Счупване на лъчевата кост (радиус) на типично място
Счупване на лъчевата кост (радиус) на типично място
Съдържание
Счупването (фрактура) представлява нарушаване целостта на дадена кост, което може да възникне по различни механизми и причини. Счупването на лъчевата кост на типично място (fractura radii in loco typico) е едно от най-честите травматични увреждания. Среща се по-често при жени в напреднала възраст, поради остеопорозата. За тази фрактура са типични мястото на възникването й, нейният механизъм, наместване и лечение.
От какаво се причинява?
Най-често възниква по индиректен механизъм – падане върху дланта при дорзална флексия на дланта (сгъната китка в посока обратна на дланта) и екстензирана лакътна става. Така силата на огъване се предава от дланта върху дисталната епифиза на лъчевата кост, която има спонгиозен строеж и особено при наличие на остеопороза, лесно се фрактурира.
Какви са болестните промени?
Типично е мястото на фрактурата – тя настъпва обикновено на 1,5 – 2см в проксимална посока от ставната повърхност на лъчевата кост в областта на лъчево-китковата става. Обикновено фрактурната линия е напречна. Фрактурата може да бъде и многофрагментна, като може да настъпи и счупване на шиловидния израстък на лакътната кост (processus styloideus ulnae). При този механизъм на счупване е типичен и начинът, по който се разполага дисталният сегмент от костта – той е изместен дорзално (към гърба), радиално (към лъчевата кост) и е супиниран (завъртян навън).
Какви са симптомите?
Болният съобщава за травматично увреждане. Областта на китката е оточна и болезнена. Деформацията в областта на предмишницата, при страничен оглед, наподобява на вилица. Характерните промени се установяват при рентгенография във фас и профил.
Как се поставя диагноза?
На базата на клиничната картина, данните от прегледа и рентгеновото изследване във фас и профил.
С какво може да се обърка?
Клиничната картина е типична и трудно би могло да се сгреши с други състояния. Трябва да се изключат други травматични увреждания в областта (изкълчване, навяхване), съпътстващи увреждания на съдове и нерви, както и патологични счупвания.
Как се лекува?
Необходимо е да се извърши репозиция по безкръвен начин. Обикновено това става под локална упойка. След като се направи корекция на разместените фрагменти се поставя гипсова шина и се прави рентгенография в две корекции. Обездвижването продължава 25-30 дни. През това време болният трябва активно да движи пръстите на ръката.
Как да се предпазим?
Избягване на травми в областта. Повишено внимание, особено през зимния сезон и заледявания.
Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?
Възможно най-ранна репозиция от специалист. След поставянето на гипсовата шина се препоръчва контролна рентгенова снимка след една седмица, която цели да установи вторично разместване, което изисква нова репозоция. Не е желателно продължително обездвижване, за да не се развие „фрактурна болест” (синдром на Зудек).