Шум в ушите (тинитус)

Шум в ушите (тинитус)

Шумът в ушите, наричан още тинитус или звънене в ушите, е усещането за бучене, „пищене“, бръмчене, съскане, звънене, свиркане или други звуци, без този звуков феномен обективно да е наличен. Шумът може да бъде прекъснат или непрекъснат и може да варира по своята сила. Често пациентите се оплакват само тогава, когато фоновият шум е нисък (например през нощта). Тогава, докато се опитват да заспят в тиха стая, те най-ясно долавят тинитус. В редки случаи звукът бие в синхрон със сърдечната дейност (пулсиращ тинитус).

Тинитус е медицински термин за слухово възприятие на звуци при липсата на такива в обкръжаващия свят. Шумът в ушите  може да бъде единственият или най-важният симптом или компонент на заболяване на слухово-вестибуларната система (нарушение на слуха, дисторзия на звука, рекруитмент, чувство на тежест или болка в ухото, световъртеж, нестабилност или замъглено виждане). Шумът в ухото може да бъде придружен с неприятни усещания, безпокойство или депресия. Анатомични и физиологични доказателства установяват наличие на соматосензорно влияние върху произхода и модулацията на тинитуса.

Шумът в ухото може да не бъде повече смятан предимно за увреда на слуховия анализатор, но повече се смята за проява на неврална реакция на мултисензорните неврони спрямо дразнения от външната среда. Има нови различни методи за изследване на тинитуса, включващи и психо-физиологични такива. Лечението на шума в ухото е изключително трудно. Няма специфична терапия, но лечението би трябвало да е етиологично дефинирано и комплексно.

Тинитусът е медицински термин за перцепция на звук или шум в отсъствие на акустична стимулация. Терминът произлиза от латинската дума за звънене – „tinnere“. Слуховото възприятие за тинитус е изключително разнообразно, като включва: жужащ, свиркащ, бръмчащ, бучащ звук.

Шумът в ушите  може да бъде: слаб, среден или силен; остро проявяващ се или хроничен; нискочестотен или високочестотен; постоянен или периодичен; пулсиращ или ритмичен; да се усилва в тиха или в шумна среда; да се чува в едното ухо, в двете уши или в цялата глава; с различни вариации през нощта и през деня; компенсиран – да не пречи на работоспособността, или декомпенсиран – да пречи на качеството на живот и работа. Шумът в ухото може да е синхронен с ударите на сърцето или с дишането.

Шумът в ушите  може да е единствен симптом или да е част от отологични и отоневрологични оплаквания като намален слух, неправилно възприятие на звука, рекру- итмант, чувство на тежест и болка в ухото, световъртеж, нестабилна походка и др. Шумът в ухото може да се съчетава или да предизвиква психологични и пси-хиатрични симптоми като главоболие, раздразнителност, потиснатост, безпокойство, депресия.

Шумът в ушите  трябва да бъде отдиференциран от слуховата халюцинация на думи, звуци или песни, симптом, характерен за психиатрични заболявания. Хиперакузисът или звуковата и шумова нетолерантност може да съпътства тинитуса. Пациентите с хиперакузис се оплакват от дискомфорт към и особено болезнена чувствителност към високи звуци. Хиперакузисът трябва да се отдиференцира от рекруитмана, който представлява възприятие на абнормно бързо увеличение на гръмкостта на звуците.

Колко често страдат хората от шум в ушите?

Шумът в ушите е често оплакване, което засяга приблизително 50 милиона възрастни в САЩ (според други автори 35 млн.). За България подобна статистика не е известна, но след екстраполиране на данни от други страни в региона, се оказва, че грубо 10-15% от населението страдат в известна степен от шум в ушите. За повечето хора състоянието е просто дискомфорт. В тежки случаи, обаче, тинитусът може да доведе до проблеми с концентрацията и съня. В крайна сметка може да доведе до проблеми в работата и личните взаимоотношения, което води до психическо безпокойство и намалено качество на живот.

