Какво е остър простатит?

Острият простатит се представя като остра инфекция на пикочните пътища.

Патологично простатитът се определя като увеличен брой възпалителни клетки в рамките на простатната жлеза. Възпалителният процес може да бъде инфекциозен или възпалителен по произход. Приблизително 5% от случаите на остър простатит прогресират до хроничен простатит.

Епидемиология

Простатитът има бимодално разпределение при млади мъже на средна възраст и при възрастни мъже и има разпространение от приблизително 8% до 16%. Трябва да се отбележи обаче, че само 5% до 10% от случаите на простатит са идентифицирани като бактериални по произход. Бактериалният простатит е сравнително рядък в сравнение с други причини за простатит.
Мъжете, които имат един епизод на бактериален простатит, е по-вероятно да имат последващи епизоди и да преминат към хроничен бактериален и небактериален простатит. Рисковите фактори за бактериален простатит включват манипулация на простатата, стриктура на уретрата, доброкачествена простатна хиперплазия, фимоза, уретрит, диабет и други имунокомпрометиращи състояния и анамнеза за полово предавани инфекции, наред с други.

Етиология

Организмите, отговорни основно за острия бактериален простатит, са също отговорни за повечето инфекции на пикочните пътища. Те включват грам-отрицателни членове на семейство Enterobacteriaceae като Escherichia coli, Proteus mirabilis, Klebsiella видове, видове Enterobacter, Pseudomonas aeruginosa и Serratia. От тях E. coli се включва най-често и е доказано, че увеличава образуването на биофилми. Повечето простатни инфекции (82%) включват само един бактериален организъм. В някои случаи могат да участват два или три щама бактерии.

Задължителните анаеробни бактерии и грам-положителни бактерии, различни от ентерококите, рядко причиняват остър бактериален простатит. Ентерококите представляват 5-10% от документираните инфекции на простатата. В болницата може да се появи инфекция със стафилококус ауреус поради продължителна катетеризация. Други случайни причинители включват Neisseria gonorrhoeae, Mycobacterium tuberculosis, Salmonella видове, Clostridium видове и паразитни или микотични организми. N gonrrhoeae трябва да се подозира при сексуално активни мъже, по-млади от 35 години.

Следните са рискови фактори за остър бактериален простатит (всички позволяват бактериална колонизация):

  • Интрапростатен дуктален рефлукс
  • Фимоза
  • Инфекции на пикочните пътища
  • Остър епидидимит
  • Трансуретрална хирургия
  • Променен секрет на простатата
  • продължителна катетеризация

При педиатричната популация острият бактериален простатит е свързан със септицемично засяване, анормална дисфункция на пикочния мехур, вродени аномалии на уретера и сексуална злоупотреба. Доклад от случая описва остър бактериален простатит при юноша след тъпа травма на долната част на корема.

Патогенеза

Теории относно патогенезата на острия бактериален простатит включват следното:

  • Интрапростатен рефлукс на урината
  • Възходяща инфекция на уретрата
  • Директна инвазия или лимфогенно разпространение от ректума
  • Директна хематогенна инфекция

Интрапростатният рефлукс на урината е най-широко приетата теория. При този сценарий заразената урина рефлуксира в еякулаторните и простатни канали, които се изпразват в задната уретра. Поради анатомията на простатната жлеза, каналите, които дренират жлезите в голямата периферна зона, са разположени по-хоризонтално от другите простатни канали и по този начин улесняват рефлукса на урината в простатата. Следователно, повечето инфекции се появяват в периферната зона.

При по-младите мъже възходящата инфекция на уретрата може да се появи след полов акт. Меаталната инокулация може да възникне по време на незащитен анален полов акт, инструментална и продължителна катетеризация.

Клинична картина

Пациентите с остър простатит често се оплакват с остро начало на иритативни (дизурия, често уриниране) или обструктивни (непълно изпразване на пикочния мехур, напрежение при уриниране, слаб поток на урината) симптоми. Пациентите могат да съобщят за супрапубични, ректални или перинеални болки. Болезнена еякулация, хематоспермия и болезнена дефекация могат също да присъстват. Системни симптоми като треска, гадене, повръщане и неразположение, често се появяват, и тяхното присъствие трябва да подтикне лекарите да установят дали пациентите отговарят на клиничните критерии за сепсис.

Физикалният преглед трябва да включва преглед на корема, за да се открие раздутост на пикочния мехур, генитален преглед и дигитален ректален преглед. Често простатната жлеза е много нежна към палпация през ректума.

Патологични характеристики

Макроскопски простатната жлеза е увеличена по обем, значително уплътнена, с намалена еластичност. При разрез могат да се открият малки абсцеси до размер на глава на карфица.

Хистологично нормалната простатна жлеза е съставена от тубулоалвеоларни жлези. Жлезистите пространства са облицовани от епител, който е съставен от два слоя клетки – базален слой от нисък кубоидален епител, покрит със слой от колоноподобни клетки, отделящи слуз. Жлезите имат ясно изразена базисна мембрана и са разделени от фибромускулна строма.

Биопсията на простатата е противопоказана при пациенти със съмнение за остър бактериален простатит поради потенциалното усложнение от засяването на бактериалната инфекция в съседни органи и риска от грам-отрицателен сепсис. Освен това биопсията на простатата е изключително болезнена без блок на простатен нерв. Настоящата практика е да се анестезира зоната преди вземането на основна проба от биопсия.

При простатит стромалният левкоцитен инфилтрат може да бъде придружен от повишена простатна секреция или левкоцитна инфилтрация в пространствата на жлезите (фигура 1). Когато се усложни от образуването на абсцес, фокалните или по-големи области на простатата стават некротични.

Хистологично при острите простатити жлезата е хиперемирана и инфилтрирана от неутрофилни гранулоцити както в интерстициума, така и в лумена на жлезите и на каналчетата. Епителиите, тапициращи тези структури, са некротични и в по-голямата си част десквамирани в лумена им. Макрофагите са сравнително малко на брой.

Автор: д-р Теодора Тотева-Петкова