Атипичният тератоиден/рабдоиден тумор е силно злокачествен ембрионален тумор на централната нервна система, който често засяга деца под 3 години. Той грубо съставлява 1% – 2% от всички педиатрични тумори на централната нервна система. Последните данни показват, че това е най-често срещаният злокачествен тумор на централната нервна система при деца под 6 месеца.
Управлението на този агресивен тумор е свързано с множество диагностични и терапевтични предизвикателства. Въз основа само на радиологията и хистопатологията, разграничението на атипичен тератоиден/рабдоиден тумор от медулобластом или примитивен невроектодермален тумор е трудно и следователно този тумор често е бил погрешно диагностициран като примитивен невроектодермален тумор в продължение на десетилетия.
Наличието на обемисти хетерогенна твърдо-кистична маса с леко видима калцификация и интратуморна хеморагия, настъпващо извън средната линия при деца на възраст под 3 години, трябва да предупреди за възможността за атипичен тератоиден/рабдоиден тумор.

Рабдоиден тумор първоначално е описан от Бекуит и Палмър като вариант на тумор на Вилмс с рабдосаркоматозен компонент. Освен бъбреците, рабдоидни тумори са съобщени от много органи, включително меки тъкани и централната нервна система. Атипичният тератоиден/рабдоиден тумор на централната нервна система е признат за първи път през 1987 година.

Понастоящем представлява един от трите основни ембрионални тумори на централната нервна система в класификацията от 2007 година на Световната здравна организация и представлява клас IV поради силно злокачествения си характер. Туморните клетки показват хистологично разнообразие с комбинация на напречнонабраздени мускулни клетки и неевроектодермални, епителни и мезенхимни елементи, но липсват патогномонични разновидности на тератоми.
Следователно, той е означен като атипичен тератоиден/рабдоиден тумор. Въпреки напредъка в лечебните модалности, този силно злокачествен тумор носи мрачна прогноза. Досега няма консенсус по отношение на оптималното управление на този тумор. Критичното местоположение на тумора предотвратява пълната резекция и младата възраст на пациентите ограничава оптималната интеграция на лъчетерапия в управлението на този агресивен тумор.

Атипичният тератоиден/рабдоиден тумор е описан на почти всички места в централната нервна система, включително менингите, черепномозъчни нерви, гръбначния канал и екстрадурално. Съществува несъответствие по отношение на най-често срещаното място на тумора. Някои проучвания са показали еднакво участие на супратенториалните и инфратенториални региони.

Генетични сходства са открити в рабдоидните тумори. По-специално, хромозомна делеция на 22-а хромозома е много разпространено при атипичен тератоиден/рабдоиден тумор. Областта на хромозома 22 съдържа ген hSNF5/INI1, който изглежда функционира като класически тумор-супресорен ген. Повечето рабдоидни тумори имат INI1 делеции, независимо дали те се появяват в централната нервна система, бъбреците или другаде.

При макроскопско изследване тези тумори са хетерогенни, обемисти, лобулирани, ронливи, твърди, сиво до жълтеникавокафяви маси с области на некроза и кръвоизлив.

Атипичният тератоиден/рабдоиден тумор са хетерогенни тумори, които често са трудни за разпознаване само при хистопатология. Те показват комплексни хистологични модели, получени от интимна смес от примитивни невроктодермални елементи заедно с рабдоидни клетки (фигура 1). Рабдоидният фенотип се характеризира с големи клетки с изобилна еозинофилна цитоплазма, парануклеарни глобуларни цитоплазмични включвания, които съответстват на агрегати на междинни влакна, ексцентрично разположени ядра с везикуларен хроматин и виден еозинофилна нуклеола.

Примитивният невроектодермален компонент се характеризира с недиференцирани малки кръгли сини клетки. Мезенхимният компонент е представен от вретеновидни клетки в базофилен миксоиден фон. Епителните компоненти, които рядко се откриват, могат да бъдат наблюдавани като сквамозни, папиларни, аденоматозни или лентоподобни структури.

Митотичните фигури са чести (включително атипични митотични фигури), както и области на некроза и кръвоизлив. Въз основа само на хистопатологията, диференциацията на атипичен тератоиден/рабдоиден тумор от примитивни невроектодермални тумори и медулобластом остава трудна.

При имунохистохимията атипичен тератоиден/рабдоиден тумор показва полифенотипна реактивност, демонстрираща имуноположителност за виментин, епителиален мембранен антиген, актин, синаптофизин и, в по-малка степен, цитокератин, глиален фибриларен кисел протеин и неврофиламен протеин. Те са силно пролиферативни тумори и показват високи MIB-1 показатели за етикетиране.

Автор: д-р Теодора Тотева-Петкова