Синдром на спиране на дишането по време на сън (сънна апнея)

СЪДЪРЖАНИЕ:

  • Синдром на спиране на дишането по време на сън (сънна апнея)
  • Патогенеза и последствия от апнеята
  • Клинична картина
  • Диагноза и диференциална диагноза
  • Лечение и прогноза

Определение за синдром на апнея по време на сън (сънна апнея)

Апнея по време на сън представлява дихателна пауза с продължителност повече от десет секунди. Индексът на апнеята по време на сън представлява броят на апноичните периоди за един час сън. Индексът е патологичен при стойности над 10 / час. Апноичните фази по време на заспиване, които се наблюдават и у здрави, не се вземат предвид.

Среща се в до 10% от мъжете над 40-годишна възраст. Съотношението мъже/жени е 10:1. Този синдром се наблюдава често у хипертоници и хора с наднормено тегло. Честотният връх при мъжете е между 40-60 година от техния живот.

Етиология

  • Когато синдромът се съчетава с обструкция на горните дихателни пътища, cе говори за обструктивен синдром на апнея по време на сън (над 90% от случаите): понякога е налице колапс на фарингеалната мускулатура (оро- и назофарингса) поради спадането на нейния тонус по време на сън. Активността на дихателните мускули, a no такъв начин и дихателните движения се запазват. Благоприятстващи фактори са заболяванията в областта на оро- и назофарингса, като например тонзиларна хиперплазия, полипи в носа, изкривяване на носната преграда, макроглосия и други
  • Когато синдромът не е съчетан с обструкция на горните дихателни пътища (под 10% от случаите) се различават:
    • Централна дихателна апнея и първична алвеоларна хиповентилация (среща се рядко): в резултат на понижена чувствителност на хеморецепторите се стига до интермитентни нарушения в инервацията на дихателната мускулатура. Дихателните движения отпадат изцяло
    • Вторична алвеоларна хиповентилация при хронични белодробни заболявания, нервно-мускулни и скелетни заболявания