Тригеминална невралгия (Болка по хода на троичния нерв)

[lwptoc depth=“1″]

Тригеминална невралгия (Болка по хода на троичния нерв)

За заболяването са характерни пристъпи от остра, стрелкаща до степен на нетърпимост, болка по хода на един или няколко от клоновете на троичния нерв (nervus trigeminus). Най-често са засегнати втори и трети клон на троичния нерв, съответно n. maxillaris и n. mandibularis.

От какаво се причинява?

В около 80% от случаите причината за тригеминална невралгия е т. нар. съдово-нервен конфликт. При това състояние някой от близко разположените до нервния ствол съдове притиска и предизвиква хронично дразнене в нерва. Невралгията на троичния нерв може да е резултат и от налично друго първично заболяване. Такова може да бъде тумор в задната черепна ямка, аневризма на базиларната артерия, мултиплена склероза и др. В тези случаи се говори за симптоматична невралгия.

Какви са болестните промени?

Патогенезата на болковия синдром при тригеминална невралгия не е напълно изяснена. Предполага се участие на хипоталамични структури във формирането на хроничния болков синдром.

Какви са симптомите?

Характерно за болката при пристъпа на тригеминална невралгия е нейното внезапно начало, провокирано от шум, полъх на вягъра, докосване, силна светлина, дъвкане на храна и т. н. Болката е много силна и има стрелкащ характер, като се разпространява по хода на съответен клон на нерва. Поради големия интензитет на болковото изживяване, то обикновено предизвиква сгърчване на лицевата мускулатура.

При клиничен преглед, болка може да се предизвика при лек натиск или докосване в определени точки на лицето, съответстващи на хода на клоновете на троичния нерв, което има диагностично значение.

В засегнатата половина от лицето може да се наблюдава нарушено потоотделяне, а при продължително страдащи болни се появяват симптоми от общ характер – отпадане, отслабване на тегло, поради отказ от дъвкане, лесна раздразнителност, понижено настроение и самочувствие, може да се стигне дори до депресивно състояние.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата се поставя изцяло на основата на клиничната картина и характерната симптоматика. Допълнителни изследвания могат да се наложат при предполагане на вторично настъпила невралгия.

С какво може да се обърка?

Диференциална диагноза се налага със следните заболявания:

  • Неврит на троичния нерв – болката няма пристъпен характер и се наблюдават отпадни сетивни и двигателни (нарушения в дъвкането) симптоми;
  • Навралгия на n. Glossopharyngeus (участва в инервацията на езика и гълтача) – болката е основно в областта на основата на езика, сливицата и гълтача, като може да се разпространява към долната челюст и външния слухов канал;
  • Мигренозен пристъп – болката е силна и трудно поносима, обикновено предхождана от аура, а епицентъра й обикновено е в областта на едното слепоочие, откъдето се разпространява челно и тилно, за да обхване приблизително едната половина на главата;
  • Клъстърно главоболие – пристъпите са предимно нощем, а болката е много силна и предимно в слепоочната област (виж Мигрена);
  • Синдром на темпоро-мандибуларната става (синдромът на Costen) – болката е в областта на ставата и се появява при дъвкане;
  • Синдром на Tolosa-Hunt – причинява се от възпаление на n. Ophtalmicus (първия клон на троичния нерв), като винаги се съпровожда от парализа на движенията на окото.

Как се лекува?

При симптоматична невралгия се предприема терапия на основното заболяване. Успешно е медикаментозното лечение с някои препарати от групата на антиконвулсантите и тимостабилизаторите, които повлияват симптоматиката по все още недобре изяснен механизъм. Аналгетиците от групата на нестероидните противовъзпалителни средства имат слаб ефект, но не са изгубили напълно мястото си като терапевтично средство. Прилагат се и блокади на ганглия на троичния нерв чрез инжекционно приложение на алкохол, които имат временен ефект (до няколко месеца). При голяма част от болните е възможна оперативна интервенция за корекция на съдово-нервния конфликт.

Как да се предпазим?

За съжаление, не съществуват реални методи и средства, които могат да предотвратят появата на тригеминална невралгия. В ход са изследвания, насочени към етиологично изясняване, което от своя страна да позволи адекватна превенция.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Препоръчително е спазването на стил на живот, съобразен със състоянието, и избягване на рисковите фактори за възникване на нови пристъпи. Причините за страданието трябва да се изясняват, за да се приложи адекватно лечение.