[lwptoc depth=“1″]

Синдром на дразнимото черво (Колон иритабиле)

„Дразнимо дебело черво“ или colon irritabile е клиничен синдром, който се характеризира с мотилитетни нарушения (нарушения в чревната моторика), запек, болкова или безболкова диария и други оплаквания. Касае се за функционални нарушения без органична причина, при които основна роля играят психични фактори.

От какаво се причинява?

В основата на заболяването стоят главно психични фактори. Различни дразнители – психо-емоционални, алиментарини (от храната), нервно-хуморални, медикаментозни, както и други заболявания предизвикват по-интензивна реакция на дебелото черво в сравнение с нормалната. При това заболяване обичайни дразнители на дебелото черво предизвикват болка. Значение оказват и конституционални фактори – особености на организма, пол, съпътстващи заболявания. Съотношение жени – мъже е 2:1.

Какви са болестните промени?

Основният патологичен момент са мотилитетните нарушения (нарушения в чревната моторика). Под действие на изредените дразнители настъпват сегментни контракции (съкращения) на колона, които повишават интралуменното налягане (налягането в лумена – кухината на дебелото черво).
Това забавя пасажа на чревното съдържимо, увеличава всмукването на вода, което води до втвърдяване на изпражненията и болезнен запек. Отпускането на тонуса води до диария. Нормалните дразнители върху дебелото черво предизвикват болка.

Какви са симптомите?

Различни психични, хранителни и други фактори водят до чувство на неудобство, тежест, разпъване, парене, коликообразна болка. Оплакванията могат да обхващат целия корем. Най-често са локализирани в долната лява част на корема и по хода на дебелото черво. Болката се появява обикновено преди или след дефекация. Друг симптом е появата на слуз в изпражненията.
Те могат да придобият вид на овчи изпражнения – скибала. Често се наблюдават и други функционални нарушения – мигрена, гадене, оригване, болка в епигастриума. При преглед на пациента може да се установи спастично свит колон. Лабораторните изследвания са нормални.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата се поставя на базата на хроничното протичане и вида на оплакванията – обикновено пациентите са здрави, в добро общо състояние и нямат загуба на тегло. Задължително е отхвърлянето на туморни или възпалителни заболявания на червото чрез образно изследване. Най-често се извършва ректосигмоидоскопия – оглеждане на дебелото черво чрез апарат – ендоскоп. Може да се направи и ехографско изследване на коремни органи и на хода на дебелото черво. Изключването на органично заболяване е задължително.

С какво може да се обърка?

Подобни оплаквания може да има при възпалителни и туморни заболявания на дебелото черво – улцерозен колит, дивертикулит, колики на уретерите (пикочопроводите), аднексит, ингвинална херния и др. Когато оплакванията са предимно от горната част на коремната област, те наподобяват тези при различни заболявания на стомаха, хранопровода, слезката, панкреаса.

Как се лекува?

Ефикасно лечение не е известно. В отделни случаи могат да бъдат полезни диетични мерки – богата на баластни вещества храна, отстраняване на индивидуално непоносими хранители съставки. При коремни болки и тежест може да се вземат спазмолитици.

Как да се предпазим?

Заболяването се развива по неизяснени причини. Измененията и мотилитените нарушения са функционални. Препоръчва се избягване на храни и други дразнители, които индивидуално оказват неблагоприятен ефект. По възможност намаляване на психичните обременяващи фактори може да окаже благоприятен ефект у конституционално предразположени индивиди.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Благоприятно въздействие има пълноценен разговор с лекаря за изясняване безобидността на находката. Облекчаване на симптоматиката може да настъпи при вземане на някои диетични мерки и избягване на стресогенни фактори. Мазни храни, мляко, кофеинови напитки, шоколад оказват неблагоприятен ефект върху лесно дразнимото черво. Плодовете и зеленчуците могат да облекчат оплакванията.