Видове шум в ушите

• Субективен тинитус, когато шумовете, които единствено пациентът чува. Дори и шумът да бъде възприет като много силен, той се чува само от страдащия;
• обективен тинитус, по-рядко срещано състояние, когато шумовете могат да бъдат чути от пациента и лекаря със стетоскоп.

Обобщено субективният шум може да се групира по следния начин:

1. Физиологичен тинитус.
2. Тинитус с кохлеарен произход. При този вид е налице продължителна по-висока възбудимост на вътрешните ресничести клетки, както при високо шумово въздействие.
3. Тинитус, свързан с невросензорно намаление на слуха. Загубата на слуха води до спадане на периферния неврален отговор и повишаване на кортикалната хиперактивност, което води до функционални промени в слуховата корти- кална област. Този тип тинитус се описва като „слухово фантомно усещане“ и се асоциира с тонотопна реорганизация на кортикалната карта. Намалението на латералното инхиби- ращо заглушаване има съпътстващ ефект на намален кохлеарен отговор.
4. Тинитус със соматичен произход. Соматосензорната модулация на слуховата система може да бъде предизвикана от дисторзия на мандибуларната става, дисфункция на масетрите и остеохондроза на шийните прешлени.
5. Последният вид тинитус включва дисфункция или лезия в ствола или централната нервна система. Трудно диагностирана, но важна патология е кохлеовестибуларният компресивен синдром. При него има връзка между кръвоносните съдове, които са в близост до кохлеовестибуларната система и лицевия нерв. Шумът в ушите  при този синдром прилича на шум от клавиатура на стара пишеща машина.

Патогенезата включва васкуларен конфликт в сегмента на осмия черепномозъчен нерв в областта на вътрешния слухов проход. Отделен механизъм включва лимбичната система. Този вид тинитус е описан в литературата като неврофизиологичен модел на Jastreboff. Суперселективна фармакологична анестезия и невроизображението на амигдало- хипокампа демонстрира разстройство на лим-бичната система при пациенти с тинитус.

Шум в ушите и загуба на слух

Въпреки че шумът в ушите често се свързва със загуба на слуха, той сам по себе си не причинява слухова увреда, нито пък слуховата загуба причинява тинитус. Всъщност част от хората с тинитус не изпитват никакви затруднения да чуват външните шумове и реч. В някои случаи дори стават толкова чувствителни към звука (хиперакусис), че трябва да предприемат стъпки, за да заглушат или маскират външните шумове.

Причини за шум в ушите?

Обикновено се смята, че шума в ушите  се заражда в кохлеята и е симптом на налично отологично заболяване. Новите проучвания обаче показват, че произходът на шума в ушите са централните слухови пътища и слуховата зона на мозъка. За да се докаже тази теория, изследователите са използвали електрофизиологични изследвания на експериментален животински модел за съставяне на карта на мозъчната активност чрез невроскениране; както и проследяване на мозъчната невронна активност при пациенти с предизвикан тинитус. Проучванията показват висока степен на ангажираност на слуховите пътища и тяхната връзка с кохлеарната дисфункция при пациенти с тинитус. Шумът в ушите  се предизвиква от реорганизация на централните слухови пътища и слуховата кора, като е налице липса на супресия на невронната активност.

Продължителното излагане на силни звуци е най-честата причина за шум в ушите. До 90% от хората с тинитус имат известно ниво на загуба на слуха, предизвикано от излагане на силен шум. Шумът причинява трайно увреждане на чувствителните на звука клетки на кохлеята – спираловидно оформения орган във вътрешното ухо. Дърводелци, пилоти, рок музиканти, строители и инженери са сред тези, чиито работни места ги излагат на риск, както и хора, които работят с верижни триони, пистолети или други шумни устройства или които многократно слушат силна музика. Еднократна експозиция на внезапно силен шум може също да предизвика тинитус.

