Катаракта (Перде на окото)

Какво е катаракта?

Лещата на окото е тъкан, която не e кръвоснабдена, а се изхранва от вътреочната течност. Тя е много чувствителна на промени в състава на тази течност, както и на други външни фактори (лъчения – ултравиолетови, инфрачервени, химически вещества и др.), на които лещата реагира еднотипно – с помътняване. Поради липса на кръвоносни съдове в лещата не се развиват възпалителни процеси.

Всяко помътняване на лещените тъкани се означава като вътрешно перде (катаракта). Съществува и т.нар външно перде (птеригиум), което представлява разрастване на конюнктивата.

От какво се причинява?

Процесът на образуване на катарактата все още не е добре изучен. Приема се, че под влияние на различни фактори (светлина, промени в съотношението калций/фосфор в кръвта, смущения в обмяната на лещения епител, в пропускливостта на лещената капсула и др.) се получава превръщане на разтворимите лещени белтъци в неразтворими.

При топлинната катаракта е налице увреждане на лещата от инфрачервените лъчи в продължение на дълъг период от време. Среща се при работещи в среда с високи температури (стоманолеари, работници – стъклари и др.). Характерни са „напукванията” на предната лещена капсула.

Лъчевата катаракта най-често се причинява от излагане на рентгенови лъчи. Наблюдават се предни субкапсулни изменения с потъмняване на задния полюс на лещата. Подобен, но по-мощен е ефектът при увреди от отделените неутрони при ядрени аварии. Йонизиращите лъчения също могат да доведат до увреждане на лещата след продължително действие.

Електричната катаракта се дължи на преминаване на електрически ток през тялото. След седмици или месеци може да се развие катаракта.

При контузии е възможно лещената капсула да се увреди и това довежда след време до травматична катаракта под формата на розетка. След перфорация на роговицата също често се получава катаракта.

Рискови фактори:

Рисковите фактори за образуване на катаракта са различни при различните видове. При вродената форма това са различни инфекциозни заболявания, които са настъпили в началните месеци на бременността.

Излагането на различните лъчения – ултравиолетови, инфрачервени, йонизиращи- е основен рисков фактор за възникването на лъчевите катаракти.

Възрастта сама по себе си представлява рисков фактор. Наблюдава се пропорционално увеличение на заболеваемостта от катаракта с напредване на възрастта.

Рискови фактори:

Рисковите фактори за образуване на катаракта са различни при различните видове. При вродената форма това са различни инфекциозни заболявания, които са настъпили в началните месеци на бременността.

Излагането на различните лъчения – ултравиолетови, инфрачервени, йонизиращи- е основен рисков фактор за възникването на лъчевите катаракти.

Възрастта сама по себе си представлява рисков фактор. Наблюдава се пропорционално увеличение на заболеваемостта от катаракта с напредване на възрастта.

Какви са болестните промени?

Всяко помътняване на лещените тъкани се означава като вътрешно перде (катаракта). Съществува и т.нар. външно перде (птеригиум), което представлява разрастване на конюнктивата.

Различават се два основни вида катаракта – вродена и придобита. Придобитите катаракти от своя страна се делят на сенилна катаракта, травматична, лъчева, катаракта при общи заболявания, усложнена катаракта при други очни заболявания. Вродените катаракти могат да бъдат наследствени и при патологии на ембриона. При тоталната вродена катаракта двустранно лещите са помътнени и имат сивобелезникав цвят. Обикновено се дължи на заболяване на майката в ранните месеци на бременността.

Най-често срещана е старческата катаракта. От своя страна тя има две форми: кортикална катаракта (промените започват от външните слоеве на лещата) и ядрена катаракта (изменения в ядрото). За ядрената катаракта е характерно по-бавно развитие (понякога десетки години).

Какви са симптомите?

Основен симптом при всички видове катаракта е намаляването на зрителната острота.

При старческата катаракта се наблюдават няколко стадия.

Първият е стадият на началната катаракта. При него зрението може да бъде запазено или съвсем леко нарушено. В този стадий може да има и двойно виждане с едното око. Интересен симптом е полиопията, състояща се във виждане на предметите умножени (например една ябълка се вижда като много ябълки). По-късно и зрението намалява.

През втория стадий – на набъбналата катаракта поради увеличение на водното съдържание на лещата (последната набъбва и помътняват централните й части). Лещата придобива седефен цвят и гланц. В началото на този стадий се наблюдава леко късогледство.

Третият стадий – на почти зряла катаракта – характеризира се с отбъбване на лещата и силно намаляване на зрението.

Четвърти стадий – на зрялата катаракта. Лещата е помътняла изцяло и добива равномерен матовосив цвят. Зрението е сведено само до възприемане на светлина.

Пети стадий – на презрялата катаракта – лещата намалява по размер.

Как се поставя диагноза?

Основен метод за регистриране на налична катаракта е биомикроскопията. При този диагностичен метод с помощта на биомикроскоп се оглеждат на определено увеличение капсулите на лещата и нейното ядро за настъпили специфични изменения.

При проследяване на болни с катаракта важен елемент от диагностично-терапевтичния процес е проследяването на промените в зрителната острота и степента на зрялост на катарактата. Зрелостта е особено важна, тъй като терапевтичният подход при заболяването завииси именно от нея. Данни на степента на зрялост на лещата дава изследването на ирисовата сянка.

Как се лекува?

Лечението на катарактата може да бъде консервативно и оперативно.

При консервативното лечение се прилагат различни медикаментозни препарати. То не може да възстанови намаленото зрение при катарактата и не е алтернатива на хирургичното. Медикаментозното лечение може само да забави процесите на изменения.

Към настоящия момент хирургичното лечение на катарактата е основно средство за справяне с това заболяване.

Съществуват различни хирургични техники, които са разработени и са се наложили във времето: екстракапсулна екстракция, интракапсулна екстракция, фокоемулсификация.

Основно при тези методи е отстраняването на увредената леща и замяната й с изкуствен имплант.

В здравната система на Република България хирургичното лечение на катаракта се поема от Националната здравноосигуротелна каса, като пациентът заплаща само импланта.

Как да се предпазим?

С цел профилактика е необходимо да се избягват рисковите фактори като излагане на слънце, йонизиращи лъчения, предпазване от травми. Много добра профилактика е носенето на слънцезащитни очила.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Навременно лечение за подобряване качеството на живот.