Психогенна диспнея

Задухът, известен още като диспнея, е чувство на недостиг на въздух. Това не е заболяване, а симптом, като понякога дори е физологично състояние. Диспнеята нормално се проявява при тежка физическа работа и след почивка отминава. Като симптом е свързан с различни белодробни и сърдечни заболявания, както и психични разстройства. Важно е да бъде диагностицирана правилно основната причина, която  причинява задуха.

Психогенната диспнея е свързана най-често с безпокойство, емоционален стрес и тревожност. Характеризира се с неправилно дишане.

Психогенните фактори увеличават усещането за задух, предизвикан от физическо заболяване – например хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). Психогенния стрес също може да бъде мощен стимул за някои заболявания, които да причинят диспнея, например бронхиална астма. Симптомите на истинско заболяване, което предизвиква задух и на психогенната диспнея се припокриват. Също така диспнеята сама по себе си може да предизвика значителна тревожност и страх при пациенти с различни заболявания.

Най-чести причини за възникване на психогенна диспнея са:

  • Паник атака

Паническата атака е внезапен епизод на силен страх, който предизвиква тежки физически реакции, когато няма реална опасност или очевидна причина. Не са животозастрашаващи, но могат да бъдат плашещи и да повлияят значително на качеството на живот.

Паник атаките са свързани с тежко и ускорено дишане, преходно замайване, сърцебиене и треперене. Механизмът на внезапната диспнея тук е бърз прилив на адреналин, който се изпомпва в кръвния поток. Това е форма на „реакция борба или бягство“, която природата е създала, за да осигури допълнителен кислород и кръвно налягане за справяне със ситуацията. Обикновено това е краткотрайно явление и се изпитва от повечето хора от време на време.

Понякога това състояние може да е много продължително. Изразява се като тежест в гърдите и невъзможност да се изговори цяло изречение с един дъх. Паническите симптоми са класифицирани в три категории:

  • Ранни симптоми – замайване, изпотяване, сърцебиене.
  • Междинни симптоми – диспнея, студени тръпки, треперене.
  • Късни симптоми – парестезии, страх от смъртта, изменена реалност, страх от полудяване.

Синдром на хипервентилация

Синдромът на хипервентилация е съвкупност от физически и емоционални симптоми. Хипервентилацията се случва при учестено дишане, което обикновено надвишава нуждите на организма. С течение на времето това може да доведе до физиологични промени като понижаване на количеството въглероден диоксид в алвеолите и артериите, повишаване на артериалното pH, свиване на мозъчните артерии и повишено производство на млечна киселина. Основните причини за възникване на синдрома на хипервентилация са тревожността и стреса.

Симптомите, които съпровождат хипервентилацията могат да се разделят в няколко групи:

  • Симптоми, свързани с дихателната система: задух, стягане в гърдите, учестено дишане.
  • Симптоми, свързани с опорно-двигателната система: изтръпване, мускулна скованост, треперещи ръце
  • Симптоми, свързани с нервната система: виене на свят, замъглено зрение, слабост, главоболие
  • Симптоми, свързани със сърдечно-съдовата система: сърцебиене, тахикардия.
  • Симптоми, свързани с храносмилателната система: болки в корема.
  • Други: умора, летаргия и безсъние, студени ръце или крака, треперене.

Синдром на въздишка

Пациентите, които се страдат от психогенна диспнея, обикновено се оплакват и недостатъчна дълбочина на дишането и чести въздишки. Те се определят като по-дълбоко вдишване, много по-голямо от дихателния обем. Всеки индивид обикновено въздиша неволно 6-8 пъти на час. Това помага да се държат отворени алвеолите, които не се използват често по време на нормално дишане. Случайната емоционална въздишка е много често срещана и се описва като „въздишка на облекчение“. Когато се повтаря по-често и е обезпокоително, то отговаря на изискванията за диагнозата „синдром на въздишката“ или „компулсивно въздишане“

Диагностичните критерии за компулсивно въздишане са:

  • Повтарящо се, принудено дълбоко вдишване, последвана от продължителна и чуваема въздишка.
  • Усещане за непълно дишане въпреки въздишката.
  • Епизодите на въздишане са спонтанни, без причина.
  • Случва се по-често при покой.
  • Епизодите продължават от няколко дни до няколко седмици.
  • Няма промени в речта.
  • Отсъствие на въздишка по време на сън.
  • Не се влошава при физическа активност.

Припокриващи се симптоми

Емоционалното вълнение е известен стимул за истинска астматична атака. Доказано е наблюдение, че астмата при деца е по-честа при вълнение (отрицателно или положително). Не са доказани патофизиологичните механизми на възникване.

Съществува значително припокриване между астма, панически атаки и синдром на хипервентилация. Всички те могат да съществуват едновременно.Комбинацията от програма за самоуправление и техники за релаксация може да бъде полезно допълнение към стандартна терапия за астма.

Характеристики, които отличават психогенната диспнея

  • Липса на симптоми през нощта.
  • Наличие на основно емоционално травматиращо събитие.
  • Липса на типични задействащи фактори от околната среда (като например – алергени).
  • Симптомите се изразяват най-често в покой.
  • Нормални резултати от диагностичния тест по време на симптомите.