Салмонелен гастроентерит

[lwptoc depth=“1″]

Салмонелен гастроентерит

Салмонелозите са инфекциозни заболявания, причинени от представителите на род Salmonella. Заболяванията, които се причиняват от салмонели, се разделят на 3 групи:

  • тифо-паратифни заболявания;
  • салмонелни гастроентерити (салмонелози в тесния смисъл на думата);
  • салмонелна септицемия и локализирани инфекции извън стомашно-чревния тракт (СЧТ) при лица с имунен дефицит.

Салмонелите са широко разпространени сред хора и животни.

Салмонелният гастроентерит е хранителна токсикоинфекция. Хранителните токсикоинфекции представляват заболявания, причинени от приемане на храна, заразена с различни микроорганизми, бактериални токсини или други, отделяни от тях вещества.

От какаво се причинява?

Салмонелната токсикоинфекция се причинява от някои представители на род Salmonella. Най-често това са S. enteritidis и S.typhimurium. Сравнително по-рядко се срещат S.choleraesius, S.dublin, S.abortus и др. Представителите на рода са групирани в над 2500 серотипа.

Салмонелите са Грам-отрицателни пръчици, представители на голямото сем. Enterobacteriaceae. Всички салмонели притежават соматични О-, ресничести Н-, а някои от тях и Vi-антигени (от микрокапсулата). Патогенността и вирулентността на салмонелите е полифакторно обусловена. Те отделят цитотоксини и и ентеротоксини, а при разрушаването им се отделя ендотоксин.

Какви са болестните промени?

Основният механизъм на предаване на салмонелозата е фекално-оралният. Това означава, че човек се заразява през стомашно-чревния тракт при консумация на храни, съдържащи салмонели. Тези храни могат да бъдат най-различни – месо, яйца, мляко, риба и др. Продължителното съхранение на храните на стайна температура, особено през топлите месеци, създава добри условия за размножаване на салмонелите.
Едновременно с това част от салмонелите загиват във външната среда, при което се отделя ендотоксин, който също се поглъща с храната. Той определя интоксикационните прояви на заболяването. Този ендотоксин се отделя и при попадане на контаминираната храна в стомаха, където поради киселата среда част от бактериите загиват.

Попаднали в организма, бактериите адхерират към клетките на тънките черва – ентероцитите и произвеждат ентеротоксин. Той е важен фактор на патогенност на салмонелите. Той предизвиква биохимични промени в ентероцитите, като се нарушават процесите на секреция и абсорбция. По-точно настъпва патологично повишена секреция на хлорни аниони и потискане на свързаната абсорбция на натриеви и хлорни йони.
Това съчетание води до усилен транспорт на вода към чревния лумен. Така възниква диария от секреторен тип. Секреторната диария, от своя страна, може да доведе до водно-електролитни и алкално-киселинни промени в организма с опасни последици. Оттук произтичат и основните усложнения на салмонелния гастроентерит: дехидратация, нарушения на сърдечно-съдовата дейност – хемодинамични нарушения, промени в АКР (алкално-киселинно равновесие), диселектролитемия.

Салмонелната инфекция може да протече и като безсимптомно носителство, при което инфектираните отделят периодично с фекалиите бактерии във външната среда.

Какви са симптомите?

Инкубационния период е кратък – от заразяването, до първите симптоми преминават най-често няколко часа, до 1-2 дни. Началото е остро – с гадене и повръщане. Появяват се болки в коремната област и диария. Диарията обикновено е водниста, кашава, с отделяна на слуз, и по изключение на кръв в изпражненията. При част от болните има повишена температура. По-често е налице субфебрилитет – до 38 градуса. От кръвните изследвания се установява увеличени бели кръвни клетки – левкоцитоза и ускорена СУЕ.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата се поставя на базата на клиничната картина и данните за консумация на съмнителна храна. За потвърждаване на диагнозата могат да се изследват фекалии, повърнати материи, промивни води от стомаха и др. При микроскопско изследване на изпражненията могат да се открият левкоцити, което говори за инвазивна инфекция на червата. Причинителите се изолират чрез микробиологични изследвания. Извършват се посевки от материалите върху специални обогатителни, диференциращи и селективни хранителни среди. Задължително се извършва идентификация на салмонелите с помощта на серологични реакции.

Задължително при микробиологичните изследвания се определя антибиотичната чувствителност на бактериалния щам.

С какво може да се обърка?

Салмонелозата трябва да се разграничи от останалите хранителни токсикоинфекции, които могат да се причинят от хетерогенна група бактерии – стафилококи, стрептококи, йерсинии, бацилус цереус и др. За това, може да помогне видът на консумираната храна и микробиологичното изследване. Диарийният синдром трябва да бъде диференциран от заболявания на СЧТ, които нямат инфекциозна генеза.

Как се лекува?

Основната терапия при класическото протичане на салмонелния гастроентерит включва рехидратация, за корекция на електролитните разстройства, както и симптоматични средства срещу гаденето, повръщането и повишената температура. От противодиарийните препарати се препоръчват само антисекреторни прапарати и пробиотици. Антибактериална терапия се налага при пациенти с компрометирана имунна защита – възрастни лица и новородени, лица с хронични и имунодефицитни състояния. Предписваните антибиотици се определят от бактериалната чувствителност. Най-често това са представители на хинолоните, цефалоспорини и др.

Как да се предпазим?

Салмонелозата е широко разпространена инфекция в природата и борбата с нея трябва да се води на всички нива – от отглеждането на животните, обработка, производство, транспорт на продуктите от животински произход, до личната хигиена на кухненските работници и потребителите. Необходим е строг контрол върху работещите с храни, за хронично носителство, както и спазването на температурни стандарти при обработка на храните. За профилактика на салмонелната хранителна токсикоинфекция не се прилага ваксина.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

При салмонелния гастроентерит е от изключителна важност провеждането на интезивна рехидратираща терапия, която осигурява профилактиката срещу усложненията, дължащи се основно на дехидратацията и електролитните промени.