[lwptoc depth=“1″]

Перитонит

Перитонитът е остро възпалително заболяване на обвивката на коремните органи и вътрешната част на коремната стена, наречена перитонеум.

Перитонитът е състояние, което без незабавна лекарска помощ води до смърт. Диагнозата перитонит е индикация за операция по спешност, затова тук ще се спрем предимно на симптомите му и на основните заболявания, които могат да го причинят.

От какаво се причинява?

Като изключим някои извънредно редки форми, имащи предимно описателен и академичен интерес, причините за възникване на перитонит може да се обобщят така:

  • Апендикуларен перитонит – в над 50% от случаите. Причинява се от възпаление на апендикса, наречено апендицит и то в случайте, когато правилната диагноза се забави и се допусне възпалението да се разпространи по перитонеума;
  • Холецисто-панкреатичен перитонит. Тук се включват възпалтелните заболявания на жлъчния мехур и панкреаса – холецистит, панкреатит;
  • Перфоративен перитонит – получава се, когато се пробие стената на кух коремен орган (стомах, тънки, дебели черва) и съдържимото в органа се излее в коремната кухина;
  • Травматичен перитонит – той се получава от различни травми, засягащи коремните органи – прободни рани, разкъсвания, кръвоизливи и т.н.;
  • Гинекологичен – отделен е в различна група и тук се включват всички заболявания на женската полова система, които могат да причинят перитонит – андекситиколпити, перфорации на кисти, полово предавани болести и др.;
  • Следоперативен перитонит – явява се усложнение на операции, при които се отваря коремната кухина.

Какви са болестните промени?

В най-общи линии, независимо от причината – излив на гнойни материи (апендисит, абсцеси) или химически активна субстанция (чревно съдържимо, стомашен сок), перитонеумът и целият организъм реагират по сходен принцип, разделен на три условни фази:

  1. Местно възпаление – това е началният стадиии, когато състоянието все още е ограничено. В този момент настъпват първите симптоми и при навремнна лекарска помощ шансовете за оцеляване са много големи;
  2. Токсичен стадии – в кръвта нахлуват множество токсични субстанции, образувани вследствие разрастване на възпалителни процес. Състоянието на болния се влошава;
  3. Фаза на септичен шок – натрупаните токсични вещества влияят на периферните най-малки кръвоносни съдове, които се разширяват, нарушавайки нормалното кръвоснабдяване на тъканите – органите остават без адекватно кръвооросяване. Кръвното налягане спада. Дори при съвременните форми на лечение, шансът болният да оцелее в толкова напреднала фаза на перитонита е много малък.

Какви са симптомите?

Основните симптоми настъпват рязко и винаги трябва да будят съмнение за перитонит и да се търси лекарска помощ:

  • Болка – може би най-характерният симптом. Характеризира се като много силна  и непоносима. Често настъпва рязко, като понякога пациентите я описват като „пробождане с нож”. Болката е толкова интензивна, че болните често не понасят дори тежеста на чаршафа върху корема си. Опитите за докосване и натискане на корема са силно болезнени;
  • Корема е „твърд като дъска” – дължи се на ангажиранерто на мускулите при възпалителния процес – мускулен дафанс;
  • Повръщане – характерно е, че то не носи облекчение.

Допълнителни симптоми, които не са водещи, но почти задължително съпътстват основните:

  • Изострени черти на лицето, тъмни кръгове около очите;
  • Висока телесна температура;
  • Сух, обложен език;
  • Ускорен пулс – над 100 удара в минута;
  • Студена пот и др.

Как се поставя диагноза?

Основният показател е огледът на болния и характерните симптоми при палпация на коремната стена. Установяването на „твърд корем” и мускулна резистентност е достатъчно за диагноза. Опитният лекар в голяма част от случаите само за минута може да постави диагнозата.

Често при неясни случаи, локален перитонит, начален стадий на перитонита и т.н. се налагат допълнителни изследвания:

  • Кръвна картина – наблюдава се увеличение на белите кръвни клетки;
  • Рентгеново изследване;
  • Ехография.

С какво може да се обърка?

На практика всяка болка в корема може да се обърка с перитонит,  затова съвременната медицина притежава огромен набор от диагностични похвати за отличаването й, които поради ограничения обем на статията не са предмет на разглеждане.

Много по-опасно е перитонитът да се вземе за друго заболяване и лечението да се забави. Това влошава прогнозата и намалява шансовете за успех.

Как се лекува?

Диагнозата перитонит означава оперативно лечение по спешност. Това е единственото лечение, с което може да се помогне на болния. Коремната кухина се отваря от хирурга, промива се, открива се причината за възпалителния процес и се отстранява.

Как да се предпазим?

Перитонитът е усложнение на много разлини заболявания, състояния и травми, поради което не може да се даде еднозначен отговор за ефективна превенция. Единствено адекватното и навременно лечение на възпалителните заболявания на коремните органи, което възпрепятства разпространение на инфекцията върху перитонеума, може да се посочи като профиалктика.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

След поставяне на диагноза следва операция. Оздравителният процес се следи от хирург, а по-нататък от личния лекар. Перитонитът е едно от най-сериозните заболявания от дълбока древност, до наши дни, за това след поставяне на диагнозата трябва да се действа бързо и адекватно за овладяване на процеса. Въпреки адекватните мерки обаче, при напреднал процес, прогнозата е песимистична.