас, част от които са хормонално активни, се срещат сравнително рядко. Те произхождат от A-, B-, D- и PP – клетките на Лангерхансовите острови. Приема се, че туморите произлизат от мултипотентни стволови клетки, които от своя страна се диференцират в специфични клетки. По този начин може да се обясни наличието на тумори, съставени от няколко вида клетки, секретиращи различни видове пептиди.

Понастоящем функциониращите тумори на панкреаса е прието да се делят на две групи:

• Ортоендокринни – група новообразувания от A-, B-, D- и PP – клетките на Лангерхансовите острови, които секретират гликоген, инсулин, соматостатин и панкреатичен пептид.
• Параендокринни – клетъчния произход на тези тумори е недоизяснен докрай. Известно е, че този вид тумори не са от B-клетъчен тип. Към тях се отнасят тумори секретирани гастрин (гастрином), вазоактивен интестинален пептид – випом, както и тумори с клинична картина на карциноиден синдром.

Макроскопски този вид тумори най-често представляват капсулирани възли, които най-често са единични, но могат да бъдат и множествени. Имат различна големина диаметър от 5 до 15 сантиметра. Микроскопски са изградени от клетки с добре оцветени ядра, които се подреждат в повлекла и трабекули, а могат да образуват и жлезни лумени.

Инсулиномите

Инсулиномите са едни от най-често срещаните тумори. Разпологат се в тялото и опашката на панкреаса. Глюкагоном, който в голям процент от случаите е злокачествен се среща значително по-рядко. Тези тумори се проявяват клинично със сложен симптомокомплекмплекс, който може да включва дерматит, диабет, анемия, загуба на тегло и други.

Тумори на екзокринния панкреас се срещат също рядко.

Различаваме доброкачествени и злокачествени тумори на панкреаса.

Доброкачествени тумори

Доброкачествени тумори на екзокринния панкреас, произхождат от епитела на каналите и се наричат кистаденоми. Макроскопски кистаденомите се локализират най-често в опашката на панкреаса и могат да стигнат до 30 cантиметра в диаметър. Микроскопски стената на тези кистични тумори е тапицирана от кубичен или сплеснат епител. При диспластични промени кистаденомът може да малигнизира и да премине в кистаденокарцином.

Рак на панкреаса

Рак на панкреаса (carcinoma glandulae pancreatis) представлява злокачествен тумор изхождащ от панкреасната жлеза.

Рисковите фактори за възникването на злокачествени тумори на панкреаса са: тютюнопушене, захарен диабет, хроничен панкреатит, храни богати на животински мазнини, алкохол.

Наблюдава се в зряла и напреднала възраст, като мъжете боледуват по-често от жените. В 70% от случаите се открива в главата на панкреаса. Рак на панкреаса се разпространява чрез пряка инвазия на околните структури, като например мускулите и костите на коремната стена или в тънките черва (дванадесетопръстника).

Макроскопски тумора най-често представлява възловидно образувание с размери, които могат да стигнат до 10 cантиметра в диаметър. Невинаги туморът е добре ограничен от околния паренхим. По-често е плътен, със сивобелезникав цвят, а по-рядко е желеподобен.

Най-големи размери достигат карциномите на тялото и опашката на панкреаса. Карциномът на главата на панкреаса прораства в главния канал или инфилтрира стената на дванадесетопръстника, като създава диференциално диагностични трудности с карцинома на папилата на Vater.

Микроскопски карциномът на панкреаса е аденокарцином, който произхожда от епитела на каналите и рядко от този на ацините. Може да бъде и желатинозен аденокарцином. Метастазира по-кръвен и лимфен път.

Автор: д-р Теодора Тотева-Петкова