Опаразитяване със свинска тения (Тениоза и Цистицеркоза)

Опаразитяване със свинска тения (Тениоза и Цистицеркоза)

Опаразитяването със свинска тения (тениоза) спада към групата на хелминтните заболявания. Хелминтите са многоклетъчни организми, които причинияват заболявания наречени хелминтози. Те протичат основно със засягане на стомашно-чревния тракт и чревни разстройства.

От какаво се причинява?

Причинител на тениозата е свинската тения – Taenia solium. Хелминтите, паразитиращи у човека, се делят на 3 класа: клас Nematoda – кръгли червеи и смукалници, клас Cestoda – лентовидни червеи и клас Trematoda – плоски червеи. Тениите се отнасят към клас Cestoda (Cestoidea). Свинската тения е дълга 1,5- 6 м.
Притежава главичка (сколекс) със сферична форма, 4 смукала и хоботче с двоен венец от кукички. Хермафродитните членчета на тенията са около 1000 на брой, имат правоъгълна форма и харкатерен строеж на яйчници, семенници и матка с 8-12 разклонения. Ларвната форма на свинската тения се нарича Cysticercus cellulosae и представлява малко мехурче, изпълнено с прозрачна течност. На едната си страна то съдържа млечнобелезникава пъпчица, която представлява сколексът на бъдещата тения.

Какви са болестните промени?

Половозрялата тения паразитира в тънките черва на крайния гостоприемник – човека. Чрез фекалиите си той отделя във външната среда членчета на тенията – проглотиди. След разкъсване, от тях се освобождават способни да заразяват яйца. Тези яйца се поглъщат от междинния гостоприемник – свинята, в чиийто стомах се освобождават т.нар. онкосфери. Те активно проникват през чревната стена и чрез кръвта достигат до всички органи и тъкани. Там, след 2-4 месеца, в процеса на биологично развитие, от тях се образуват цистицерки – ларвната форма на тенията. Тези цистицерки остават жизнеспособни от 3 до 10 години. Те се локализират предимно в мускулатурата, но също и във вътрешни органи – сърце, мозък, очи.

Човек се заразява при консумация на цистицеркозно свинско месо. Погълнатите цистицерки, под въздействието на стомашния и чревния сок, излизат от капсулата си (ексвагинират се) и се прикрепят към лигавицата на тънкото черво. Тук те достигат полова зрялост и биологичният цикъл се затваря. Той трае около 2 – 2,5 месеца – време за достигане на полова зрялост на тенията. В чревния тракт свинската тения може да живее 10 – 15 години.

Възникването на клиничните прояви се дължи на механичните и токсоалергичните фактори на паразита и неговото биологично развитие.

Източник на заразата е само опаразитеният човек, който е краен гостоприемник, тъй като в него се развива половозрялата форма на паразита. Междинни гостоприемници са домашната и дивата свиня, както и говедо, овца, коза, кон, котка, лисица и др. Човек се заразява при консумация на сурово, или недобре термично обработено цистицеркозно месо.

Човек може да се яви и междинен гостоприемник на свинската тения. Заболяването се нарича цистицеркоза. Това става, когато човек погълне отделените с фекалиите във външната среда (от опаразитен човек) членчета, съдържащи инвазиоспособни яйца. Инвазирането може да стане чрез поглъщане на замърсени хранителни продукти, чрез автоинвазия при лоша лична хигиена и др. Симптоматиката в този случаи се определя от локализацията на цистицерките. Настъпват възпалителни и токсоалергични промени в съответната тъкан.

Какви са симптомите?

Когато човек е краен гостоприемник – тениоза, заболяването се изявява основно със симптоми от страна на стомашно-чревния тракт: диспептичен синдром (липса на апетит, тежест и подуване в коремната област, повишено газообразуване, горчив вкус в устата), гадене, повръщане, болки в корема, чревно разстройство. Може да се наблюдават и неврологични симптоми – главоболие, световъртеж, нарушен сън, рядко епилептиформени припадъци. Тениозата може да протече и безсимптомно. Единствен признак на заболяването може да бъде появата на членчета на тенията във фекалиите във вид на „верижки“, които да се забележат от пациента.

