Пълна и непълна регенерация
Пълна и непълна регенерация
Какво е регенерация?
Съдържание
Регенерирацията е възстановяването на изгубени тъкани или органи в отговор на нараняване. Това е в контраст с лечението на рани, което включва затваряне на мястото на нараняване с белег. Някои тъкани, като например кожата и големите органи, включително черния дроб, се възстановяват съвсем лесно, докато други се смята, че имат малък или никакъв капацитет за регенерация. Продължаващите проучвания, особено в сърцето и белите дробове, предполагат, че има надежда за различни тъкани и органи, които в крайна сметка ще станат способни за регенерация.
Способността да се възстанови структурната и функционалната цялост след увреждането е от съществено значение за оцеляването и генетичният подбор. В медицината, много от наблюдаваните наранявания са усложнени от такива фактори като инфекция, химически, топлинни и радиационни увреждания, обширни кръвоизливи, забавено лечение, шок, множествени наранявания, старост, недохранване и метаболитно заболяване.
Какви са начините за възстановяването на увредени клетки?
Възстановяването на увредените клетки може да стане по два начина, чрез пълна и непълна регенерация.
Какво е пълна регенерация (restitutio)?
Пълна регенерация (restitutio) се осъществява чрез регенерация и пролиферация на специализираните клетки от органа, която изцяло възстановява функцията на органа. Този начин на регенерация се наблюдава само в органи, клетките, на които са запазили възможността си да се размножават чрез делене. В някои тъкани клетките, достигнали края на естествения си кратък живот, умират, десквамират се, и чрез непрекъсната дневна пролиферация се заместват постоянно от нови, жизнеспособни клетки. Този процес се означава като физиологична регенерация. В други органи клетките имат продължителен живот. Незначителна част от тях умират и поради това, че не е необходима потребност от нови клетки, рядко се наблюдават митози. Съществуват група тъкани, клетките, на които напълно са загубили способността си за делене и заместване на увредените структури. Поради това образувалият се дефект се запълва от фиброзна тъкан.
В зависимост от растежния потенциал, в организма се обособяват съответно три вида клетки:
- лабилни клетки – те имат висока пролиферативна активност, при нормални условия се размножават непрекъснато в живия организъм и по този начин заместват завършилите живота си клетки. Лабилни са клетките от лигавицата на дихателните пътища, храносмилателния тракт, пикочните пътища, ендометриума, половите органи, епидермиса, кръвотворната и лимфна тъкан. При увреждане и загуба на тъкан чрез размножаване на запазените лабилни клетки може да се стигне до пълно възвръщане на нормалното състояние на органа.
- стабилни клетки – това са клетки със слаба пролиферативна активност, но със запазена способност да се размножават. В процеса на тъканно и органно развитие растежът им спира. При дадени условия могат отново да започнат да се делят, при което се постига реконструкция на структурата на органа. Клетките, които са програмиране за непрекъснато делене се наричат стволови.
- перманентни клетки – това са клетки, които са загубили способността си за митотично делене и размножаване в организма. Такива са клетките на сърдечната и скелетната мускулатура. Регенерацията се съпровожда от загуба на функция в засегнатия участък.
Какво е непълна регенерация (substitutio)?
Непълна регенерация/substitutio/, спадаща към рубриката пълна и непълна регенерация, се изразява в разрастване на клетки от стромата на органа и заместване на дефекта от съединителна тъкан. При много увреждания, когато има загуба на по-голямо количество тъкан (например нараняването да стигне дермата в кожата, или в миокарда след инфаркт), възстановяването се извършва чрез пролиферация на клетъчни елементи от стромата на запазените участъци.
Автор: д-р Теодора Тотева-Петкова