[lwptoc depth=“1″]

Сънна апнея

Апнеята по врме на сън представлява дихателна пауза с продължителност повече от 10 секунди. Броят на апнеичните паузи за един час се означава като Индекс на апнеята по време на сън (Respiratory Disturbance Index – RDI). Индексът е патологичен при стойности над 10 за час. Заболяването се среща по-често при мъже над 40-годишна възраст. Синдромът се наблюдава често у хипертоници и при лица с метаболитен синдром.

От какаво се причинява?

В по-големия процент от случаите апнеичните паузи се дължат на обструкция на горните дихателни пътища. Тогава се говори за обструктивен синдром на апнея по време на сън. Благоприятстващи фактори за развитие на обструкцията за заболявания в областта на оро- и назофаринкса – като например тонзиларна хиперплазия (разрастване на сливиците при хронични възпалителни процеси), полипи в носа, изкривяване на носната преграда, макроглосияретрогнатия и др. В 10% от случаите сънната апнея не се съчетава с обструкция на дихателните пътища.
Тогава апнеята може да се дължи на вторична алвеоларна хиповентилация поради белодробни заболявания. По-рядко се среща т.нар. централна дихателна апнея. Тя се дължи на понижена чувствителност на хеморецепторите, които имат отношение към инервацията на дихателната мускулатура. В този случай дихателните движения отпадат изцяло.

Какви са болестните промени?

При обструктивния синдром на апнея по време на сън (в над 90% от случаите) се наблюдават следните етапи – колапс на горните дихателни пътища – апнея – брадикардия с понижаване парциалното налягане на кислорода в кръвта и повишаване парциалното налягане на въглеродния диоксид – усилена дихателна работа; поради силно дразнене на хеморецепторите – реакция на събуждане (arousal), която се последва от отваряне на горните дихателни пътища след силно изхъркване. Това се последва от реактивна хипервентилация и тахикардия.

Описаните явления водят до чести нощни събуждания и рецидивиращи прекъсвания на съня. Те се съпровождат от нощна хипоксия и хиперкапнея. Последните са свързани с реактивна артериална и пулмонална хипертония и тахикардия и нощни ритъмни нарушения.

Какви са симптомите?

Клиничната картина се характеризира с фрагментиране на съня. Това предизвиква недоспиване, повишена уморяемост и сънливост през деня. По време на сън се наблюдава шумно и неравномерно хъркане с периоди на спиране на дишането по време на сън. Недоспиването води до намалена работоспособност през деня и повишен риск от инциденти по време на работа или шофиране. Нарушават се концентрацията и паметовите умения. Могат да настъпят личностни промени (склонност към депресия), нарушения в потентността, наблюдава се сутрешно главоболие и сухота в устата.

Нощните ритъмни нарушения са едно от сериозните усложнения на сънната апнея. Най-често по време на апнея сърдечният ритъм се забавя – брадикардия, а при събуждане се усилва – тахикардия. Тази промяна в сърдечната честота се нарича асоциирана с апнея синусова аритмия. При хипертоници предхождащата артериална хипертония може да се влоши по отношение на контрола на кръвното налягане. Ако няма такава, тя може да се появи. При съпътстващи сърдечно-съдови заболявания те могат да се влошат. Повишава се рискът от сърдечен инфаркт или инсулт, тотална дихателна недостатъчност, белодробна хипертония и белодробно сърце.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата се поставя на базата на анамнестични данни от друго лице – хъркане с рецидивиращи състояния на спиране на дишането. Клиничният оглед на горните дихателни пътища от специалист (ото-рино-ларинголог) подпомага диагнозата на обструктивен синдром на горните дихателни пътища. За точно поставяне на диагнозата трябва да се направи изследване на съня амбулаторни или в специализирана лаборатория. Препоръчва се дълготрайно измерване на различни показатели по време на сън – дишане, дихателни шумове, показатели при сърдечна недостатъчност, парциално налягане на кислорода по време на сън и т.н.

С какво може да се обърка?

Налага разграничаване от:

  • хъркане по време на сън без клинични данни за обструкция – среща се често при мъже над 50-годишна възраст;
  • сънливост през деня поради недоспиване, дължащо се на друга причина – недостатъчен сън при някои психични състояния, мозъчни заболявания и др.;
  • нарколепсия, която се характеризира с атаки на принудително заспиване, внезапна загуба на мускулен тонус, халюцинации по време на сън или при събуждане.

Как се лекува?

На първо място трябва да се коригират по възможност предразполагащите фактори за обструктивен синдром на апнея по време на сън. Сред тях за затлъстяване, изместване на носната преграда и др. При леката форма на синдрома преди сън може да се дават препарати, които намаляват обструктивния синдром на дихателните пътища.
В по-тежки случаи се предприема спонтанно нощно обдишване с повишено налягане посредством назална маска (nCPAP – nasal continuous positive airway pressure). Подаването на повишено налягане предотвратява колапса на дихателните пътища. При малка част от пациентите се налага подаване на по-високо налягане. Поради това се прибягва до BIPAP (bilevel positive airway pressure) – с повишени инспираторни и експираторни налягания. Хирургично лечение на обструктивния синдром се налага рядко. При назална девиация може да се направи ринохирургична корекция, а при обструкция в областта на мекото небце – пластика и т.н.

Как да се предпазим?

Профилактика може да се направи чрез избягване на рисковите фактори за обструктивен синдром на горните дихателни пътища. Препоръчва се хигиена на съня – режим, редовен ритъм на съня, спане в странично положение. Добре е да се избягва употребата на алкохол, никотин и медикаменти, които усилват апнеята като бета-блокери, сънотворни и седативни средства. Трябва да се провежда навременно лечение на възпалителни процеси в горните дихателни пътища.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

При нисък индекс на апнея (под 20/час) липсва повишена честота на фатални инциденти и повишена смъртност. С нарастване на стойностите на индекса – увеличаване на броя на апнеичните паузи за 1 час – рискът от сериозни инциденти и смъртност нарастват. Ето защо при изразена симптоматика се препоръчва лечение с nCPAP – nasal continuous positive airway pressure. Състоянието е сериозно и не бива да бъде подценявано.