Синдром на Шварц – Бартер

СЪДЪРЖАНИЕ

  • Синдром на Шварц – Бартер (Schwartz – Bartter)
  • Диагноза, диференциална диагноза и лечение

Определение за синдром на Шварц – Бартер

Налице е патологично повишена секреция на антидиуретичен хормон (АДХ) с развитие на водна задръжка и хипонатриемия в резултат на разреждане.

Синдромът на Шварц – Бартер (Schwartz – Bartter) не трябва се греши със синдрома на Бартер (унаследявано бъбречно тубулно нарушение със загуба на калий и развитие на хипокалиемия).

Етиология

  • Паранеопластичен синдром (особено дребноклетъчен бронхиален карцином – 80% от случаите)
  • Отпадане на хипофизната регулация на АДХ: процеси в белия дроб (например пневмонии), заболявания на ЦНС (менингит, апоплексия и др.)

Kлинична картина

  • Липса на апетит
  • Гадене, повръщане, главоболие, мускулни гърчове
  • Раздразнителност, настъпване на личностни изменения
  • Евентуално водна интоксикация с неврологични симптоми (ступор, гърчове)
  • Липсват отоци, тъй като водната ретенция възлиза на около 3 – 4 литра

Лабораторни данни

  • Хипонатриемия (често < 110 mmol/l), хипоосмоларитет на серума
  • Въпреки хипотонията на извънклетъчната течност се отделя концентрирана (хипертонична) урина (> 300 mOsmol/l)
  • Нормална функция на надбъбреците и на бъбреците
  • Плазменият АДХ е в норма или повишен (при другите форми на хипонатриемия плазменият АДХ не може да бъде определен)