Тип-III анафилактични реакции

Тип-III анафилактични реакции

Какво са анафилактични реакции Тип-III?

Тип-III анафилактични реакции са реакции на свръхчувствителност от бърз тип между разтворими антигени с антитела. Те са причинени от тъканно отлагане на имунни комплекси, които съдържат малки разтворими антигени и висок афинитет IgG антитела, насочени към тези антигени. Локализираното отлагане на имунни комплекси активира FcyR носещи мастоцити и фагоцити и задейства каскадата на комплемента.

Кога настъпват анафилактични реакции тип-III?

Този тип реакции се случват, когато има излишък на антиген, което води до образуване на малки имунни комплекси, които се фиксират от комплемента и не се изчистват от кръвообращението. Това включва разтворими антигени, които не са свързани към клетъчната повърхност (за разлика от тези с тип 2 свръхчувствителност). Когато тези антигени се свързват с антитела, се образуват имунни комплекси с различни размери и форма.
Големите имунни комплекси могат да бъдат изчистени от макрофагите, но има затруднения при унищожаване на малки имунни комплекси. Тези имунни комплекси се вмъкват в малките кръвоносни съдове, ставите и гломерулите и водят до появата на симптоми. За разлика от свободните имунни комплекси, малките имунни комплекси, свързани към местата на отлагане (като стените на кръвоносните съдове) са много по-способни да взаимодействат с комплемента.

Такова отлагане в тъканите често предизвиква възпалителен отговор и може да причини увреждане. Причината за увреждане е в резултат на действието на така наречените анафилатоксини C3A и С5а, които медиират освобождаването на гранули от мастни клетки (от които хистамин може да предизвика уртикария) и струпване на възпалителни клетки в тъканта (главно тези с лизозомно действие, което води до увреждане на тъканите чрез фагоцитоза).

Развитие на тип-III анафилактични реакции

Развитието на тип-III анафилактични реакции може да отнеме часове, дни, седмици или дори да се развива, в зависимост от това дали има или няма имунологична памет. Обикновено клиничните характеристики се появяват след първоначалното въвеждане на антигена, когато депозираните имунни комплекси могат да предизвикат възпалителен отговор.

Реакцията на Артюс

Тип-III анафилактични реакции, като реакцията на Артюс, също принадлежи към групата на хуморални антитяло-медиирана реакции на свръхчувствителност. Имуноглобулините, участващи в тази реакция са IgG или IgM. Тази реакция се инициира, когато утаени антигени и антитела образуват комплекси в кръвта или тъкан, в резултат на васкулит и некроза. Тези антиген-антитяло комплекси водят до активиране на комплемента и освобождаване на вазоактивни и хемотаксични фактори. Реакцията на Артюс може да се получи от голямо разнообразие от антигени, включително често използваните терапевтични средства, такива като пеницилин, стрептомицин аминосалицилова киселина.

В имунопатологията, реакцията на Артюс спада към тип-III анафилактични реакции. Този феномен може да се наблюдава както у човека, така и при животните. Феноменът възниква след повторно вътрекожно или подкожно въвеждане на антиген в сенсибилизирани животни. Това води до възникване на локална реакция в кожата.

Ранна хиперергична реакция

В зоната на апликация се появява силно изразен оток и еритем на кожата в рамките на 1 час. През следващите няколко часа се развива хеморагия с некроза на кожата.

Реакцията протича през няколко етапа:

• начален – започва серозно-фибринозна ексудация, която е израз на свързване на антигена с антитялото
• пролиферативен – характеризира се с пролиферация на макрофаги и на плазматични клетки

Тази реакция се нарича „ранна хиперергична реакция“, тъй като за нея е особено характерна бързината, дори внезапността на появата й. Ексудацията настъпва много бързо, поради рязко повишена проницаемост на капилярите и малките кръвоносни съдове. Характерен е и рефлекторния спазъм на гладките мускули на съдовете.

Микроскопски се наблюдава масивна фибриноидна некроза на съдовата стена, оток и набъбване на екстрацелуларния матрикс. Около некротичната зона се вижда масивен инфилтрат от левкоцити и макрофаги. С помощта на имунофлуоресцентно изследване може да се докаже присъствието на антигена, антитялото и комплемента в съдовата стена.

Автор: д-р Теодора Тотева-Петкова