Таласемия
Таласемия
Какво е Таласемия?
Таласемиите са хетерогeнна група наследствени анемии, които възникват в резултат на недостатъчен синтез или липса на една или повече полипептидни вериги на глобина в хемоглобиновата молекула. Дефектът може да засегне всяка от четирите полипептидни вериги на нормалните хемоглобини – α, β, γ или δ, като това определя и вида на таласемичния синдром. Най-чести са α- и β-таласемиите. В България най-често срещана е β-таласемията в нейната хетерозиготна форма.
β-таласемия
Хетерозиготното състояние (при носители на един нормален и един патологичен ген) се означава като Thalasemia minor. Анемията се изразява обикновено с леки промени, като част от тези хора са само носители на патологичния ген и без да боледуват могат да предават аномалията на поколението си. Изследването на хемоглобиновите фракции показва:
-
намален хемоглобин А1 (HbА1 );
-
увеличен хемоглобин А2 (HbА2) и
-
в част от случаите увеличен хемоглобин F (HbF).
Хомозиготното състояние (при носители на два патологични гена) се нарича още Thalasemia major или Болест на Cooley. Клинично се изявява след 6 месечна възраст с анемия, жълтеница, увеличение на слезката, монголоиден лицев череп и значително изоставане в растежа. Изследването на хемоглобиновите фракции показва:
-
много нисък или липсващ HbА1;
-
увеличен HbF, който може да достигне до 90% от общия хемоглобин и
-
вариращи стойности за HbА2 (нормален или повишен).
За диагнозата освен клиничната картина значение имат следните лабораторни показатели: пълна кръвна картина (ПКК), морфология на еритроцитите, ретикулоцити, някои биохимични показатели (желязо, билирубин, ЛДХ). Много важно и основно е изследването на хемоглобиновите фракции – определят се процентните съотношения на HbА1, HbА2 и HbF.