Тревожност

Тревожност: нормална реакция (емоция) в ежедневието в отговор на стресови стимули (като нова работа, първи учебен ден, предстоящ изпит, изказване пред много хора и други), характеризиращо се с напрегнатост, притеснение, безпокойство, нервност, загриженост, страх.

Симптоми при тревожност

Тревожността е емоция, която всеки усеща по-различен начин. Докато едни могат да усещат просто „пеперуди в стомаха“, други могат да загубят пълен контрол. Симптомите могат да бъдат от леки до тежки. По-леките включват слабо повишение на сърдечната честота, увеличена бдителност, затруднена концентрация, проблеми със съня. По-тежките – сърцебиене, повишаване на кръвното налягане, болка и стягане в гърдите, сериозна паника, недостиг на въздух.

Тревожността може да се изразява още в силно притеснение, кошмари, болезнени мисли и спомени, чувство на страх от конкретно място или събитие. Тя може да бъде симптом на широка гама от медицински и психични заболявания.

Какво е тревожна атака?

Тревожната атака е усещане за непреодолимо притеснение, страдание, опасение или страх. За много хора тя настъпва бавно, като състоянието може да се влоши с приближаване на стресовото събитие.
Пристъпите на тревожност варират значително и симптомите могат да се различават при отделните хора. Това е така, защото много от симптомите на тревожност не се проявяват при всички, а освен това могат да се променят с времето.

Най-честите признаци са:

  • усещане за слабост и замаяност;
  • недостиг на въздух;
  • сухота в устата;
  • изпотяване;
  • втрисане или горещи вълни;
  • изтръпване.
  • тревожната атака и паник атаката често се проявяват с едни и същи симптоми, но са различни състояния.

Тревожни разстройства

За разлика от тревожността, тревожните разстройства са група психични заболявания, които причиняват постоянно и непреодолимо безпокойство и страх. Прекомерната тревожност може да доведе до социално дистанциране, а това от своя страна води до влошаване на симптомите.

  • Видове тревожни разстройства:
  • генерализирано тревожно разстройство;
  • паническо разстройство;
  • социално тревожно разстройство;
  • смесено тревожно-депресивно разстройство;
  • обсесивно-компулсивно разстройство;
  • посттравматично стресово разстройство;
  • специфични фобии;
  • избирателен мутизъм и други.
  • Рискови фактори за появата на тревожно разстройство

Определени неща правят по-голяма вероятността от развитие на тревожно разстройство. Те се означават като рискови фактори. Такива са:

 

  • травма – преживяване на травматично събитие;
  • стрес – натрупване на неприятни емоции поради загуба на близък, здравословен проблем или друго;
  • алкохол и наркотици – злоупотребата с такива вещества може да повиши риска от тревожно разстройство;
  • ниска самооценка – отрицателните възприятия за самия себе си също може да са отключващ фактор;
  • насилие – много често емоционалното, физическо и сексуално насилие или пренебрегването в детството е свързано с тревожни разстройства на по-късен етап в живота.

Тревожността може да се дължи на:

  • Психични и поведенчески разстройства – паническо разстройство, фобии (агорафобия), обсесивно-компулсивно разстройство, посттравматичен стрес, тревожно разстройство, генерализирано тревожно разстройство, шизофрения, депресия, деменция, параноя, хипохондрия, постконтузионен синдром, соматоформни разстройства, дисоциативни разстройства (хистерии), мания, следродилна депресия, психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, опиоиди и други стимуланти (включително кофеин), биполярно афективно разстройство, рецидивиращо депресивно разстройство, остра стресова реакция, анорексия, булимия, сексуална дисфункция, непредизвикана от органично разстройство, нарушение на активността и вниманието.
  • Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата –
  • Базедова болест (Graves’ disease), хипергликемия, хипогликемия, дисфункция на щитовидната и паращитовидните жлези, болест на Уилсън (Wilson’s disease), карциноиден синдром, хипертиреоидизъм, синдром на поликистоза на яйчниците, тиреотоксикоза, недоимък на магнезий, недоимък на калций в храната, недоимък на витамин D, недоимък на цинк в храната, недостиг на витамини и минерали.
  • Симптоми, признаци и отклонения от нормата – шок.
  • Болести на органите на кръвообращението – стенокардия, инфаркт на миокарда, сърдечна недостатъчност, сърдечна аритмия, хипертония, белодробна емболия.
  • Болести на дихателната система – дихателна недостатъчност, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), остра дихателна недостатъчност, астма, астматичен статус.
  • Новообразувания – мозъчен тумор, феохромоцитом.
  • Болести на нервната система – енцефалит, множествена склероза, хорея на Хънтингтън, сънна апнея, болест на Паркинсон (Parkinson’s disease), болест на Алцхаймер (Alzheimer’s disease), безсъние, повишена сънливост (хиперсомния).
  • Инфекциозни и паразитни болести – невросифилис, бруцелоза, инфекциозна мононуклеоза, бяс.
  • Болести на храносмилателната система – улцерозен колит, болест на Крон (Crohn’s disease).
  • Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан – нодозен полиартериит, ревматоиден артрит, системен лупус еритематозус.
  • Външни причини за заболеваемост и смъртност – злоупотреба с медикаменти (антидепресанти, орални контрацептиви).
  • Болести на пикочо-половата система – синдром на предменструално напрежение, нарушения на менопаузата.
  • Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини – анафилактичен шок.
  • Фактори, влияещи върху здравното състояние – преумора, стресово състояние.

