Шизофрения

Шизофрения

Шизофренията представлява група от заболявания, които могат да се проявят с разнообразна клинична картина, да имат различно протичане и прогноза. Най – общо шизофренията може да се раздели на класически (ядрени) форми и шизотипни и налудни разстройства.

Няма точни данни за честотата на заболяването. Средно за България болестността  е около 3/1000 души население. Заболяването се проявява най – често във възрастта 25 – 30 год., но всъщност може да настъпи във всеки период от живота.

От какво се причинява?

За момента този въпрос не е изяснен. Няма точна причина, която да води до проявата на това заболяване, както при инфекциозните болести например. Но има някои фактори, които могат да се посочат като предразполагащи за изявата на шизофренията:

  • Наследственост – по–голяма честота на шизофренно болни в семейства с анамнеза за шизофрения или шизоидно личностово разстройство. Предполага се, че заболяването е полигенно, но за изявата му от значение са и факторите на външната среда;
  • Пол – мъжете обикновено боледуват от по–тежки форми с по–лоша прогноза;
  • Възраст – с по–лоша прогноза са шизофрениите, които се изявяват в детската възраст;
  • Стрес – стресът може да има значение като отключващ фактор при първи, остър шизофренен пристъп. Стресът може да предшества с 2 -3 седмици развитието на пристъпа;
  • Неврохимични теории – според една от тях в основата на заболяването стои нарушена функция на транспорта на допамина в някои зони на мозъка.

Какви са болестните промени?

Съвременни проучвания показват, че при шизофренно болните се наблюдава ускорено намаляване на мозъчна тъкан в сравнение с нормалния темп на намаляване при останалата популация. Загуба на мозъчна тъкан се наблюдава предимно в областите отговорни за контрола на личността, вземането на решеня (фронтален и префронтален кортекс), поведението в обществото.

Какви са симптомите?

Симптомите на шизофренията се разделят на две групи – позитивни и негативни. Позитивни са симптомите, които са резултат от шизофренното преживяване – налудности, промени в мисленето, поведението, халюцинации. Те са израз на приспособяването на човека към новите за него условия. Към позитивните симптоми се отнася намаленият контакт с реалността. Болният не може рязко да разграничи собствените си вътрешни преживявания от външния свят.
Халюцинациите са чести и обикновено са слухови – като ехо може да се чуват собствените мисли, да се чува как за пациента се говори в трето лице или да има гласове, които го оскърбяват, заплашват или критикуват. Мисленето се разстройва така, че речта има необичайна логика. Идеите му не следват една от друга. Срещат се различни налудности. Това са погрешни убеждения, в които пациента е неразубедим. Нормалният контрол върху емоциите може да е нарушен – изблици на смях или гняв без повод.

Негативните симптоми  са обедняването на речта и интересите, емоционалното изравняване. Те са израз на самото заболяване.  Обедняването на речта  се изразява с несъдържателни и лаконични отговори на поставени въпроси. Пациентът малко говори за себе си. Мисленето и движенията са забавени. Емоционалното изравняване се изразява  в липса на нормална модулация на настроението, намалява емоционалната реактивност и лицевата изразеност. Пациентът губи воля и мотивация за работа и грижи за себе си.

Протичане

Шизофренията протича в три основни стадия – начален, активен и изходен. Те не са ясно разграничени един от друг, а се преливат. Заболяването може да започне по различен начин като често това е във връзка с възрастта, на която се отключва шизофренията: За пациенти на 13 – 14 год. началото е обикновено с прогресиращо намаляване на интересите, изолиране от околните, влечение към тайнственото. Във възрастта 15 – 18 год. началото обикновено е с емоционална неустойчивост, немотивирана сълзливост, еротични фантазии.
След този период началото може да бъде със социални фобии, страх от побъркване или с чувство на бърза уморяемост и хипохондрия, отказ от всякаква трудова дейност. Шизофренията можа да започне като биполярно разстройство – като мания с повишено настроение, обърканост, оживеност в движенията и говора. Или като депресия – с намаляване на интересите, страх от болести, силно отслабване на волята за живот, опити за самоубийство. Шизофренното разстройство може да започне и с остър шизофренен пристъп – с неустойчиво настроение, повишена чувствителност и тревожност, на фона, на които се развива налудността. Острият епизод трае обикновено между 2 седмици до два месеца.

