[lwptoc depth=“1″]

Мекотъканни травми на колянната става

Колянната става е подложена на натоварване, както от статичен, така и от динамичен тип. Нейната стабилност се обуславя от добрия мускулен баланс, укрепващи ставата връзки и съответните ставни пивърхности. Всяка една травматична повреда на мекотъканни структури, води до ставна нестабилност. Травматичното увреждане на колянната става е често, особено при спортисти и при пътно-транспортни произшествия.

От какаво се причинява?

Разнообразните мекотъканни увреди на колянната става възникват при травматични въздействия с различен механизъм, различно положение на ставата по време на травмата, различно положение на тялото и посока на действащата сила.

Какви са болестните промени?

Мекотъканните повреди на колянната става могат да засегнат:

  • Медиален колатерален лигамент – увредата варира от минимално разкъсване до пълна руптура на повърхностния и дълбокия слой на лигамента. Той може да бъде изтръгнат от бедрената инсерция или от тази на големия пищял;
  • Външен колатерален лигамент – увредата настъпва по-рядко, при форсирано движение във варусна (навътре) посока. Обикновено се съчетава с откъсване на костен фрагмент;
  • Предна кръстосана връзка – обикновено при директен удар в посока отпред-назад върху подбедрицата;
  • Задна кръстосана връзка – обикновено се съчетава с авулзионна фрактура на мястото на прикачване на връзката към медиалния кондил на бедрената кост;
  • Менискуси – латерален и медиален менискус. Много по-често повредите засягат медиалния менискус. Обикновено той се поврежда при торзионно движение на бедрото спрямо подбедрицата при фиксирано ходило. Медиалният мениск може да бъде разкъсан във вертикална посока, напречна посока, косо или в комбинация. Латералният менискус се разкъсва при въздействие на вътрешно-ротаторна сила върху подбедрицата спрямо бедрото.

Какви са симптомите?

Важен е механизмът, по който е настъпила увредата.

При разкъсване на медиален колатерален лигамент, се наблюдават кожни екхимози по протежението му, а пълното разкъсване води до ставен излив. При валгусен натиск (в посока навън) на нивото на подколенницата, може да се образува бразда на в областта на ставната цепка.

Рентгенографията при разкъсване на външния колатерален лигамент показва отзяване и увеличаване на ставната цепка латерално.

Патогномоничен симптом при разкъсване на предна кръстосана връзка е т.нар. предно чекмедже. При сгъване в колянната става на 90 градуса, се наблюдава абнормна подвижност на подколенницата напред спрямо бедрото. Винаги е налице и ставен излив, който трябва да се аспирир а преди прегледа.

При разкъсване на задна кръстосана връзка е типичен симптомът на задно чекмедже – получава се отново при сгъната 90 градуса колянна става. За да се получи отново е необходима аспирация на ставния излив и обща анестезия.

След травма на медиален менискус , ставата е оточна, с ограничена екстензия. Всеки опит за екстензия предизвиква болка и пружинно съпротивление. При палпация болката се описва по хода на ставната цепка. Налице е ставен излив.

Увредата на латералния менискус не води до блокаж на ставата.

Всички мекотъканни увреди на колянната става предизвикват т.нар. ставна нестабилност. Ротаторната нестабилност на ставата може да бъде:

  • Предно-медиална;
  • Предно-латерална;
  • Задно-латерална;
  • Задно-медиална;
  • Комбинирана нестабилност.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата е комплексна, понякога силно затруднена. Необходимо е да се проведе обстоен преглед и да се получи точна информация за механизма на настъпване на травмата. Задължително се прави стандартно рентгеново изследване, което включва тангенциална, тунелна, предно-задна и странична рентгенография. Обикновено при мекотъканни увреди на колянната става рентгенографиите са негативни. Обективна преценка на мекотъканните травми може да бъде направена чрез артроскопска диагностика, както и чрез ядрено-магнитен резонанс.

С какво може да се обърка?

Трябва да се направи диференциална диагноза между различните мекотъканни травми, както и да се изключи повреда на съдове, нерви, съпътстваща фрактура, изкълчване.

Как се лекува?

Лечението се извършва според вида на травмата. При пълно прекъсване на колатерални връзки се препоръчва оперативно лечение с цел бързо възстановяване на връзките преди разрастването на гранулационна тъкан. При травма на кръстосаните връзки, без разместване, която се съчетава с авулзионна фрактура, се препоръчва консервативно лечение – аспириране на ставния излив и гипсова имобилизация за 6-8 седмици. При травми на медиалния менискус консервативното лечение представлява пункция и аспирация на ставния излив, с последваща имобилизация. Ако обаче блокажите на ставата са чести, се препоръчва хирургично лечение и изваждане на повредения менискус, тъй като той се смазва от повтарящите се блокажи, което предизвиква дегенеративни промени по ставните повърхности. При увреждане на латералния менискус, той се отстранява оперативно.

Как да се предпазим?

Предпазване от травми и претоварване на колянната става.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Провеждане на лечение според вида на увредата. След имобилизацията се препоръчва ранна рехабилитация и лечебна физкултура. Упражненията за четириглавия бедрен мускул трябва да започнат веднага след като пострадалият е в състояние да ги извършва.