PIVKA-II е специфичен туморен маркер за рак на черния дроб (хепатоцелуларен карцином НСС). Той е известен като протеин, индуциран от отсъствие на витамин К (антагонист II) и е нефункционална форма на протромбина (дез-гама-карбокси протромбин, DCP).

Изследва се при:

• Пациенти с цироза и ултразвукови данни за чернодробни възли. Заедно с AFP (Алфа-фетопротеин) се повишава диагностичната ефективност за откриване на ранен HCC според Saitta C et al.
• При мониториране на терапия, определяне на стадии и наличие на метастази при наличие на хепатоцелуларният карцином

В световен мащаб хепатоцелуларният карцином (HCC) е втората по честота причина за смърт от онкологично заболяване сред мъжете и шеста при жените. Въпреки възможностите за лечение 5-годишната преживяемост при пациентите с НСС е по-малка от 15%. Това се дължи на диагностиката в напреднал стадий, когато пациентите не са подходящи за лечение: както за радикална (резекция, трансплантация), така и за палиативна терапия.
По тази причина световните научни дружества препоръчват скрининг на високорисковите пациенти и коремна ехография два пъти в годината. Най-често използван и смятан за златен стандарт туморен маркер за НСС е алфа-фетопротеинът (AFP). Поради недостатъчна чувствителност (при 30% от пациентите с НСС е в референтни граници) и специфичност на AFP (повишава се при цироза, хроничен хепатит, бременност и герминативно-клетъчни тумори), се търсят и други биомаркери в помощ на скрининг, диагностика и проследяване на пациентите. Такива обещаващи нови биомаркери са PIVKA-II и AFP-L3%.

Повишението на PIVKA-II може да предшества с повече от 1 година ехографската находка и при високорискови пациенти е индикатор за развитие на HCC до 2 години. РIVKA-II показва по-голямо нарастване спрямо нивата на AFP при малигнени образувания в сравнение с доброкачествени чернодробни заболявания (хроничен хепатит и цироза). Нивата на PIVKA-II корелират с размера на тумора: повишeн е в 96%, 93% и 74% при пациенти с размери на тумора > 5cm, 3–5cm и < 3cm.
Етиологията на хепатоцелуларния карцином повлиява нивата на PIVKA II като най-високи стойности се откриват при НСС, причинен от хронични вирусни хепатити В и С. По-високите нива на PIVKA-II при пациенти с HCC се свързват с по-значима микросъдова инвазия и по-висока експресия на протеин Ki67, индикирайки по-голямата агресивност и пролиферация на тумора.
Повишеният серумен DCP е в корелация и с наличието на интрахепатални метастази, които влияят на прогнозата при тези пациенти. Нормалната DCP стойност не изключва HCC при пациенти с тумори под 2 cm в диаметър, след хирургична резекция или хемоемболизация с цисплатина. При интерпретация на резултатите от PIVKA-II трябва да се имат предвид следните повлияващи фактори:

• Приемът на Вит.К, съдържащи препарати понижава стойностите на показателя
• Дефицитът на Вит.К (алиментарен, малабсорбционен – обструктивна жълтеница, интрахепатална холестаза, широкоспектърните антибиотици и т.н.) повишават стойностите на показателя
• Приемът на орални антикоагуланти антагонисти на вит.К (синтром, синкумар, варфарин), посредством инхибиране на карбоксилирането на вит.К зависимите фактори на кръвосъсирването (фактори II, VII, IX, X) води до повишаване на PIVKA-II
• Нарушената бъбречната функция може да доведе до повишение на показателя

Протромбинът (коагулационен ф-р II) се синтезира в черния дроб. Преди да бъде освободен в периферната кръв, за да стане активен, той претърпява пост-транслационно, витамин К зависимо карбоксилиране на глутаминовите остатъци в молекулата си. Установено е, че зависимата от вит.К карбоксилаза, отговорна за това карбоксилиране, липсва в много клетки на хепатоцелуларен карцином (НСС).
Това става причина за отделянето на нефункционален протромбин и затова при пациенти с такъв карцином DCP се счита за допълнителен биомаркер към AFP и трета електрофоретична форма на AFP (Lectin reactive α-fetoprotein AFP%, AFP-L3%) за оценка на риска от развитие на HCC. Трябва да се има предвид, че DCP се появява в циркулацията и в други случаи: при недоимък на вит.К (алиментарен или малабсорбционен) и лечение с антикоагуланти, антагонисти на вит.К.