Описаните варианти на началната фаза на шизофрения  с изключение на острия шизофренен епизод могат да протичат продължително време без да се стигне до активната фаза на болестта. От своя страна острият шизофренен епизод може да остане единствен в живота на пациента, може да прогресира в активната фаза на шизофренията или да бъде предвестник на началото на биполярно афективно разстройство.

Активният стадий на шизофренното разстройство може да протече по някой от следните начини:

  • Прогресиращо – симптомите постепенно се засилват, като се стига до изразено нарушение на социалните функции. Този тип протичане се нарича злокачествена шизофрения;
  • Пристъпно–прогресиращо – болестта се развива непрекъснато на фона на пристъпи, следвани от непълни ремисии;
  • С ремисии – заболяването протича с разгърнати остри пристъпи, следвани от пълни ремисии. Това е доброкачествено протичане на заболяването;
  • Еднопристъпна шизофрения – острият епизод може да завърши с пълно оздравяване или да завърши с леко нарушение на социалните функции и лека промяна на личността.

Форми на шизофренията

Ядрени форми:

  • Параноидна – срещат се преживявания за отнемане или предаване на мисли, налудности за контрол, за въздействие, слухови халюцинации, които могат да заповядват на пациента да направи нещо или да коментират поведението му. Обикновено съзнанието се владее от мисли за преследване, подслушване. В поведението и речта на околните открива значение, което се отнася до него;
  • Хебефрения. Това е форма на шизофренията, която протича прогресивно с обостряния на симптомите, но без ясни пристъпи. На фона на резки колебания в настроението може да се прояви със силно ексцентрично поведение, сексуално или сексуалноагресивно поведение;
  • Кататония. При тази форма са много характерни нарушенията на волята. Типични са пристъпи с много активни движения до пристъпи с пълна липса на движения.

Шизотипни разстройства – Това са разстройства, които наподобяват шизофренията по нарушенията в поведението, мисленето или настроението, но няма истински, типични шизофренни нарушения. Симптомите на тези разстройства са:

  • дистанцираност;
  • невъзможност да се изпита удоволствие;
  • ексцентрично поведение;
  • склонност към самоизолация;
  • редки, бързопреходни епизоди с интензивни халюцинации и налудности;
  • нарушение във възприятието на собствения външен вид.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата шизофрения се поставя след достатъчно дълго наблюдение на болния, щателно разпитване не само на пациента, но и на неговите близки. Диагностичният процес завършва с оценка на покритите от болния критерии, необходими, за да се постави тази сериозна диагноза.

С какво може да се обърка?

Понякога психози, които наподобяват шизофренията могат да бъдат проява на някакво друго заболяване като злоупотреба с амфетамини, темпорална епилепсия, хорея на Хънтингтън, тумори на мозъка. Важно е също така   разграничаването на шизофренията от психотичния епизод и шизо-афективното разстройство.

Как се лекува?

Лечението е преди всичко медикаментозно с антипсихотици под контрола на психиатър. Лечението не бива да се спира самостоятелно, а да се следва стриктно предписаната терапия. При резистентни на терапията и тежки случаи не е изгубила своето значение и електроконвулзивната терапия.

Как да се предпазим?

По отношения на профилактиката на шизофренията не могат да бъдат посочени еднозначни мерки, които да бъдат взети, поради многото и недостатъчно потвърдени фактори, отговорни за изявата на това заболяване. При наличие на фамилна обремененост е добре да се избягва хроничният стрес.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Важно е болните да приемат предписаните им от специалиста медикаменти, като по този начин се осигурява т.нар. поддържаща фармакотерапия, която може значително да забави прогредиентния ход на заболяването.

Болните е добре да бъдат включени в терапевтични общества и групи, в които да се осигурява поддържане на оптимално ниво на социална вградимост и сензитивност.