[lwptoc depth=“1″]

Тиреоидит на Хашимото

Тиреоидитът на Хашимото е най-честата форма на възпалително заболяване на щитовидната жлеза. Възпалението в случая има автоимунен характер и възниква по неясни причини. Засяга предимно жени и често се развива в съчетание с други автоимунни болести.

От какаво се причинява?

В някои случаи е налице фамилност, но причините за развитие на автоимунен процес остават неясни.

Какви са болестните промени?

По своята морфологична характеристика тиреоидитът на Хашимото е хроничен лимфоцитарен тиреоидит. Наблюдава се хронично възпаление на щитовидната жлеза, с наличие на лимфоцитни и плазмоцитни инфилтрати, които могат да образуват и фоликули.
Постепенно се разрушава жлезната тъкан, развива се фиброза, а в крайните етапи и атрофия на жлезата. Откриват се антитела, насочени срещу тиреоглобулина (специфичен за щитовидната жлеза белтък) – т.нар. ТАТ-антитела, както и срещу тиреоидината пероксидаза, антимикрозомни антитела (МАТ).

Какви са симптомите?

Много често заболяването се развива субклинично, особено в началото. В повечето случаи оплаквания настъпват при напреднал възпалителен процес на жлезата. Развива се картината на хипотиреоидизъм: наблюдава се отслабване на физическата и умствената дееспособност, повишена уморяемост, липса на инициативност, брадипсихия, запек, повишена чувствителност към студ, груб, дрезгав глас. Кожата е суха, студена, лющеща се, бледа, тестовата.
При генерализиран микседем се наблюдава наддаване на тегло. Наблюдават се още нарушения в сърдечната функция. Може да се развие т.нар. микседемно сърце – уголемено сърце, сърдечна недостатъчност. Повишава се серумният холестерол, което води до ранна атеросклероза. В днешно време рядко се развива микседемна кома. Тя се характеризира с екстремна брадикардия, хипотония, хипотермия, забавено дишане.

Макар и рядко, тиреоидитът на Хашимото може да се прояви клинично с картината на тиреотоксикоза (виж хипертиреоидизъм).

Как се поставя диагноза?

Поставя се на базата на клиничната картина (ако има оплаквания), доказване на антитела в серума: антитиреоглобулинови антитела (ТАТ), антимикрозомални антитела (МАТ). Диагнозата се подпомага от ехографското изследване на щотовидната жлеза, което показва хипо- до анехогенен образ на жлезата. Биопсията на жлезата потвърждава диагнозата – лимфоцитен тиреоидит.

Ако състоянието е довело до хипотиреоидизъм, той се доказва чрез изследване на нивата на щитовидните хормони и TSH (тиреотропен хормон). За придобитият хипотиреоидизъм е характерна следната констелация:

  • Нисък fT4 – свободен L-тироксин, висок TSH.

С какво може да се обърка?

Други причини за хипотиреоидизъм: струмектомия, лечение с радиойод, медикаментозно обусловен. Диагнозата се уточнява на базата на анамнезата, лабораторните изследвания, ехографията и евентуално биопсията на щитовидната жлеза.

Как се лекува?

При настъпил хипотиреоидизъм се провежда заместително лечение с L-тироксин. Дозата е индивидуална и се оптимизира при всеки отделен пациент според състоянието му и нивата на TSH.

Как да се предпазим?

Заболяването е автоимунно. Ефективна превенция не може да се направи.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Заместително лечение при настъпило хипотиреоидино състояние. Наблюдение при специалист и оптимизиране на дозата на хормоналния препарат според нуждата на пациента.