Изявата на неврологична симптоматика трябва да насочи към цистицеркоза, тъй като цистицерките най-често се локализират в централната нервна система – в областта на мозъчната кора, мозъчната база или мозъчните стомахчета, както и в гръбначния мозък.
Симптоматиката може да бъде най-разнообразна в зависимост от засегнатите мозъчни центрове. При очната цистицеркоза може да се наблюдава общо нарушение на зрението, оток на ретината, кръвоизливи, възпаление или отлепване на ретината. По-редки форми на цистицеркозата са мускулната и подкожната. Развива се възпаление на мускулната тъкан – миозит с болка и набъбване на мускулите, което води до атрофия впоследствие. При локализация на ларвите в сърцето, може да се развие клапен порок.

От лабораторните показатели при опаразитяване със свинска тения се откриват промени в периферната кръвна картина – леко изразена анемия, левкопения и умерена еозинофилия.

Как се поставя диагноза?

Към опаразитяване със свинска тения насочва клиничната картина – диспептичен и неврологичен синдром. Диагнозата се потвърждава с помощта на специфични паразитологични изследвания. Могат да се вземат различни материали за изследване – фекални проби, перианален секрет, проби от съмнително месо и месни продукти. Видовото определяне на тенията може да стане по няколко начина:

• макроскопска диагностика – определяне характеристиките на тенията и нейните части чрез оглед. Описват се харкатеристиките на главата, членчетата и половата система;
• микроскопска диагностика – микроскопиране на сколекса и членчетата на тенията, както и микроскопско изследване на хелминтните яйца – хелминтоовоскопия;
• санитарно-паразитологично излседване на цистицерки в месни проби.

При поставянето на диагнозата трябва да се вземат предвид и промените в кръвната картина. При съмнение за цистицеркоза задължително се правят образни изследвания – рентгенография на черепа, скенер, ехография, ангиография, офталмоскопия и др. Може да се вземе и биопсичен материал за хистологично изследване. Извършват се и имунологични проби – за откриване на антитела в серума на пациента. Такива проби са например ELISA, RIF и др.

При цистицеркоза на нервната система има и отклонения в показателите на ликвора.

С какво може да се обърка?

Поради диспептичния синдром паразитозите на стомашно-чревния тракт могат да се объркат с възпалителен процес от друго естество – гастроентероколит. Диференциалната диагноза е широка при засягане на нервната система – тумори, епилепсия, киста, мултиплена склероза и др. За уточняване спомагат лабораторните и образните изследвания, както и анамнестичните и епидемиологични данни – оплаквания, индивидуални особеност на индивида – професия, хигиена и т.н. Видовото разграничаване между различните хелминтози се извършва с помощта на специфичните паразитологични изследвания.

Как се лекува?

Препоръчително е провеждането на лечението да бъде в болнични условия и при постоянни медицински грижи, поради опасността от настъпване на цистицеркоза. Преди започването на медикаментозното лечение за половозрелите форми в чревния тракт, трябва да се направи очистителна клизма. Медикаментозното лечение се извършва по схема с противопаразитни препарати.

При цистицеркоза на нервната система може да се наложи и хирургично лечение. Освен противопаразитните препарати трябва да се проведе и симптоматично лечение – против мозъчния оток, алергичните реакции, евентуално срещу гърчова симптоматика: кортикостероиди, антихистаминови препарати, дехидратиращи средства, противогърчови и др.

Как да се предпазим?

На първо място личната профилактика от заразяване със свинска тения се извършва като не се консумира сурово или полусурово свинско месо, без ветеринарен преглед и добра термична обработка. Трябва да се спазва висока лична хигиена – измиване на ръцете след всяка дефекация и преди хранене, да не се консумират неизмити зеленчуци и плодове и да не се пие вода от неразрешени водоизточници.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

При поставяне на диагнозата трябва да се извърши лечението при специален режим и в болнична среда под медицински грижи. След проведено лечение болните трябва да извършат контролни паразитологични изледвания на 3-ти и 6-ти месец. Опаразитените трябва да се откриват рано и да не се допускат до работа в детски и хранителни заведения. На работещите в здравни, хранителни и детски заведения трябва да се извършват редовни контролни профилактични изследвания. Трябва да се извършва строг ветеринарно-санитарен контрол над свинското месо.