Различни други състояния и заболявания могат да доведат до тинитус. Причините, които могат да доведат до поява на шум в ушите, са следните:

• въздействие на силен шум – битов или произ-водствен;
• отологични заболявания с проводно намаление на слуха – cerumen, otosclerosis, otitis serosa;
• заболявания с невросензорно намаление на слуха- перманентна шумова травма, Мениерова болест, презбиакузис, автоимунни заболявания на вътрешното ухо, генетична невросензорна глухота, лабиринтит или кохлеит;
• ретрокохлеарна невросензорна слухова загуба или патология на понтоцеребеларния ъгъл – кохлеовестибуларен компресивен синдром, neurinoma acoustici;
• дисфункция на ствола и слуховата кора – мозъчен тумор, лезии на бялото мозъчно вещество;
• общи или фокални кортикални дисфункции, включително депресия;
• токсикологични или фармакологични ефекти;
• соматични заболявания – цервикална патология, дисфункция на темпоромандибуларната става.
• Запушвания на ушите поради натрупване на ушна кал, ушна инфекция или рядко доброкачествен тумор на нерва, който ни позволява да чуваме (слухов нерв)
• Някои лекарства (рядко) – аспирин, някои видове антибиотици, противовъзпалителни средства, успокоителни и антидепресанти, както и хининови лекарства; тинитусът е цитиран като потенциален страничен ефект на около 200 лекарства, отпускани с рецепта и без рецепта. Това не означава, че във вашия случай това непременно е така.
• Естественият процес на стареене, който може да причини дегенеративни процеси на кохлеята или други части на ухото;
• Болестта на Meniere, която засяга вътрешната част на ухото;
• Отосклероза, заболяване, което води до закаляване на малките кости в средното ухо;
• Други нелекувани заболявания и състояния като високо кръвно налягане, сърдечно-съдови заболявания, проблеми с кръвообращението, анемия, алергии, недостатъчна активност на щитовидната жлеза, автоимунни заболявания и диабет;
• Проблеми с шията или челюстта, като например синдром на темпорамондибуларната става;
• Увреждания на главата и шията;
• Неизвестни причини.

Шумът в ушите може да се влоши при някои хора, ако прекаляват с употребата на алкохол, пушат цигари, пият кофеинови напитки или ядат определени храни. По причини, които все още не са напълно ясни на изследователите, стресът и умората изглежда, че влошават шум в ушите.

Лечение

Лечението бива индивидуализирано според потребностите на пациента и чувството на дискомфорт или намалено качество на живот. При всички положения то следва да се извършва под контрол на отоневролог, специалист по УНГ или невролог. То може да включва:

Обучението с акцент върху снемане на стреса и напрежението, промяната на работното място, консултацията и индивидуализираната психотерапия са важна част от комплексното лечение на шума в ушите (особено, ако липсва точна причина). За справяне със стреса и за промяна на реакцията на тялото към шума в ушите. Съществува и специална програма за лечение, наречена Tinnitus Retraining Therapy [TRT], която съчетава определени фонови звуци с цел десенсибилизация, предназначени да помогнат на хората да потиснат звуците от техния шум в ушите.

В някои случаи са подходящи медикаменти срещу безпокойството и депресията (използват се широка гама от антидепресанти). Други лекарства, като диуретици, мускулни релаксанти, антиконвулсанти и антихистамини, също се използват след лекарско предписание.

Специални слухови апарати, електронни маскиращи устройства или и двете, често се използват, когато други методи не успяват да постигнат контрол. Кохлеарни импланти и кохлеарни стимулиращи устройства могат да бъдат също използвани при тежки, неконтролируеми случаи на тинитус. В някои случаи, макар и рядко, също се прибягва към инжекции на лидокаин директно във вътрешното ухо.

Прогноза

В отделни случаи, когато шумът в ушите е причинен от инфекции или запушвания на ухото,  той може да изчезне след провеждане на правилно лечение на основната причина. Често обаче тинитусът продължава, след като се излекува основното заболяване. В такъв случай други терапии – както конвенционални, така и алтернативни – могат да доведат до значително облекчение, като намалят или покрият нежелания звук.