Протеин S (PS)

[lwptoc depth=“2″]

Протеин S (PS)

LOINC 31102-7
Кратко наименование PS
Пълно наименование на теста Тест за активност на свободния Протеин S
Мерни единици %
Методика Коагулометрично (хронометричен метод)
Други имена Протеин S, Protein S
Материал Цитратна кръв (епруветка със синя капачка)
Условия за транспорт и стабилност Центрофугиране до 30 мин. след венепункцията. Отделената плазма се замразява веднага.Транспортира се замразена.
Условия за пробовземане 4 часова хранителна пауза; 6 месеца след тромботичен епизод; 2 седмици след спиране на терапията със Синтром; 2 месеца след раждане или аборт;
Референтни стойности 65-145 %

Какво е Протеин S (PS)?

PS е витамин К-зависим плазмен протеин, кофактор на активирания Протеин С (Protein C). Циркулира в плазмата в две форми:

  • свободен – 40% и
  • свързан комплексно с С4b-свързващ протеин (С4b-bр – binding protein) – 60%;

Само свободният PS има активност като кофактор на активирания Протеин С (Protein C) като усилва действието му. Затова определянето на свободния PS дава по-полезна информация от определянето на общото количество на протеина. PS притежава и самостоятелно антикоагулантно действие. Участва в процесите на контрол при образуването на тромбина и фибринолизата.

Дефицитът на PS е свързан с увеличен риск от тромбози. Той може да се дължи на:

Вродени дефекти:

  • хетерозиготи – нивата на PS обикновено са между 20% и 65%. Венозен тромбоемболизъм се развива при около 60-80% от носителите на дефекта. Засягат се освен дълбоките вени на краката, още аксиларни, церебрални, мезентериални вени. Хетерозиготното носителство се свързва и с тромбоемболични усложнения по време на бременността, както и със спонтанни аборти. Първите симптоми на тромбоза се развиват обикновено преди 45 годишна възраст.
  • хомозиготният дефицит се среща много рядко и се проявява като purpura fulminans у новороденото или през първата година от живота;

Придобити заболявания и състояния с намален PS :

  • чернодробни заболявания;
  • нефротичен синдром;
  • лечение с перорални антикоагуланти (от групата на кумарина);
  • възпалителни заболявания (увеличен е С4b-bр, който е острофазов белтък);
  • ДИК синдром;
  • прием на естрогени, перорални противозачатъчни средства;
  • бременност (намалението може да продължи до 2 месеца след раждане);
  • СПИН ;

В лаборатория Цибалаб предлагаме определяне на активност на свободния PS. Изследването трябва да се извърши най-рано 10 дни след тромботичен инцидент и две седмици след прекратяване на антикоагулантно лечение.