Кога да потърсите медицинска помощ?

На първо място при силно безпокойство, притеснение и напрегнатост е необходимо да се консултирате с вашия лекар. Той ще извърши преглед, с който да установи дали се касае за някакво медицинско състояние, което изисква лечение.

При необходимост може да ви насочи към психолог или психиатър – специалисти в диагностицирането и лечението на състояния свързани с психичното здраве.

Не се колебайте да потърсите лекарска помощ, ако:

  • имате усещането, че се тревожите прекалено много и това ви пречи на работата и взаимоотношенията;
  • смятате, че не може да контролирате тревожността, притеснението и страха, който изпитвате;
    се чувствате депресиране и имате проблем с алкохол или наркотици;
    смятате, че тревожността, която изпитвате е свързана с физически проблем;
    имате суицидни мисли.

За да се постави диагноза тревожно разстройство е необходимо лекарят да извърши преценка на състоянието ви – това включва обсъждане на вашите мисли, чувства и поведение. Тревожните разстройства често се появяват заедно с други проблеми свързани с психичното здраве – като депресия или злоупотреба с вещества – които могат да направят диагнозата по-трудна.

Усложнения

Тревожност, която продължава дълъг период от време и симптомите започват да се влошават преминава в тревожно разстройство.

Тревожното разстройство може да влоши психическото и физическото състояние. То би могло да доведе до:

  • депресия;
  • злоупотреба с наркотици;
  • проблеми със съня (безсъние);
  • проблеми с храносмилането;
  • главоболие;
  • социална изолация.
  • проблеми в училище или на работното място;
  • самоубийство.

Как сами да се погрижим за себе си при тревожност?

Промените в начина на живот могат да бъдат ефективен начин да се превъзмогне част от стреса и тревогата, с които трябва човек да се справя всеки ден. Повечето от естествените „лекарства“ се състоят в грижа за тялото, занимаване със здравословни дейности и избягване на нездравословните.

Това включва:

  • достатъчно сън;
  • здравословно хранене;
  • умерена физическа активност (упражнения);
  • медитация;
  • избягване на алкохола;
  • избягване на кофеина;
  • отказване на цигарите.

Освен това някои изследвания предполагат, че определени храни и напитки могат да имат благоприятно въздействие при тревожност. Примери за такива са:

  • сьомга;
  • куркума;
  • тъмен шоколад;
  • кисело мляко;
  • зелен чай;
  • лайка.

Допълнителна информация за лечението може да намерите в темата: „Лечение при тревожност“.

Превенция

Няма как да се предвиди със сигурност какво ще накара определен човек да развие тревожно разстройство, но може да се предприемат някои действия, за да се намали въздействието на симптомите, ако човек е прекалено разтревожен.

Потърсете помощ навреме – тревожността, подобно на много други състояния, засягащи психичното здраве, може да бъде по-трудна за лечение, ако изчакате и премине в тревожно разстройство.

Активност – не бездействайте! Участвайте в дейности, които ви харесват и ви карат да се чувствате добре.
Избягвайте употребата на алкохол и наркотици – употребата на алкохол и наркотични вещества може да влоши тревожността.