Какво е семином?

Семиномът е тумор на зародишните клетки на тестиса или, по-рядко, медиастинума или други екстрагонадни жлези.

Това е злокачествено новообразувание и е един от лечимите ракови заболявания, със степен на преживяемост над 95%, ако бъде открит в ранен стадий.

Семиномът на тестисите възниква в зародишния епител на семенните канали. Около половината тумори на зародишните клетки на тестисите са семиноми. Лечението обикновено изисква отстраняване на един тестис. Въпреки това, плодовитостта обикновено не се влияе. Всички останали сексуални функции остават непокътнати.

Епидемиология

Туморите на зародишните клетки на тестисите са най-честите твърди злокачествени заболявания, засягащи млади мъже (възраст от 15 до 45 години). Той е десет пъти по-често срещан при мъжете от северноевропейско потекло и пет пъти по-често срещан при всички от европеидна раса в сравнение с останалите. Общото разпространение на семином като цяло се увеличава с възрастта.

Етиология

Точната етиология на семином не е известна. Най-актуалната теория е, че ендокринните разрушители на околната среда упражняват естрогенни и/или антиандрогенни дейности, допринасяйки за задържаното развитие на гоноцитите. Заболяването вероятно се развива като карцином in situ по време на кратка фаза на вътрематочен растеж. Една широко приета теоретична концепция е синдромът на тестикуларна дисгенеза. През последните няколко десетилетия се отчита повишена честота. Приблизително 10% от всички пациенти с тумори на зародишните клетки са имали лична анамнеза за крипторхизъм.

Пациент с недесцендирал тестис има поне четири пъти по-голям риск от карцином в сравнение с нормален тестис. Този риск се увеличава, независимо от възрастта. Пациентите с тризомия 21 са 50 пъти по-склонни да имат рак на тестисите. Има данни за наследяване на рецесивен ген при фамилен рак на тестисите.

Други рискови фактори включват травма, паротит и вътрематочно излагане на естрогени. Експозициите на околната среда, включително органохлорини, полихлорирани бифенили, поливинилхлориди, фталати, марихуана и тютюн, показват, че увеличават честотата на рак на тестисите.

Генетичните промени под формата на амплификации и делеции се наблюдават главно в 12p11.2-p12.1 хромозомни области. Повишение от 12p последователности е свързано с инвазивен растеж както на семиноми, така и на несеминоматозни тумори на зародишните клетки. За разлика от това сперматоцитният семином показва увеличение на хромозома 9, докато повечето инфантилни тумори и тератоми на жълтъчния сак не показват хромозомни промени.

Патогенеза

Семиномът на тестисите води началото си от зародишния епител на семенните канали. Смята се, че заболяването е резултат от разпространението на незрели сперматогони. Задържаното съзряване на гоноцитите с персистиране на ембрионални характеристики и съответно повишена геномна нестабилност е най-вероятният модел за патогенезата на карцином in situ. Преходът от лезията предшественик към инвазивен рак е свързан с усилване на късото рамо на хромозома 12, Изохромозома i (12p), вероятно включващо KRAS2 и вероятно NANOG (псевдогени). Точният механизъм не е известен. Въпреки това, има и повишена честота на изозимите от 7, 15, 19 и X при семином.

Механизмите на неопластичната трансформация на ранна зародишна клетка не са известни. Нараства консенсусът, че може да има множество механизми и ракът на тестисите е мултифакторно и полигенно разстройство. Нарушение във феталното програмиране на развитието на половите жлези може да е резултат от вътрематочен хормонален дисбаланс, който от своя страна може да бъде причинен от генетично разстройство или от въздействие на екзогенен фактор, насочен към ключов път, например андрогенна сигнализация, което води до забавяне на развитието на тестисите и узряване на гоноцитите на плода.

Патологични характеристики

Тестисът обикновено се уголемява и туморният възел може да наруши външния вид на органа. На срез повърхността е кремаво до сиво-розова. Обичайното представяне представлява лобулирана, единична до мултинодуларна маса, ограничена до тестиса, но с тенденция към издуване в околния паренхим. Локалната инвазия, ако има, е най-често в медиастинума. Обширният кръвоизлив или некроза са необичайни, но могат да присъстват при големи тумори. Туморите с преобладаващ интерстициален растежен модел или обширна фиброза може да са неясни или да имат белези.

Семиномите могат да имат три хистологични варианта: класически, анапластичен и сперматоцитен.

Класическият семином се характеризира с гнезден строеж. Гнездата са изградени от големи, кръгли, еднообразни клетки с централно, хиперхромно, голямо, кръгло ядро с груб хроматин и едно до две базофилни ядърца. Цитоплазмата на туморните клетки е светла поради богатото съдържание на гликоген (PAS+, за разлика от сперматоцитния семином). В класическия семином не се срещат папили или тубули (фигура 1).

Стромата на тумора се състои от по-нежни или по-груби съединителнотъканни септи, добре васкуларизирани. Сред нея се откриват Т-лимфоцити – по-големият им брой се свързва с по-добра прогноза. Обикновено туморните клетки инфилтрират интерстициума, между семенните каналчета. Но се откриват и каналчета с туморноклетъчни пролиферации като карцином in situ. Митозите са рядко срещани.
Когато в едно зрително поле се открият 3 и над 3 митози, туморът се обозначава като анапластичен семином. По-рядко семиномът съдържа и полета, изградени от еднотипни, но с еозинофилна цитоплазма клетки, с малки, овални ядра. Сред туморната маса може да се открие и грануломатозна реакция.

Анапластичен семином се наблюдава при 5%-15% от пациентите със семиноми. Хистопатологията е както е описано за класическия семином, но с повишени митотични цифри. Пациентите са склонни да се представят в по-напреднали стадии от тези с класически семином, но прогнозата на стадия е подобна.

Хистопатологията на сперматоцитен семином показва туморни клетки, подредени в плътни листове, съдържащи слабо развити незабележими прегради без левкоцитен инфилтрат. Няма наличен гликоген. Най-отличителната черта е клетъчната вариация. Клетките с равномерно кръгли ядра, но с вариация в диаметър (6-100 микрометра) се разпределят в 3 отличителни популации:

  • малки лимфоцитоподобни клетки (6-8 микрометра) с размазан хроматин и малко повече цитоплазма от
  • лимфоцита
  • клетки с междинен размер (15-20 микрометра), най-често срещаният тип клетки
  • големи клетки (50-100 микрометра), които могат да бъдат моно- или многоядрени

Хроматинът е плътен в малките клетки и нишковиден в междинните и големи клетки, със „спираловиден“ вид, напомнящ първичните сперматоцити, оттук и името. Митотичната честота е висока и апоптозата е изявена. Цитоплазмата е еозинофилна до амфофилна и липсва гликоген (PAS-).

Сперматоцитните семиноми могат също да присъстват в комбинация със сарком, при която саркоматозният компонент, състоящ се от слабо диференцирани вретеновидни клетки, се смесва с клетките на сперматоцитния семином.

Автор: д-р Теодора Тотева-Петкова